Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

5

Да видим сега за кого е изгодно да разпространява митовете за Сталиновата „неподготвеност“.

Изгодно е за комунистите. Всеки престъпник се преструва на глупак, когато го обвиняват в престъпление или в намерение да извърши престъпление, когато го притискат до стената с улики.

Комунистическият режим е извършил безброй престъпления. Но чудно нещо: комунистите никога не са рекламирали престъпленията и грешките си, а ги криеха и потулваха. Те криеха мащабите на изтребването на селячеството, те никога не си признаха с какви методи са били потушавани селските въстания, мълчаха за концлагерите и заложниците, с пяна на уста отхвърляха обвиненията, че са изтребили полските офицери, криеха сведенията за ядрените катастрофи, не публикуваха статистики на престъпленията, засекретиха стотици милиони папки с архивни документи.

Но стане ли дума за началото на войната, те започват да проявяват учудваща сговорчивост. Те с готовност признаваха грешките си. Нещо повече, изравяха от архивите документи, потвърждаващи неподготвеността им, интерпретираха тези документи по изгоден за тях начин, тоест сами се правеха за смях. Съветските маршали и генерали охотно се признаваха за глупаци, подхвърляйки на историците нови и нови факти.

Така се държи престъпникът в съда, той разказва, че, първо, изобщо не е имал брадва, второ, брадвата е била съвсем тъпа, пистолетът му е бил ръждясал и без патрони, а той самият не е обучен да борави с автомат и изобщо не е можел да замисли престъпление поради слабоумието си. Това поведение в съответната среда се определя с думите „да се правиш на балама“.

Именно така 50 години се изкарваха глупаци съветските политици, генерали и маршали. И подхранваха историците със съответна информация.

Редно би било историците да се позамислят: а бе какво става? Защо комунистическата власт толкова охотно подхвърля нови и нови факти, които би трябвало да кротуват в архивната неизвестност? Защо толкова се стараят да станат за посмешище? Редно би било историците да се запитат: аз критикувам комунистите, в такъв случай защо те ми дават научни звания и ме отрупват с титли? А и за какво им е на комунистите да говорят толкова много за своята неподготвеност? С такива подробности? Каква сметка имат от това? Малко ли са провалите в комунистическата история? Колективизацията малък провал ли е била? Ама не ти дават да пипнеш колективизацията, само да я пипнеш — има да дрънчиш с котелките по концлагерите. А за войната (не за цялата, а само за началото й) — заповядай, крещи, докато не прегракнеш.

Но не се стряскаха някои историци, а грабеха подхвърлените им мръвки и ги налапваха лакомо. И дотам втълпиха на човека от улицата мисълта за Сталиновата „неподготвеност“, че обикновеният човек не може дори да си представи, че агресорите са били двама, че от двамата агресори Сталин е бил по-коварен, по-хитър и по-добре подготвен за войната, което личи от резултатите й.