Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

6

Никой не се е заяждал с Жуков, никой не му е задавал неудобни въпроси. А Жуков, естествено, не е отговарял на тях. И затова позорът от четирийсет и първа година, тъй да се каже, няма нищо общо с Жуков: той е велик, той е мъдър и могъщ. Той защитил Москва. И Ленинград… За Георгий Константинович Жуков никой не си мисли нищо лошо: той е чист.

Но позорът от разгрома не е заличен. И ако този позор не падна персонално върху нечия глава, все някъде трябваше да падне. И падна върху главите на всички ни. И шета из света мнението: много са глупави тия руснаци! За нищо не ги бива. Не могат и да воюват. Но да не си правят илюзии и украинците, и казахите, и евреите или татарите: когато чужденец говори за глупавите руснаци, той има предвид и всички останали, позорът пада не само върху руските глави, а и върху главите на всички народи от бившия Съюз.

Всички подвизи на нашия народ са затулени от хилядите най-позорни факти от началото на войната, за които няма друго обяснение освен нашата всеобща тъпотия и глупост. Светът ни се подиграва. На всички ни.

Но не всички ние сме отговаряли за разполагането на топографските складове (летищата, командните пунктове, запасите от течно гориво, на стотиците хиляди тонове боеприпаси и т.н., и т.н.). Отговарял е Генералният щаб и персонално — неговият началник армейски генерал Г. К. Жуков.

Затова предлагам: хайде или публично да наречем Георгий Константинович Жуков идиот, да смъкнем от постаментите неговите статуи и да ги натрошим на парчета, или всички заедно да потърсим причината, поради която хранилищата на карти (както и щабовете, свързочните възли, планините от кожени ботуши, евакуационните лазарети и всичко останало) се оказали в „непосредствена близост“, оказали се там, където били загубени още при първия досег с противника.

Едно от двете: или ще открием обяснението на неразбираемите действия на Жуков (на Кудрявцев, на Сталин, Ватутин, Василевски, Берия и т.н.) и ще го обявим за зъл гений, или няма да открием причината за действията му и ще го провъзгласим за глупак, но при всички случаи време е да снемем позора от разгрома от главата на нашия народ. И ако всичко се дължи на глупост, време е позорът да се стовари върху нечия глупава глава персонално. Не бива да позволяваме на кремълската пропаганда да прехвърля нечии персонални грешки (или престъпни замисли) върху нашия народ, върху всички нас и нашите потомци.