Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

4

Норвежците, канадците, шведите, ескимосите и финландците знаят какво е минус четирийсет. Но попитайте британец, германец, французин усещал ли е поне веднъж със собствената си кожа въпросните минус 40? Способен ли е нормален човек с брезентови гумирани ботуши да оцелее на тоя студ цяла седмица?

Червената армия оцеляла. Нещо повече, изпълнила задачата си. Но и това не е всичко: тя освен това се учела. Учела се смайващо бързо. Прегледайте шведските вестници от февруари 1940 година! Там, в тези вестници — няма да повярвате — се възхищават от моята армия. Хората, които разбират какво е истинска зима, през февруари 1940 година видели пред себе си съвсем друга армия, съвсем не онази, която два месеца преди това навлязла във Финландия. Променило се било абсолютно всичко — от дажбите и екипировката на войника до организацията на тиловото подсигуряване на корпусите и армиите, от тактиката на стрелковото отделение до системата за стратегическо управление на театъра на бойните действия…

Хитлер не забелязал тези промени. Хитлер не усетил смайващата способност на нашите войници и командири да се нагаждат към каквото и да било, включително и към убийствените условия на Зимната война.

Интересно е, че според самия Хитлер в горите са възможни единствено отбраната и воденето на партизански действия. За настъпление с големи войскови съединения и дума не можело да става („Разговори на трапезата“. 8 септември 1941 г.). Естествено, Хитлер нямал предвид Финландия, нейните гори и климат, а в Западна Европа: невъзможно е да се водят боеве. Но когато Червената армия се промъквала през карелските гъсталаци на цели дивизии, корпуси, а след това — и на армии, Хитлер не си спомнил, че е невъзможно да се настъпва в гори…

За Червената армия войната във Финландия била имунизация срещу самохвалството, срещу високомерните настроения, срещу подценяването на противника.

Войната във Финландия научила Червената армия на много неща: край Москва през 1941-ва и край Сталинград през 1942-ра германските войски срещнали армия, която умее да воюва през зимата. А германската армия войната във Финландия не я научила на нищо.

На Хитлер тази война му изиграла лош номер. Тъй като изобщо не я е разбрал и не преценил трудностите й, Хитлер си направил катастрофално неправилни изводи. По неизвестни причини той изведнъж решил, че Червената армия не е готова за война, че Червената армия за нищо не я бива.

Хитлер сгрешил. Той просто не знаел, че в моята страна законите на логиката не действат. Просто не разбрал, че моята страна живее в противоречие със законите на логиката. Това, че Червената армия не е могла да стигне до Хелзинки, не значи нищо. Напротив, това значи, че до Берлин тя е способна да стига при всякакви условия. При най-лошите от всички теоретично възможни!