Виктор Суворов
Последната република (23)

3

Ленин настоял да се прекратят опитите да бъде донесено щастието на съседните народи на щиковете на Червената армия, да се установят със съседните страни дипломатически и търговски отношения.

И ето че се свиква Генуезката конференция. Западът е смаян: съветската делегация е с черни фракове, с копринени цилиндри… Западът е във възторг: те се променят! Те заприличват на всички останали!

Някой благоразумно предупреждава: трябва да им се даде проверочен срок, преди да седнем на една маса с тях…

А нашите комунисти не криели, че нищо не се променя. Трябват им само три неща: технология, технология и пак технология. Те трябва да се въоръжават, да се въоръжават и пак да се въоръжават. След това се канят да започнат Световната революция, за което им е нужно да разпалят втора световна война. Но това ще стане едва след сериозна подготовка. А сега тече паузата.

Любимият Сталинов поет Владимир Маяковски през ония дни написал стихотворението „Моята реч на конференцията в Генуа“.

… ний идем, оглеждайки с очи на стопани

бъдната Световна съветска федерация.

Пак плетете езичета във вестникарски слог:

„Да ги проверим…“

Какво ти!

Не вий за проверка ни давате срок —

ний за кратко ви даваме отдих!^[1]