Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

5

Но тайното съветско-американско споразумение криело в себе си нещо повече от безкористната готовност на Рузвелт да помага на Сталин. Всеки, който подписвал договор със Сталин, свършвал зле (включително и Адолф Хитлер), защото договорът със Сталин бил договор с дявола — тук е невъзможно да спечелиш. Това важало и за Рузвелт. Още щом направил първата крачка — щом се съгласил да води тайни преговори със Сталин, Рузвелт вече бил загубил. Същината на загубата е в това, че американската политическа система е замислена по такъв начин, че да не позволи на никого (и преди всичко на президента) да разполага с твърде много власт. Конгресът никак не обича президентите, които водят тайни преговори, без да се съветват с народните избраници. Да се съгласи на тайни преговори със Сталин, без да е уведомил Конгреса, било самоубийствена крачка на Рузвелт. Сталин получил материал, с който можел да унищожи Рузвелт в очите на Конгреса, на пресата и на американския народ.

Вярно, другарят Сталин не бил толкова глупав, че да уволнява от работа другаря Рузвелт. Но Сталин получил такава възможност.

Не знам как е съумявал Сталин да влияе на Рузвелт, може да му е казвал: „Затваряй си устата, ако искаш и занапред…“, може да е казвал и други думи, но той все пак е разполагал с някакъв механизъм за влияние върху Рузвелт. Тази загадка предстои да бъде решена от истинските историци професионалисти.

За мен тя е прекалено трудна. Аз констатирам само необяснимата щедрост на американския президент и загадъчната благосклонност, проявена от Рузвелт още през първите дни на управлението му (спомняте ли си двата трактора от Ню Йорк?). Необяснимата отстъпчивост на Рузвелт постоянно се разширявала и задълбочавала и завършила с пълна капитулация през 1945 година в Ялта.

Ако погледнем по-широко, благосклонността на Запада проличала още от първите дни след заграбването на властта от комунистите в Русия. Още през 1919 година Ленин казал: „Налага ни се да впрягаме в изграждането на комунистическото общество нашите врагове“ (VIII конгрес на РКП (б). Протоколы М., 1959, с. 20).

Подобно благосклонно отношение давало на Сталин възможност да не се опасява, че някой на Запад ще се възмути от нахлуването му в Европа. Постоянната благосклонност на Запада Сталин увенчал с блестящото сключване на пакта Молотов-Рибентроп: с това, че тласнал Хитлер към война, Сталин принудил Британия и САЩ да го увещават да премине на тяхна страна. Маршалът на Съветския съюз М. В. Захаров пише за пакта Молотов-Рибентроп: „Възникнаха изгодни предпоставки за евентуално създаване на антихитлеристка коалиция“ („Новая и новейшая история“. 1979, кн. 5, с. 27). Това е гениален ход: Сталин сключил съюз с Хитлер и по този начин създал условия и предпоставки за съюз срещу Хитлер!

Много години след първите публикации на глави от „Ледоразбивачът“ архивите се пооткрехнаха и се появиха потвърждения за Сталиновата реч от 19 август 1939 година. Аз не можех да имам достъп до нея. Дори за мен да работеха всички разузнавания на света, те също не биха могли да се доберат (надявам се) до Сталиновия архив. Но много години преди това аз бях изчислил съществуването на тази реч. Тя трябваше да изглежда горе-долу така: до 18 август 1939 година включително политиката била една, на 19 август рязко се променила. В този момент Сталин трябвало да обясни маньовъра си пред най-близкия кръг от своите съратници. Завоят бил главоломен, а всеки член на Политбюро трябвало да разбира своя маньовър, иначе е невъзможно да се ръководи страната и Световната революция. И Сталин като всеки командир в неясна обстановка трябвало да започне решително и просто: „Ориентирам!“

Не предполагах, а просто знаех, че този ден Сталин е държал реч. И знаех — за какво. Не ме вълнуваше, че липсват потвърждения, не ме тревожеше дори въпросът била ли е записана Сталиновата реч и ако е записана, запазила ли се е в архива, или е била унищожена.

Аз говорех и пишех за тази реч като за установен факт. Признавам си, че моята увереност съдържаше елемент на нахалство…

Цялата официална наука отхвърляше възможността на такава реч и на самото заседание на Политбюро през този съдбоносен ден 19 август 1939 година. И ето че през 1994 година речта бе намерена. В нея другарят Сталин е казал: „След време всички народи, попаднали под «закрилата» на победоносна Германия, също ще станат наши съюзници. Ще имаме широко поле за дейност за разгръщане на Световната революция.“

На 19 август 1939 година Сталин е знаел, че започва Втората световна война, знаел е, че Германия ще предприеме окупации и по този начин ще превърне всички страни, както окупираните, така и неокупираните, в съюзници на Съветския съюз. Затова от 19 август 1939 година нататък антихитлеристката коалиция не можела да не възникне. От този момент тя била обречена на неизбежно възникване.

Можете да ме наречете както си искате, но аз съм възхитен и очарован от Сталин. Той бил звяр, кърваво диво чудовище.

А освен това — гений на всички времена и народи.