Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

5

За мен най-интересна винаги е била организационната структура на войсковите части и съединения, системата на номерацията им. Въоръжението, тактиката и всичко останало е на второ място. Затова за мен най-първият въпрос беше: преди получаването на гвардейското звание кой номер е носела дивизията.

Отговорът ме зашемети: същия, 35-и. Дивизията още от самото начало била формирана като 35-а гвардейска, още преди да е участвала в боеве. Гвардейското си звание и номера в гвардейската номерация тя получила в аванс.

За мен това беше откритие. Знаех, че подразделенията от устройства за залпов огън БМ-8, БМ-13, М-30 и БМ-31 се формирали направо като гвардейски, получавайки това звание в аванс. Тежките танкови полкове, ако получели танкове ИС-2, се преформирали в гвардейски тежки танкови полкове за пробив. Но съединенията и частите от всички останали родове войски получавали гвардейско звание само в бой. Така смятах аз. И изведнъж се изяснява, че понякога и пехотни дивизии са получавали това звание още преди да влязат в бой.

Ама защо? За какви заслуги? Продължавайте, продължавайте, другарю полковник.

И той продължи: през войната 21 воини от 35-а гвардейска дивизия били удостоени със званието герой на Съветския съюз. Пръв бил лейтенант Рубен Ибарури.

— Фамилното му име май не прилича на сибирско?

— Той е син на генералния секретар на Испанската комунистическа партия другарката Долорес Ибарури.

А, така ли било?!

— Изобщо испанците са куражлии момчета. Добре воюваха.

— Кои испанци?

— Ами нашият въздушнодесантен корпус беше с испански уклон и в състава му воюваха испански другари. Самият Рубен наистина започна войната не в нашия корпус, ние сме във втората вълна, а той искаше да се отличи още от първите дни, затова през първите дни от войната беше в 7-и механизиран корпус.

— При Виноградов ли?

— При Виноградов. Там бяха и синът на Сталин, и други… Известно е за какви дела се готвеше 7-и мехкорпус…

— На мен не ми е известно, другарю полковник.

— А бе много се отклонихме. Да се върнем на нашите испанци.

— Ама нали се подготвяла война срещу Германия, а не срещу Испания?

— Срещу Германия е първата вълна от корпуси, ама ние бяхме във втората вълна! Трябва да загряваш.

И аз се стараех да загрявам. Само че гатанките ставаха все повече и повече, а аз нищо не можех да проумея.

Стажът ни през следващата, 1965 година беше пак в 35-а гвардейска мотопехотна дивизия. През изтеклата година се бях подковал откъм теорията и се канех да задам много въпроси. Но със задаването номерът не стана. Вместо отговори — приятелско предупреждение от полковника фронтовак: ако любопитстваш, съпоставяш и мислиш, има да си патиш.

Той не ми препоръчваше да мисля. А и ако мисля, да не се издавам, че мисля. Така ще ми е мирна главата. До големи звезди, ми каза той тъжно, може да дослужиш, ако никой не заподозре, че си сапиенс, момченце.