Виктор Суворов
Последната република (140)

5

А централният орган на Министерството на отбраната вестник „Красная звезда“ съвсем се престарава. На страниците на вестника полковник Юрий Рубцов провъзгласи Городецки не просто за изследовател, а и за свидетел на събитията: „Городецки свидетелства: до юни 1941 година нито механизираните войски на Червената армия, нито нейните Военновъздушни сили не се намираха в състояние на готовност“ („Красная звезда“ от 14 март 1995 г.).

Свидетел е онзи, който лично е воювал. Но на такива и в „Красная звезда“, и в „Родина“ им нямат доверие. А властта и официалната пропаганда вземат за свидетел всеки, който маже портата ни с катран.

Цитирах само четири изречения на Городецки. Макар че цялото му произведение е срещу нас и гъмжи от ей такива констатации: „40% от командирите са мухльовци, загубеняци, страхливци и т.н.“ (с. 125). Става дума за командния състав на Червената армия.

Интересно това великият математик Городецки лично ли го е изчислил, или са му помагали? Като прелистим книгата, ще се съгласим: помагали са му. От първата до последната страница тя е изпъстрена с цитати от архивите на ГРУ, на Министерството на отбраната, на Министерството на външните работи, от личния архив на съветника на президента на Русия генерал-полковник Д. Волкогонов.

Само в архивите в Москва има милиарди листове хартия и там може да се намери какво ли не. Та сред милиардите листове изровили нечий глупав дневник, а в него — нужната страничка, и я дали на Городецки — на, публикувай. Първооткривател. Городецки изобщо не крие, че официалните ни историци, включително генерал-полковник Волкогонов и генерал-майор Золотарьов, са му помагали: „Те ми помогнаха, и най-вече в набавянето на различни документи“ („Окна“. 2 март 1995 г.). Ех, Дмитрий Антонович, голям доставчик сте били.

Но книгата е издадена и Городецки в Москва го посрещат генералите на Русия, разстилайки червен килим пред него. Той описва това така: „Презентацията на книгата ми се проведе в Москва. Трябва да кажа, че това беше нещо монументално. Тя просто не слизаше от екрана на телевизията и от страниците на вестниците. И историци, и военни — всички повтаряха едно и също: «Вие направихте за нас нещо, което ние не можехме да направим. Силно, много силно.» Въпросът, който се повтаряше през цялото време, беше: «Защо тъкмо израилтянин се реши да го направи — външен човек?» Във всичко това долавях много силен елемент на самокритика от тяхна страна. Естествено, очаквах критични изказвания, но от страна на професионалистите критика не последва.“

Городецки пръв в света публикува сведения за броя на глупаците сред командния състав на Червената армия. Такова нещо досега никой в световната история не е съумявал да изчисли. Щом е тъй, окачете му на врата брилянтна звезда!

Западът обича точността, обича да вижда всичко в цифрово изражение. Процентът на глупаците в Червената армия вече е „пуснат в научно обръщение“ й сега ще циркулира до края на света.

Да изчислиш количеството на глупаците в проценти не е шега работа, това е научен подвиг. Върхът на научната мисъл. Дръзновен полет. И вече звънна по страниците на световната научна периодика — 40%. Количеството на глупаците в другите армии не е изчислявано, затова липсва цифра, която би могла да се посочи. И по тази причина не я посочват. А при руснаците, заповядайте — 40%. Научно обосновано. И сега има на кого да се позовете при защитата на дисертациите си.

Но аз си мисля, Дмитрий Антонович, че за по-голяма научност е трябвало да дадете на Городецки не кръгла цифра, а нещо като 41,3%.