Виктор Суворов
Последната република (139)

4

Да си представим за миг, че всичко е било така, както пише Городецки, на когото „безгранично му помагал“ съветникът на нашия президент. И тъй, британският флот тайно се е обединил с германския и единният флот на Чърчил — Хитлер „с пълна пара“ е прекосил Балтика, а на разсъмване на 22 юни е загърмял с топовете си по Ленинград.

Сега пък нека си представим понеделника, 23 юни 1941 година, когато Чърчил идва в парламента и обяснява на народните избраници: „Вижте какво, мистъри и сърове, ние с Хитлер се обединихме и ударихме Ленинград…“

Мисля си, че ако Чърчил кажеше такова нещо, непременно щяха да му зададат от място въпроса: „А защо, сър?“

Интересното е, че измишльотините на Городецки са подкрепени от цялата мощ на идеологическия апарат на Русия. А авторът, загубил всякаква мярка, продължава да описва нашата бъзльовщина. И страхотната ни неподготвеност.

Ето четири изречения само от страница 67: „Въздушнодесантният корпус бил създаден от Тухачевски и вероятно по тази причина бил разформирован след чистките… Създадената на нова сметка в Украйна бригада, която Суворов сочи като пример за агресивните намерения на Сталин, била абсолютно недостатъчно подготвена. Половината новобранци не били извършили нито един скок с парашут, а останалите били скачали по един-два пъти. На 22 юни те били абсолютно небоеспособни…“

Питам: откъде другарят Городецки е почерпал сведенията за тайнствения десантен корпус на Тухачевски? Кога е бил създаден този митичен корпус? Къде? Кой го е командвал? Кои съединения и части са влизали в него?

Втори момент: „… бригадата, която Суворов сочи…“ Драги читатели, станете ни съдници — в глава 12 на „Ледоразбивачът“ се казва: „За какво са му трябвали на Сталин десет въздушнодесантни корпуса?“ В „Ледоразбивачът“ става дума не за бригада, не за дивизия и дори не за корпус, а за десет корпуса: пет са разгърнати през пролетта на 1941 година и още пет — през лятото. Все пак има разлика — една бригада или десет корпуса! Городецки дори не се е опитал да ме опровергае, той няма какво да ми възрази и затова просто лъже: „… бригадата, която Суворов сочи…“

Според Городецки бригадата е била една, и то небоеспособна.

А аз разполагам с други сведения. Естествено, ще говоря не за бригада, а поне за цял корпус. И тъй, И. А. Самчук. „Тринадцатая гвардейская“ (М., Воениздат, 1971, с. 6). Авторът, позовавайки се на многобройни архивни документи, съобщава, че 3-ти въздушнодесантен корпус, от който произхожда 13-а гвардейска, включвал в състава си три бригади: 212-а, 5-а и 6-а. „Първата от тях имаше добра бойна и специална подготовка, а най-важното — притежаваше боен опит, тъй като бе участвала в боевете край река Халхин Гол, 5-а и 6-а въздушнодесантна бригада бяха комплектувани със старослужещи червеноармейци. Денонощно се провеждаше напрегната бойна подготовка… Парашутни скокове от самолет се извършваха ежедневно.“

Така че не са били новобранци, както пише Городецки, а старослужещи. И на този момент е редно да се обърне внимание. Това е поразителен факт: в 3-ти вдк — една бригада с боен опит, другите две — засега без боен опит, но въпреки това комплектувани със старослужещи войници. Обикновено такова нещо не се случва. Във всяко подразделение, част или съединение има и млади войници, и старослужещи. Съществува ситуация, когато всички са млади войници. Да речем, в учебните центрове, в школите за младши сержанти и т.н. Но ако бригада (и не една) е комплектувана само със старослужещи, има над какво да се замислим. Старослужещите не ги събират току-тъй на едно място. Щом ги събират, ще е за нещо определено — трябва нещо да се свърши. Всеки командир знае следната ситуация: зайците в коридора, а „старите пушки“, схватливите, печените, настрана в кръг: момчета, трябва да свършим една работа…

Според разпределението на задълженията в случай на война Жуков отговарял за Южния и Югозападния фронт и за Черноморския флот. Жуковото направление е Румъния. Тъкмо на това направление, край Одеса, той тайно прехвърлил през май 1941 година любимата си 212-а бригада с боен опит от Халхин Гол и сформирал още две бригади, като ги комплектувал със старослужещи. И не можел да се тутка, защото войниците с боен опит и просто старослужещите предстояло скоро да бъдат пуснати по домовете си. Но това — между другото.

Описанието на 3-ти вдк в книгата на И. А. Самчук (и в много други книги и статии) напълно съответства на онова, което съобщава служилият в този корпус генерал-полковник А. И. Родимцев: в 212-а бригада всеки има по 100–200 скока, командирът на бригадата И. И. Затевахин — над 300, в другите две бригади показателите са не чак толкова високи, но все пак напълно достойни и подготовката се извършва денонощно.