Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

2

Тук трябва да се отвлека. Да се отдалеча от темата.

От време на време ми задават въпроси за моята преподавателска дейност. В случая пак — участвам в настройването на невероятно мощен военен компютър… Той е предназначен за ядрена война. Въпросът не се формулира пряко, но по някакъв начин е свързан: четеш лекции, учиш противниковите офицерчета и веднага след това — за съвестта, за изоставената родина…

Разбрах въпроса. Отговарям: ако моята мила родина и през новото хилядолетие не се откаже от идеята за Световната революция и се втурне да въвежда в цял свят комунистически порядки, аз не само ще уча противниковите офицерчета и ще участвам в настройването на военни компютри, а и с автомат в ръцете ще тръгна да воювам срещу комунизма.

А ако Световната революция не се състои, ако моята прекрасна родина не се нахвърли в пристъп на бяс срещу всичките си съседи, тогава лекциите ми на никого няма да навредят. И въпросният компютър кротко ще си бръмчи в прохладното подземие.

И тъй, слизам там, където правят магии електронните корифеи. Отначало се престорих на засегнат откъсват ме от работата ми. А после схванах: до толкова мощен компютър през двайсетия век надали ще бъде допуснат някой историк. Твърде скъпо удоволствие е това. Такива машини не се създават за игрички. Нито пък за исторически изследвания. Аз не съм историк, аз съм просто любител на военната история. Но става така, че единствен от всички историци, професионалисти и любители на цялото земно кълбо през двайсетия век получавам достъп до такова чудо. След две седмици, когато напълно го пренастроят и тестват, дребни риби като мен не ще могат да припарят до него и ще го натоварят със сериозна работа, за която мога само да се досещам. А в момента…

Бях донесъл със себе си цял куфар с научна литература. Извадих я.

И започнахме. Моделираме някаква фантастична война.

— Може ли да разиграем армейска настъпателна операция?

— Може, разбира се — ми отговарят. — Ако щете, и фронтова.

Добре. Да започваме. Най-напред моля да се въведе температурата на въздуха: минус 41 градуса по Целзий.