Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (1)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част първа
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 21
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-19-5
История
- — Добавяне
4
Норвежците, канадците, шведите, ескимосите и финландците знаят какво е минус четирийсет. Но попитайте британец, германец, французин усещал ли е поне веднъж със собствената си кожа въпросните минус 40? Способен ли е нормален човек с брезентови гумирани ботуши да оцелее на тоя студ цяла седмица?
Червената армия оцеляла. Нещо повече, изпълнила задачата си. Но и това не е всичко: тя освен това се учела. Учела се смайващо бързо. Прегледайте шведските вестници от февруари 1940 година! Там, в тези вестници — няма да повярвате — се възхищават от моята армия. Хората, които разбират какво е истинска зима, през февруари 1940 година видели пред себе си съвсем друга армия, съвсем не онази, която два месеца преди това навлязла във Финландия. Променило се било абсолютно всичко — от дажбите и екипировката на войника до организацията на тиловото подсигуряване на корпусите и армиите, от тактиката на стрелковото отделение до системата за стратегическо управление на театъра на бойните действия…
Хитлер не забелязал тези промени. Хитлер не усетил смайващата способност на нашите войници и командири да се нагаждат към каквото и да било, включително и към убийствените условия на Зимната война.
Интересно е, че според самия Хитлер в горите са възможни единствено отбраната и воденето на партизански действия. За настъпление с големи войскови съединения и дума не можело да става („Разговори на трапезата“. 8 септември 1941 г.). Естествено, Хитлер нямал предвид Финландия, нейните гори и климат, а в Западна Европа: невъзможно е да се водят боеве. Но когато Червената армия се промъквала през карелските гъсталаци на цели дивизии, корпуси, а след това — и на армии, Хитлер не си спомнил, че е невъзможно да се настъпва в гори…
За Червената армия войната във Финландия била имунизация срещу самохвалството, срещу високомерните настроения, срещу подценяването на противника.
Войната във Финландия научила Червената армия на много неща: край Москва през 1941-ва и край Сталинград през 1942-ра германските войски срещнали армия, която умее да воюва през зимата. А германската армия войната във Финландия не я научила на нищо.
На Хитлер тази война му изиграла лош номер. Тъй като изобщо не я е разбрал и не преценил трудностите й, Хитлер си направил катастрофално неправилни изводи. По неизвестни причини той изведнъж решил, че Червената армия не е готова за война, че Червената армия за нищо не я бива.
Хитлер сгрешил. Той просто не знаел, че в моята страна законите на логиката не действат. Просто не разбрал, че моята страна живее в противоречие със законите на логиката. Това, че Червената армия не е могла да стигне до Хелзинки, не значи нищо. Напротив, това значи, че до Берлин тя е способна да стига при всякакви условия. При най-лошите от всички теоретично възможни!