Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

8

А защо не са ги използвали по прякото им предназначение?

Защото „успешното прилагане на голям десант е невъзможно без пълно господство във въздуха в ивицата на неговото прелитане, в района на десантирането и при следващите бойни действия“ (Командващ ВДВ генерал-полковник Сухоруков. ВИЖ. 1981, кн. 7, с. 77).

Това било известно и преди войната. За да стовариш голям десант, трябва да имаш не просто превъзходство във въздуха и дори не господство, а пълно господство, и не само над районите на прелитането и десантирането, а и над района на бойните действия на десантниците. С други думи, тези великолепни, но въоръжени с много леко оръжие съединения можели да се използват в извънредно специални условия. Например във война, която започваме с внезапен съкрушителен удар. Втората възможност (при същия сценарий) е: завземане на територии, които слабо се контролирали от германската авиация — Румъния, България, Югославия и т.н. Третата възможност е: в условията на рухване на Германската империя — завземане на огромните неконтролирани от никого територии на Франция, Белгия, Холандия и т.н. Четвъртата възможност е: завземане на неуправляваните от никого колонии на разгромените европейски метрополии и на приятелска Британия.

А опитите да се парашутират корпуси в хода на нормалната война, когато се води дългогодишна борба при равни сили и променлив успех, завършвали катастрофално: стоварването на 4-ти въздушнодесантен корпус през февруари 1942 година край Вязма и Днепърският десант през 1943 година. Без абсолютно господство във въздуха стоварването на големи десанти е обречено на провал.

От тази гледна точка направо ме смайва пълната загуба на бдителност, проявена от съветската цензура, която в мемоарите на маршал Жуков пуснала такъв пасаж: „Самият характер на възможните бойни действия определяше необходимостта от значително увеличаване на въздушнодесантните войски. През април 1941 година започва формирането на пет въздушнодесантни корпуса…“ („Воспоминания и размышления“, с. 211).

През февруари 1941 година Жуков станал началник на Генералния щаб и, се започнало абсолютно безпримерно разгръщане на нови войскови формирования. Освен всичко друго през април се формират петте корпуса от първата вълна. Както вече знаем, това било само началото. На Жуков му било нужно „значително да се увеличат ВДВ, изхождайки от характера на възможните бойни действия“. Какви са тези възможни бойни действия? Бойният устав на Червената армия от 1936 година (ПУ-36) съвсем ясно определял, че използването на въздушнодесантни войски е възможно само при настъпателни операции и само във взаимодействие с настъпващите откъм фронта войски (параграф 7). Но за това човек може да се досети и без да разгръща устава. Щом е тъй, за какви възможни бойни действия говори Жуков?