Виктор Суворов
Последната република (84)

5

И тъй, проблемът е описан от четири гледни точки: от германски военни експерти топографи по време на войната, от бивши германски войници много десетилетия след войната, от съветския генерал, който пряко лично ръководел топографската служба през войната, и от друг генерал половин век след станалото. Резултатът е един и същ: никъде по света не е имало нищо подобно нито по организация, нито по обем, нито по размах, нито по качество. Съветският съюз е разполагал с най-добрата в света топографска служба, която произвела просто невероятно количество карти за бъдещата война. Генерал Кудрявцев и всичките му подчинени топографи са се готвили за войната, както никой по света не се е готвил, те създали такъв запас от карти, който никой дори не може да си представи.

В това отношение Сталин не можел да има претенции към генерал Кудрявцев и не било редно да го разстрелва заради предвоенната му работа. Редно било да го награди.

Но възниква въпросът: защо е трябвало да се превозват картите до крайграничните райони?

За това, че са изработили толкова много карти, генералът не бива да се разстрелва, но за това, че ги е прехвърлил към границите — да се разстреля! Голяма ли е разликата: нищо не си вършил преди войната и не си приготвил карти или картите са изработени, но си ги изпратил там, където те всичките наведнъж били унищожени? Резултатът е един и същ: карти няма и затова катастрофите се зареждат една след друга, затова войниците гинат с милиони, затова отстъпваме град след град, затова даваме територия с милиони квадратни километри и население — с десетки милиони.

Защо Кудрявцев не е бил разстрелян за толкова неразумното разпределяне на картите?

Ужасно обичам нашите генерали и някои военни историци. Това са много особени хора. Могат да ти обяснят и най-сложните проблеми просто, разбираемо и достъпно „неоправдано са били разположени“. И толкоз. И проблемът отпада. И дискусия не пламва.

А аз приканвам моя читател да си представи ситуацията, да си въобрази как е могло да се случи това. И тъй, идва непосредствено преди германското нападение генерал-майор Кудрявцев при прекия си началник армейски генерал Г. К. Жуков:

— Георгий Константинович, решил съм да прехвърля всичките ни запаси от карти чак на германската граница!

— Браво бе! Добре си се сетил. А защо, Марк Карпович?

— Ами ей тъй, Георгий Константинович, хрумна ми.

— И никаква причина ли не си измислил?

— Затруднявам се, Георгий Константинович, по цели дни и нощи мисля, никаква причина не ми идва наум. Просто реших да ги изпратя всичките и там да ги държа. Без това да е наложително. Без причина. Всичките двеста милиона. Та германецът, като удари, всичките карти наведнъж да му паднат в ръчичките. Така ли е?

— Така е, Марк Карпович.

— Та аз да дам ли заповед, Георгий Константинович?…

— Действай, Марк Карпович. Прехвърли всичките ни запаси от карти чак на границата. В непосредствена близост!

Смешно ли е?

Но тази ситуация не съм я измислил аз. Измисленият от мен диалог пряко произтича от официалната версия на родния ни Генерален щаб: ей тъй взели и ей тъй неоправдано закарали всички карти на границата. Без причина.

Големите началници в Министерството на отбраната, в Генералния щаб, във високите научни учреждения хем самите петдесет години се правят на глупаци, хем ни предлагат да повярваме, че генерал Кудрявцев е бил пълен идиот. Главата на най-добрата военнотопографска служба на света, самият той — най-добрият военен топограф в световната история, целият окичен с ордени от главата до петите, изневиделица взел, че погубил всичките резултати от дългогодишен труд, лашнал всички карти право към германската граница. И дори забравил да измисли причина защо това е нужно.

Добре, ще повярваме на официалните историци: Кудрявцев е идиот.

Но те ни предлагат да повярваме, че и Жуков е бил пълен идиот. Именно началникът на Генералния щаб Жуков отговарял за всички карти. Без негово разрешение дори хиляда тона карти, дори една композиция, дори един вагон с карти не може да бъде насочен към границата. Иска се подписът на Жуков. Или в краен случай — устното му нареждане. Но Кудрявцев изпратил всички карти на Червената армия на границата, а Жуков пет пари не дава. Жуков хабер си няма с какво се занимават пряко подчинените му генерали.

Интересното е, че самият Жуков е описал в книгата си сума какви ли не дивотии, посочил е хиляди имена, дати и факти, които смело е можел да прескочи: те на никого не са интересни и нямат нищо общо с темата, а въпроса за топографските карти, за които отговарял лично, Жуков заобикаля с вихрен артилерийски маньовър. В предложенията за награждаване с пълководчески ордени това се формулира така: смело и решително той заобиколи огнището на съпротива, за да не бъде въвлечен в изтощителни боеве.

И нито един официален историк не се осмели приживе на Жуков да му зададе неудобния въпрос за топографските карти. Но и след смъртта на Жуков въпросът не бе повдигнат. Колко благородна ярост стоварихте, доктори и кандидати, върху мен и моя „Ледоразбивач“, а по-добре щяхте да постъпите, другари, ако бяхте вложили тази ярост във въпросите си към великия пълководец. Не аз, а той допуснал да бъдат изтребени и осакатени десетки милиони души, защото нямало карти, просто поради това, че топографските складове „неоправдано били разположени в непосредствена близост“.