Виктор Суворов
Последната република (45)

6

Особена заслуга за разпространяването на легендата за неподготвеността на Сталин за войната има Хрушчов. За статии и книги за „неподготвеността“ Хрушчов раздаваше премии, чинове и ордени. Хитрият селяк Хрушчов разбираше, че „неподготвеността“ трябва да се вади на показ с мярка и публично мъмреше някои историци, загдето прекалявали… Но след като смъмреше авторите, не ги тикваше в затвора и не изземваше книгите им от книжарниците. И с това скастряне правеше реклама на авторите. Те самите си мислеха, че са бунтуващи се търсачи на истината, влезли в конфликт с властта.

По Хрушчово време на комунистическия хор започнаха да пригласят и историци от чужбина. Трябва да признаем, че някои подкрепяха Хрушчов не само заради чиновете и парите. Човекът е слабо създание и на всекиго му се ще да открие петънца на слънцето: вижте, Сталин не е разбирал това и това, а аз го разбирам…

Ето как свири сега навитият от комунистите грамофон. Появява се някой си Владимир Юровицки („Российское время“. 1993, кн. 7) и излага следната версия: Червената армия изобщо не е имала никакви планове, всичко, което се е вършело в нея, напълно е било лишено от смисъл. Разместванията на войските са били безцелни: тази дивизия върви натам, а онази — насам, този корпус натам, а тази армия оттук. А защо? Ей тъй. И ето че Сталин, Жуков и Тимошенко решили да излъжат армията си, решили да връчат „червени пликове“ на висшия команден състав, но в тези пликове нямало нищо. Замисълът на Сталин бил да излъже командващите фронтове и армии, командирите на корпуси и дивизии, да създаде илюзията, че съществуват планове. „Не са ли били тези «червени пликове» залъгалки, имащи за цел да имитират наличие на планове, да заблудят именно собствените командири, да им се внуши мисълта, че тяхното стоене в горите и блатата е оправдано? Това е твърде вероятно.“

Юровицки смята, че Сталин, Тимошенко, Жуков, Соколовски, Ватутин, Василевски, Маландин, Щеменко, Шарохин и Курасов не работели, а имитирали разумна дейност като глупави деца, които изговарят измислени думи, имитирайки някакъв несъществуващ език.

Тук, на Запад, публикацията на Юровицки хвърли във възторг всички, които мразят Русия. Расистите се разквичаха от радост. И се понесе по страниците на списанийцата и вестничетата: руснаците са мислели на равнището на животни, те изобщо не са способни да мислят, нещо повече, ако на командирите им са били казали, че планове няма, всеки е щял да действа по свое усмотрение, съобразявайки се с обстановката, но тези страхливи животни са се самозалъгвали, имитирали са наличие на планове, преструвайки се, че действията им имат смисъл.

Няма да изреждам всички гадости, които последваха публикацията на Юровицки. Какви ли не мръсници се прескундяха от радост, цитирайки „Российское время“. А след това дойде редът на научния елит. Изказва се любимецът на Главното политическо управление, на Генщаба и на „Красная звезда“, професорът от Единбургския университет Джон Ериксън „До април 1941 година политиката на Сталин все пак е била донякъде осмислена.“ О, благодарни сме на великия историк за снизходителността му, той е съгласен да признае, макар и с известна резервираност, до април в политиката на Сталин е съществувала никаква осмисленост… А след април, ясно ви е, дори определена степен тази осмисленост в действията на Сталин липсвала.

Вярно, професор Ериксън не ни нарича нито говеда, нито животни, дори не казва, че ние до един спадаме към низшата раса, но с учтивата си снизходителност ни сваля точно на това равнище.

А всеки, който си е направил труда да прочете плана „Барбароса“, знае, че в цялата човешка история не било измисляно нищо по-глупаво. Да настъпваш в две раздалечаващи се посоки е признакът, по който в съветските щабове хващаха глупаците. Даваха задача: тук сме ние, тук е противникът, настъпвай. Онзи, на чиято карта стрелките се раздалечаваха в две посоки, не можеше да мечтае за операторска работа. Не му го казваха, но на бърза ръка го разкарваха от оперативния отдел или управление…

А по плана „Барбароса“ стрелките се раздалечават в три различни посоки. Това е удар с разперени пръсти. Това е върхът на идиотизма. А ако се сетят, че по същото време германските стрелки по картите са пълзели и към Африка, въпросът за умствените способности на германските планировачи може да не се обсъжда. Всичко е ясно. И през 1942 година германската армия настъпвала в две раздалечаващи се посоки — към Сталинград и към Кавказ едновременно. Тук си казал думата и недостигът на сили. Да са имали повечко сили, те и през 1942 година щели да настъпват в три раздалечаващи се посоки, та чак и в четири.

Но за това господата от „Российское время“ не обичат да си спомнят.

За тях само иванчовците са глупаци, а германците са умни.