Виктор Суворов
Последната република (48)

2

Веднъж в Лондон се събра съвещание на историци. Титли, звания, степени. Само аз — мижитурка без титли и звания. И без покана. Промъкнах се като любопитстващ зрител. Темата: началото на Втората световна война. Тъкмо затова се промъкнах: интересно ми беше.

Обсъждат умните глави началото на войната и много скоро (къде ще се дянат) стигнаха до „Ледоразбивачът“.

Смеят се, пущат шеги, уличават ме, разобличават ме, обсъждат ме и ме осъждат. Всичко им е ясно: въпросният Суворов не може да е написал „Ледоразбивачът“. Някой друг го е написал вместо него. Във всяко нещо трябва да се търси на кого е изгодно то, тъй да се каже, qui prodest. А е изгодно на руснаците. Всеки знае, че те не са умеели да воюват, че изобщо нищо не са разбирали, пълни глупаци. А като почетеш „Ледоразбивачът“, излиза, че не те са глупаци, а хората от Запада. Не Сталин е глупак, а Хитлер с Чърчил и Рузвелт. С една дума, всичко е ясно — написали са я експерти от съветското разузнаване, на които са помагали група най-квалифицирани историци. И с „Аквариумът“ всичко е ясно. „Аквариумът“ е възхвала на Съветската армия. На кого е изгодно? Всичко е ясно — тъкмо затова е създаден Съюзът на съветските писатели… Най-лесното е да му се поръча…

Седях, слушах, не издържах и станах: „Братя историци — казвам. — Тук съм. Изяжте ме.“

Отначало, както обикновено преди буря, всичко стихна. А после залата гръмна. И се започна бой.

Дълго ме налагаха с цитати, с цифри. А после изведнъж млъкнаха. Става най-уважаемият. В залата — гробна тишина. Схващам: този ще да е историческият главатар. В очите му огънят на изпепеляващ гняв: дръж се, ще те направя на пух и прах!

И ме започна с цифри така, че да ме повали още с първия удар. Да ме стъпче. Без встъпление заяви, че Сталин не е можел да нападне Хитлер, тъй като не бил готов да воюва. Ето го и доказателството: разви един списък, дълъг метър и половина, и прочете колко месни консерви, лопати, кондензирано мляко, танкове и краве масло е дала Америка на Сталин през войната.

Прочете го, залата му отговори с одобрителен ропот, а той, подпрян на хълбока си, ме изгледа: как ще се измъкнете сега, мистър Суворов?