Виктор Суворов
Последната република (29)

3

На 4 юли 1941-ва всички работи на строежа на ДС били прекратени. Скоро строителната техника била прехвърлена за изграждане на отбранителни съоръжения. За същите нужди отишли стотиците хиляди тонове вече набавени материали: циментът — за строителството на бункери, от стомана по време на война винаги има нужда, специалният дървен материал — за производство на изтребителите ЛаГГ-3. Стоманеният скелет на ДС скоро бил отрязан. Да рушиш е по-лесно, отколкото да строиш.

През октомври 1941 година хиляди строители на ДС били събрани в дивизиите на народното опълчение и хвърлени под танковете. Най-добрите майстори на Русия: монтажници и заварчици, стъклодухачи и гравьори, мебелисти и шлифовачи на мрамор — всички до един намерили смъртта си в белоснежните поля край Москва.

След войната на няколко пъти се захващали да довършат ДС, но все се отказвали. През 1956 година на XX конгрес на партията Хрушчов разобличаваше Сталин: „Независимо от взетото преди трийсет години решение да се построи Дворецът на Съветите като паметник на Владимир Илич този дворец не бе построен, строителството му непрекъснато се отлагаше и малко по малко проектът бе забравен.“ Залата отвърна с възмутени вопли.

Добре де, щом сте се сетили за двореца, щом хулите Сталин, задето не го е построил, вземете и го постройте вие. Какво ви пречи? Основите му стоят… Между другото, тези основи са абсолютно уникални, плаващи, те имат формата на огромна купа, която може да стои на всякаква почва, по-точно казано, да плава във всякаква почва като чиния в корито. И никакви земетресения не са опасни за тези основи, както не са опасни за плаващата чиния лекото вълнение на водата, в която тя плава. И щом Сталин не е построил ДС, ето ви уникалните основи, запретвайте ръкави и стройте!

Но Хрушчов не се залови да строи ДС. И на бъдните поколения не остави възможност да построят ДС Хрушчов заповяда да напълнят чинията на основите с вода, а наоколо да построят съблекални. И се получи най-големият в света открит плувен басейн. Много хубава идея е откритият плувен басейн. Но зимно време няма ли да замръзва?

У нас няма да замръзне.

Решили да греят басейна. И го грееха.

Колко ли енергия се иска, за да стопляш през московския февруари най-големия открит плувен басейн в света? Колко ли енергия се иска, за да не изстива водата в него и през нощта?

Откровено казано, не знам колко енергия е била потребна. И никой не го знаеше. Отговаряше ли някой за нещо у нас? Пестеше ли някой народните парици?

Всеки капиталист от такъв бизнес би фалирал. Затова при капитализма глупаците не се задържат дълго в бизнеса: едно глупаво решение да вземеш — изхвърчаш. А на социализма това му е хубавото, че ти позволява да вземаш всякакви решения, каквито ти хрумнат. При капитализма влагаш свои парички. А при социализма — общи. Народни. Ничии.

Та като стана дума за народните парици, в Киев на стадиона в самия център на града преди много години построили щанца за ски скокове. Съоръжението било на равнището на световните стандарти. Но за икономия така обърнали шанцата, че скиорът можел да се приземи само на трибуните за зрителите, само на пейките. Затова десетилетия наред шанцата горделиво се извисяваше над града, а желаещи да скачат изобщо не се намериха. А във Варшава има гигантски изоставен стадион, толкова голям, че всички жители на полската столица да насядат, все едно ще остане още много място… Та на тоя стадион сега се е разположил руският битак. Наши съотечественици продават ордени „Слава“ и „Отечествена война“, медали „За освобождаването на Варшава“, „За превземането на Берлин“, „За победата над Германия“. Хубав битак. Богат.

За това се сетих във връзка с народната власт. Но нека не се отвличаме от темата, от най-големия в света открит плувен басейн. Вървиш някой път из столицата, снегът скърца под краката ти, а басейнът вдига пара досущ като Везувий над Неапол. Бързо се разбрало, че излишната влага, изпарявана от циклопичния басейн, похабява картините в музея на ул. „Волхонка“ и тормози жителите на околните квартали, че поразява с корозия високоволтовите линии и оградите, комините и ламаринените покриви… С една дума, Хрушчовото хрумване да се използват основите на ДС не по прякото им предназначение излязло несполучливо.

И ето още една загадка за историците: защо пък основите да не се използват по прякото им предназначение? Защо ДС си остана непостроен?