Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

4

Казват, че Русия не била готова за социализма, социализмът може да се въвежда само в богата, развита, културна страна. Това е самата истина. Но защо е така? Икономическата свобода, частната инициатива могат да бъдат въвеждани къде ли не — в Сингапур, в Южна Корея, в Тайван — и резултатът всеки път е един и същ: смайващ растеж на науката, културата и промишлеността, на селското стопанство, на благосъстоянието на хората. А социализмът може да се въвежда само в богати, културни страни. Защо пък? Ами защото бюрокрацията нищо не е способна да създаде сама, някой преди нея трябва да натрупа с труда си богатства, да издигне културата, науката, промия леността и селското стопанство и едва върху създадените от други богатства социализмът ще процъфти. Но няма да цъфти дълго.

Бюрократите ще разорят и най-богатата страна. За нула време.

Казват, че в Русия имало не социализъм, а нещо ужасно.

Така е. Нека запомним правилото: на теория всеки социализъм е прекрасен.

Казват ни, че в Русия нямало социализъм, а имало държавен капитализъм. Това го казват самите социалисти. Техните намерения са разбираеми: дайте ни да се опитаме още веднъж, тоя път непременно ще изградим истински социализъм.

Предричам: всяка намеса на държавата, тоест на бюрокрацията, в икономиката ще завърши с корупция, грабеж, разхищаване на природните ресурси, с концентрация на властта и богатството в ръцете на малцина, с открит бандитизъм, икономически и културен застой, със загниване и крах.

А от това общество хората ще искат да избягат.

Не искам да засегна приютилата ме Британия: британската държава се опитва да организира нещата колкото може по-добре, затова всяка година Британия загубва по хиляда учени от най-висока класа. По трима дневно. Много десетилетия поред. Тези учени никога няма да се завърнат в Британия. Докато четете тези редове, трима чакат на аерогара Хийтроу, на изход номер четири — за Калифорния. Климатът в Калифорния не е за бели хора. В Калифорния има бандитизъм. В Калифорния всеки миг може да стане земетресение И стават. Загиват хора, похабяват се имоти. И знае ли някой какво ще се случи следващата секунда? Но хората бягат натам.

Социализмът в Британия е относително мекичък. Но щом чиновниците, водени от прекрасни подбуди се опитат да подобрят живота ни и да го организират потокът на отпътуващите незабавно ще се засили и държавата, просто за да оцелее, ще се види принудена да лови своите учени по аерогарите с кучета и да прилага спрямо своите граждани мерките, които изброихме по-горе.

Но това го споменах между другото.