Виктор Суворов
Последната република (117)

4

Нека анализираме този пример.

Парашутът е деликатно изделие. Десантникът не обича с парашута му да се правят какви ли не експерименти. В гората ръми дъждец, пада роса. Дори да ги покриеш с брезент, все едно има кондензация и така нататък. Та срещу командир на такъв батальон още същия ден в специалния отдел ще се получат точно толкова доноса, колкото хора има в батальона. И командира на такъв батальон ще го гръмнат за вредителство.

А на командир на бригада такова нещо в никой случай няма да му го простят. Срещу командира на бригада ще има повече доноси, защото в бригадата има четири батальона, артилерийски дивизион, разузнавателна рота и т.н., и т.н. И всички ще напишат доноси.

А да бъдат закарани парашутите на цял въздушнодесантен корпус в някаква гора? Такова нещо никой няма да позволи без московска заповед. И щом парашутите на цял десантен корпус преди започването на войната по някаква причина са се озовали в гората, значи това е било направено по нареждане на Москва.

А и в Москва не всичко е просто. Дори ако на най-големия десантен началник му скимне да изпрати шифрована телеграма на командира на корпуса: я ти, Харитонов (или Безугли, или Жадов), откарай двайсет и пет хиляди парашута в гората, подръж ги там, а после ги върни в склада…

Номерът няма да стане: ако парашутите ги навали дъждец, ще се наложи двайсет и пет хиляди бройки да се сушат и скатават на нова сметка… Това е загуба на боеготовността. За такова нещо и най-големия началник ще го опушкат. Срещу такъв началник и командирите на корпуси ще докладват където трябва, и прокурорите на корпусите, и особистите, и доносниците, които в десантните войски е редно да са повече в сравнение с общоприетите стандарти… А и обикновените войничета ще сигнализират: налице е вредителство!

А ако парашутите постоят под открито небе малко повече, отколкото трябва, смъртната присъда е окончателна и не подлежи на обжалване.

Ама сигурно са били замислени учения! И непосредствено преди ученията в петте въздушнодесантни корпуса са били получени заповеди парашутите да се прехвърлят в горите в районите на летищата за товарене!

И тази версия не върши работа. Най-елементарната отбранителна мярка е да се направят окопи. Да, ама на съветските войски в крайграничните райони не им дали такова нареждане. Сега обясняват: за да не провокирали Хитлер. Добре, ще се съгласим. Но да изпратиш за учения досами германската граница цял корпус (или два, или и петте) — това не е ли провокация?! Ученията са си учения, но в германските щабове ще се вдигне паника: а бе за каква война се готвят руснаците? И ако са учения, защо не се провеждат в Гороховецките лагери край река Волга? Гороховецките лагери или Звенигород. Тоцките лагери отвъд Волга са традиционни места за подготовка на съветските десантници, защо да не се проведат там ученията? Далеч хем от любопитни очи, хем от районите, където провеждането на учения с десантиране ще са чиста провокация. Провеждането на учения край германската и румънската граница би било нещо по-лошо от провокация. Интересното е, че освен германската и румънската граница съществува една граница с огромно протежение в Далечния изток и там противник е Япония. Но там няма никакви десантни корпуси, нито се планират учения, нито се извозват парашути в тайгата.

А може десантниците да са се готвели за отбранителна война? Ако са се готвели за отбранителна война, защо толкова ценното имущество през май 1941 година е било откарано там, откъдето под картечния огън на противника се наложило да го извозват през първите дни на войната? А и, както си изяснихме, по време на отбранителна война няма къде да се скача с парашут.

А може би се е подготвяло съветско нахлуване, но за 1942 година?

Много мъдро: през лятото на 1941-ва да изкараш парашутите в гората, да ги подържиш там, та дъждецът да ги похаби, а после да ги върнеш в складовете? Или са решили да ги държат в гората без складове до 1942 година?

И с глупост не може да се обясни. В другите корпуси картинката е същата. Десантният корпус е секретна организация. Не може да знае генерал-майор Безугли в Даугавпилс какво става при Харитонов край Харков и при Глазунов край Одеса. И ако те до един са глупаци, глупостта им най-неочаквано се проявила едновременно — след съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година.

Това е тя — готовността за война. Готовност в най-последния стадий.

Една страница от книгата на армейски генерал А. С. Жадов може да бъде откъсната и залепена в учебника за начинаещи шпиони аналитици: двайсет секунди да прочетат текста, двайсет секунди — да го асимилират, още двайсет секунди — да направят единствения възможен извод. А той е следният: през лятото на 1941 година Съветският съюз се е намирал в най-последния стадий преди нанасянето на внезапен удар.

Това е единственото възможно обяснение. Всички останали веднага отпадат.

Бива ли по един корпус да се прави извод за цялата Червена армия?

Да. Точно така е. 4-ти вдк до 22 юни явно се е готвил за скорошно и неизбежно десантиране, и то не учебно, а бойно. Само че може ли един въздушнодесантен корпус да бъде хвърлен срещу Германия, а цялата Червена армия да не се помръдне?

Още повече че не се бил приготвил за десантиране само един корпус, а и петте.