Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (1)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част първа
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 21
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-19-5
История
- — Добавяне
6
Никой не се е заяждал с Жуков, никой не му е задавал неудобни въпроси. А Жуков, естествено, не е отговарял на тях. И затова позорът от четирийсет и първа година, тъй да се каже, няма нищо общо с Жуков: той е велик, той е мъдър и могъщ. Той защитил Москва. И Ленинград… За Георгий Константинович Жуков никой не си мисли нищо лошо: той е чист.
Но позорът от разгрома не е заличен. И ако този позор не падна персонално върху нечия глава, все някъде трябваше да падне. И падна върху главите на всички ни. И шета из света мнението: много са глупави тия руснаци! За нищо не ги бива. Не могат и да воюват. Но да не си правят илюзии и украинците, и казахите, и евреите или татарите: когато чужденец говори за глупавите руснаци, той има предвид и всички останали, позорът пада не само върху руските глави, а и върху главите на всички народи от бившия Съюз.
Всички подвизи на нашия народ са затулени от хилядите най-позорни факти от началото на войната, за които няма друго обяснение освен нашата всеобща тъпотия и глупост. Светът ни се подиграва. На всички ни.
Но не всички ние сме отговаряли за разполагането на топографските складове (летищата, командните пунктове, запасите от течно гориво, на стотиците хиляди тонове боеприпаси и т.н., и т.н.). Отговарял е Генералният щаб и персонално — неговият началник армейски генерал Г. К. Жуков.
Затова предлагам: хайде или публично да наречем Георгий Константинович Жуков идиот, да смъкнем от постаментите неговите статуи и да ги натрошим на парчета, или всички заедно да потърсим причината, поради която хранилищата на карти (както и щабовете, свързочните възли, планините от кожени ботуши, евакуационните лазарети и всичко останало) се оказали в „непосредствена близост“, оказали се там, където били загубени още при първия досег с противника.
Едно от двете: или ще открием обяснението на неразбираемите действия на Жуков (на Кудрявцев, на Сталин, Ватутин, Василевски, Берия и т.н.) и ще го обявим за зъл гений, или няма да открием причината за действията му и ще го провъзгласим за глупак, но при всички случаи време е да снемем позора от разгрома от главата на нашия народ. И ако всичко се дължи на глупост, време е позорът да се стовари върху нечия глупава глава персонално. Не бива да позволяваме на кремълската пропаганда да прехвърля нечии персонални грешки (или престъпни замисли) върху нашия народ, върху всички нас и нашите потомци.