Виктор Суворов
Последната република (129)

6

Тук именно ще ме прекъснат: в такъв случай защо съветското превъзходство не е дало отражение през юни четирийсет и първа?

Причината е проста: Червената армия подготвяла, агресия.

Тази причина има безброй последици и всяка от тях водела към катастрофа.

Червената армия подготвяла агресия и затова танковете били събрани на орди досами границата, (същото вършели и германците, само че нашите танкове били повече). При внезапния удар съветските танкисти били избити още преди да дотичат до танковете си, а танковете — опожарени или взети като трофеи без екипажи. (При наш внезапен удар на отсрещната страна ефектът можел да бъде съвсем същият, с тази разлика, че танковете в германската армия били седем пъти по-малко, отколкото в съветската, и затова задачата да бъдат разгромели се опростявала.)

Червената армия подготвяла агресия и затова щабовете и свързочните възли били изнесени до границите. (На отсрещната страна — същата картина.) Внезапен удар — и танковите маси останали без управление.

Червената армия подготвяла внезапен удар за 6 юли 1941-ва и затова, както преди всяко грандиозно мероприятие, се извършвала трескава подготовка. В танковите войски това изглежда така: веригите се сменят или опъват, двигателите се регулират, скоростните кутии се преглеждат, сменят се ролките, разглобява се оръжието, а преди да се пристъпи към работа — боекомплектът се сваля от танка, горивото и маслото се източват. (Германците били минали през този етап в средата на юни.) Внезапен удар по която и да било армия в такава ситуация е смъртоносен. Червената армия, наистина, била толкова силна и огромна, че понесла дори това. Станало следното: преди да трепят звяра в собствената му бърлога, нашите ловджии разглобили пушките си, за да ги чистят и смазват, да ги проверят за последен път, а тъкмо в това време звярът нахълтал в нашата къща. Тъкмо затова Сталин могъл да завземе само половината Германия…

Червената армия подготвяла агресия и затова десетки хиляди топове резервни части за танковете, стотици хиляди тонове танково гориво и боеприпаси били съсредоточени в крайграничната ивица (същото вършели и германците, то се знае, в несравнимо по-скромни мащаби). Внезапен удар, съветските войски отстъпили на няколко километра — и това е краят: най-добрите в света танкове останали без гориво, без боеприпаси, без резервни части.

Червената армия подготвяла агресия и затова допълнителни хиляди танкове се прехвърляли с железопътни композиции към границите. Войната сварила композициите на път. Ако се строши една релса и композицията ви закъса насред полето, пехотата скача от вагоните и тръгва да воюва, но как се сваля от платформа КВ, който тежи 47 тона?

Съветските вождове не вярвали, че Германия е способна да нападне. И имали достатъчно основания да смятат така. Съветското разузнаване докладвало за положението в германското танкостроене. Натрапвал се прост и единствен извод: Германия не е готова за война и през идните две-три години, докато не създаде тежки танкове, няма да ни нападне. Но Германия ни нападнала. (Какво друго му оставало на Хитлер?) Германската авиация нанесла внезапен удар по съветските летища и това имало ужасни последици. Дори без боеприпаси, дори без гориво и резервни части, дори след загубването на хиляди танкове край границите и в железопътните композиции мощта на съветските танкови войски била циклопична. Но противникът господства във въздуха. Съветските разузнавателни самолети не могат да излетят. А дори и да излетят, тях ги свалят. На нашия съветски циклоп са му изболи окото. Без разузнавателните самолети той не вижда нищо. Другите видове разузнаване в тази ситуация не помагат: докато шпионите предадат своите микрофилми… В скоротечния танков бой трябва да знаеш именно в дадения момент какво прави противникът, накъде са се насочили танковите му клинове. Но нашият циклоп е сляп. Той размахва стоманени юмруци и реве от безсилна ярост. Германците имали потресаващо малко танкове, всичките германски танкове били остарели. Но те били зрящи, а ние — слепи.

Ключът за разбирането на събитията от 1941 година трябва да се търси и в конструкцията на нашите танкове. Нека се върнем на „остарелия“ танк Т-35. Той се създавал като „танк за допълнително качествено подсилване при пробив на укрепени линии“. Става дума за дълговременни фортификационни линии от типа на „Хайлсбергския триъгълник“ в района на Кьонигсберг или отбранителната линия по хордата на лъката, образувана от сливането на реките Одер и Варта. Пробивът на укрепените линии на противника се планирал за юли, но Хитлер ударил по-рано и тази задача отпаднала. Инструмент има, а работа, за която е създаден той, няма. Налага се инструментът да бъде използван не по предназначението му. Виж, за бързотечен танков бой Т-35 не бил предназначен. Той е за укрепления на противника, които стоят на едно място и никъде няма да идат. Той е за спокойно, разсъдливо дълбаене. А в скоротечния бой Т-35 наистина е тежък, тромав и висок.

И КВ е танк за пробиви. Дори официално бил наричан така. Особено ярко настъпателни са характеристиките на КВ-2. Това бил същият КВ, само че с много мощно въоръжение и, естествено, с друг купол, в който се монтирало това въоръжение. КВ бил създаден за рекордно къс срок (за един месец) по време на „освободителната“ война срещу Финландия. КВ-2 успял да повоюва преди приключването на тази кратка война. КВ се създавал въз основа на опита в пробива на мощни фортификационни линии: железобетонните бункери се покорявали само на оръдия от много голям калибър, и то ако се удавало те да бъдат докарани близо за стрелба от упор. Но да се докара съвсем близо до бункера оръдие с голяма мощност било практически невъзможно: снайперистите, картечарите и артилеристите на противника унищожавали прислугата на оръдията и влекачите още преди оръдието да успее да се разположи на огнева позиция. И се родила идеята да бъде сложено нещо много мощно на шасито на КВ, като се прикрие със 100-мм броня, която се предпочитала за строителството на съветските кръстосвачи. Тази идея осъществили в КВ-2, като монтирали на него най-мощното, което можело — 152-мм гаубица. Гаубицата по идея е настъпателно оръжие. Гаубицата има стръмна навесна траектория. Това е добре, когато ние вървим напред, а противникът се отбранява и трябва да го изчопляме от окопите и блиндажите. А ако самите ние се отбраняваме, тогава трябва да спираме онези, които идват насреща ни в цял ръст. За такава работа е нужна не гаубица с навесна траектория, а оръдие — с настилка. 152-мм гаубица на КВ-2 е за усилна работа при пробив. Целта е бетонен бункер. Той е неподвижен. Ние няма закъде да бързаме: зареждаме чудовищното си оръдие и гърмим. А в отбранителната война, в скоротечния бой гаубицата с огромен калибър няма предимства: бавно се зарежда. И снарядите на КВ-2 не са като за отбранителна война. Спомняте си ги: не бронебойни, за да спират танковете на агресора, а бетонобойни. Но няма и не може да има на наша територия германски бетонни съоръжения. За да срещнем такива съоръжения, трябва да прегазим граничната река. Трябва да нахлуем в Източна Прусия. Там, край Кьонигсберг, са железобетонните отбранителни съоръжения на противника и в подстъпите на Берлин, на Зееловските хълмове. Между другото, всички КВ-2 през юни 1941 година били събрани там, където трябвало да са: в Литва, край границите на Източна Прусия.

На своя земя бетонобойните снаряди изобщо не са нужни, както и самата гаубица на танка. Ясно е, че след 22 юни производството на КВ-2 незабавно било прекратено. КВ-2 не бил остарял, но просто в отбранителната война за такова чудовище не се намирала работа: в отбранителната война се иска инструмент от друг тип.