Виктор Суворов
Последната република (56)

1

Знам възражението ви. Защо да се занимаваме с Британия, ще ми кажете вие, главната подкрепа е идвала не от Британия, а от Америка. Как ли би реагирала Америка на „освободителната“ война на Съветския съюз в Европа и във всички безстопанствени европейски колонии?

Нека помислим заедно: Хитлер нападнал Полша, Британия и Франция обявили на Хитлер война. А Америка запазила неутралитет. Хитлеристките завоевания не вълнували Америка. След две седмици Полша била нападната от другаря Сталин и никой не му обявил война. Нито Британия, нито Франция. И Америка не се възмутила.

После Сталин нападнал Финландия и пак никой не му обявил война. Вярно, поскарали му се. Но с това работата се изчерпала. Президентът на САЩ Рузвелт обявил на Съветския съюз „морално ембарго“. „Моралното ембарго“ изобщо не повлияло върху доставките на технологии от САЩ, затова за другарите Сталин и Молотов и за всички други другари такова ембарго нищичко не значело. На 29 март 1940 година другарят Молотов заявил във Върховния съвет: „Отношенията ни със САЩ напоследък не се подобриха, но като че ли и не се влошиха.“ Преведено на руски: „Пет пари не даваме за моралното ембарго.“

Естествено, „моралното ембарго“ много скоро било вдигнато и още през април 1940 година започнал съветско-американски преговори по търговско-икономически въпроси. На преговорите съветската страна покрай останалите поставила въпроса за „спънките правени от американските власти по допущането на съветски инженери в авиационните заводи“ („История Второй мировой войны“. Т. 3, с. 352). Струва си да се замислим над тази фраза. Тук не става дума пущал ли са съветските инженери в американските авиационни заводи, или не са ги пущали. Пущали са ги. Само че на някакви американски чиновници им хрумнал да им правят пречки. Възмутително! И се водят преговори съветските инженери и занапред да бъдат пущани в американските авиационни заводи, но вече без каквито и да било ограничения.

Нека не обсъждаме словосъчетанието „съветски инженер в американски авиационен завод“, нека не се интересуваме от кое ведомство са били тия инженери. Просто нека си спомним, че в авиационните заводи на Запада постоянно щъкали наши инженери от различни рангове. Например в германските авиационни заводи също работели съветски инженери. Един от тях, изтъкнатият военен разузнавач, полковникът от ГРУ Николай Максимович Зайцев, накратко извести за съдържанието на тази работа във „Военно-исторический журнал“ (1992, кн. 4). А за това, какво са вършели съветските инженери в Америка, е разказал съветският шифровач Игор Гузенко, който след войната избягал от съветското посолство с дебела чанта. „Инженерите“ прониквали далеч отвъд оградите на американските авиационни заводи, добирали се до американските ядрени и термоядрени тайни и хубавичко ги опосквали. Стигали до най-близкото обкръжение на американския президент и вербували там източници на информация. „Приятели“ на нашите инженери съпровождали американския президент по време на конференциите в Техеран и Ялта и му давали извънредно ценни съвети. Ако Гузенко не беше разказал на цял свят за активността на „инженерите“, Америка и занапред щеше да примигва на парцали и кой знае с какво щеше да завърши това…