Виктор Суворов
Последната република (39)

8

Въпрос: какво е трябвало да прави другарят Сталин в драматичната ситуация в началото на 1933 година?

Отговор: абсолютно нищо.

И тогава Хитлер е щял да се провали и никаква „велика отечествена война“ просто нямало да има. Щяло да има мир. И сега нямаше да оплакваме милионите загинали.

Но на другаря Сталин му трябвала война. Затова другарят Сталин заповядал на комунистите да не влизат в общ блок със социалдемократите. Нещо повече, стачката в Източна Прусия, където трябвало да бъдат катурнати социалдемократите, се провеждала под общо червено знаме, на което пречупеният кръст, сърпът и чукът били преплетени. Сега, естествено, комунистите смятат, че „не е възможно и необходимо“ да се разказва за това.

След изборите 49% от гласовете се падали на социалдемократите и комунистите. Заедно представляват сила, разделени — слабост. Нито комунистите, нито социалдемократите поотделно нямали 43%. Имал ги Хитлер. И той победил. И всичките му дългове били опростени.

Тук именно трябва да търсим изворите на Втората световна война.

Първите хитлеристки концлагери са за педерасти социалдемократи. Адолф Хитлер не забравил и комунистите. Долните чинове на Германската комунистическа партия на бърза ръка станали националсоциалисти, то разлика кажи-речи няма, а горният ешелон, като се почне от другаря Телман, бил тикнат в дранголника.

Преди изборите другарят Телман имал две възможности:

а) с една крачка, с един политически ход да удуши хитлеризма още в люлката и същевременно той самият да стане министър в социалдемократическото правителство;

б) да разчисти пътя на Хитлер към властта и да се озове зад оградата от бодлив тел и там да загине.

Другарят Телман избрал дранголника. И загинал в затвора. Затова нека не ми се сърдят, когато наричам Телман, съучастниците му и ортаците му глупаци! Ако има други мнения, готов съм да ги изслушам. Но от 1932 година насам никакви други мнения за умствените способности на вожда на германските комунисти не са изказвани.

Как да разберем самоубийственото поведение на комунистите в един момент, когато се решавала съдбата на света?

Ако облечем работническата блуза на другаря Телман, нищичко няма да разберем в действията му. Ала ако вместо блузата облечем червеноармейския шинел на другаря Телман и сукнения островръх шлем с червена звезда, тогава изведнъж ще ни просветне.

Аз не току-тъй хабих хартия и време да разказвам за школите на Коминтерна и за охолния живот на германските комунисти в страната, където на Ярославската гара в столицата на световния пролетариат от време на време по недоглеждане на производителя потребителят можел да открие в пирожката с месо нещо, което не е за ядене. Човешки нокът например. Или детско пръстче.

Всяко нещо се плаща. За сладкия живот в страната на човекоядците германските комунисти плащали с покорството си. Другарят Сталин използвал това покорство в интерес на Световната революция.

Германските танкисти с червеноармейски униформи, които Сталин подготвял в тайната школа, трябвало да бъдат хвърлени срещу Европа. Но за целта трябвало начело на Германия да бъде сложен шантав фюрер. А за целта трябвало да бъде унищожена социалдемокрацията и да се разчисти пътят на Хитлер. Затова се наложило партията на Телман да бъде пожертвана като пионка. Загубата не е голяма. Сами можем да се убедим, че той не е бил кой знае колко умен човек, щом е подложил врата си под Хитлеровата брадва в интерес на Сталин. Като жертвал Телман, Сталин знаел, че в школите на Коминтерна растат нови вождове, че при нужда достоен кандидат за поста министър на държавната сигурност на Германската съветска социалистическа република винаги ще се намери.

Затова стига са ни говорили за историята, която била отпуснала на комунистите малко време за подготовка. Сталин имал всички възможности да препречи пътя на Хитлер към властта. За да удуши хитлеризма, Сталин трябвало изобщо нищо да не прави. Абсолютно нищо. Без Сталиновата намеса германските комунисти просто от чувство за самосъхранение щели да влязат в съюз със социалдемократите. Но Сталин се намесил и с това отворил пътя на Хитлер.

В началото на главата прочетохме декларацията на официалния орган на Министерството на отбраната на СССР: „Втората световна война можеше и да не избухне, ако…“ Така е. Но нека добавим към недоизреченото: … ако Сталин не беше довел Хитлер на власт. В този случай изобщо не би се наложило да се готвим за Втората световна война. Светът като нищо можел да мине без Хитлер начело на Германия и без Втората световна война.

Но Сталин не можел.