Виктор Суворов
Последната република (41)

2

Кремълските историци са изнамерили универсален начин да доказват Сталиновата неподготвеност за войната. Те обявяват всяко количество дивизии и корпуси, оръжие и бойна техника за недостатъчно. 300 дивизии ли е имал Сталин? Малко са! Трябвало е да бъдат 400. Един милион подготвени парашутисти ли е имал Сталин? Трябвало е да се подготвят два милиона. Методът е безотказен. Ако Сталин е имал 400 дивизии, те ще кажат, че 500 е по-добре от 400. Ако са били 500, ще кажат, че 600 все едно е по-добре. Същият метод се разпростира и върху всевъзможните характеристики на въоръжението: 100-мм ли е била бронята на съветските танкове КВ? Малко са, малко.

Но нека се разберем — абсолютна готовност не съществува. Тя е непостижима като хоризонта. Всяко количество и качество може да бъде обявено за недостатъчно. Вие, да речем, вдигате 100-килограмова щанга, а аз ще кажа, че това е малко. Ще вдигнете 150-килограмова, а аз ще каже, че за мен това все едно е малко. Колкото и да вдигнете, винаги ще мога да докажа, че 200 е по-добре от 150. И ще съм прав! И всички ще се съгласят с мен! Защото наистина е така: 300 е повече от 200. А ако някой някога вдигне 300, пак ще измисля какво да му възразя.

Тъкмо на този прост психологически трик се крепяха всички басни и приказки за неподготвеността на Сталин за войната. Възползвайки се от елементарния похват, хиляди комунисти са написали хиляди книги. Те са прави: един милион тона боеприпаси е малко, два милиона е по-добре.

И ако искаме да си изясним въпроса за готовността за войната, хайде отсега да приемем, че абсолютната готовност е недостижима. Такава няма и не може да има. Нещата се преценяват чрез съпоставяне. Готовността е относително понятие. Само ако се съпоставим с противника, ще можем да разберем какво е било положението.

И по никакъв друг начин.

Затова когато стигнем до броя на съветските самолети, нека си спомним и за противника; когато говорим за качеството на съветските танкове, нека не забравяме да ги сравним с германските.