Виктор Суворов
Последната република (49)

3

То се знае, по-ефектно щеше да е, ако и аз извадех от чантата си също толкова дълъг списък и го прочетях в отговор. Но нямах в себе си нито чанта, нито списък, затова просто му повторих по памет всички тези цифри.

Разбръмчаха се като стършели. Никой нищо не разбра. И главатарят не разбра хода ми. Чак им стана интересно: я поясни. Поясних, че тъкмо тези цифри са моето доказателство за ГОТОВНОСТТА на Сталин за война.

Да имаш сигурни, богати, силни и щедри съюзници е тъкмо онова, което във всички времена се е наричало готовност за война.

Съюзниците не идват сами. Трябва да ги намериш, трябва да си осигуриш съюза с тях. И то далеч не с договори, а като ги поставиш в такова положение, че те сами, доброволно, без каквито и да е договори да ти помагат.

Другарят Сталин постъпил точно така. Поставил ги в положение.

Казват, че за Хитлер работели покорените Люксембург, Белгия, Холандия, Полша и част от френската промишленост. Така е. Наистина е така.

А за другаря Сталин работела Америка.

И не само Америка.

Имало и още една разлика: за Хитлер срещу чорба от цвекло под американските бомби работели поляк и французин, които току-виж сипали пясък в сачмените лагери.

А за другаря Сталин в топъл светъл цех срещу добри пари бачкал висококвалифициран американски работник. Освен добрите пари американският работник имал още един стимул — работел за смазването на Хитлер, мразел Хитлер не по-малко от поляка и французина.

Хитлер смятал, че Америка е морално разложена и лидерите на Америка са глупаци (точно така се изразявал Адолф Алоизович). Но никога не е казвал, че Америка трябва да бъде покорена. Наричал Чърчил пияница и глупак, но бил за съюз с Британия („Майн кампф“ глава IV). Но станало така, че американските и британските стратегически бомбардировачи през войната изсипали върху Германия 1 856 000 тона бомби. А тактическите бомбардировачи добавили още 844 000 тона (R. Goralski. World War II. Almanac. P. 438). Два мегатона и половина. Близо три.

Докато нашите вождове говорели другояче: „Англо-американските империалисти са звяр, който заслужава само да го удушиш.“ Това е другарят Ленин, „Писмо до американските работници“. За удушаването на звяра трябвало въже, другарят Ленин разбирал това и не криел откъде ще си го набави. В отговор на тия приказки англо-американските зверове построили в Съветския съюз най-добрите в света въжарски фабрики.

Другарят Троцки предлагал „перманентна революция“, другарят Тухачевски — „революция отвън“, другарят Бухарин — „червена интервенция“. Другарят Сталин също се изразявал съвсем определено. А в отговор — „извършвайки предателство спрямо западната цивилизация, Рузвелт и Чърчил направиха всичко за спасяването на комунизма, когато започна да го заплашва опасност, и направиха всичко, за да завладее той половината свят и да стане основната заплаха за човечеството. Наистина много трудно можеше да се предвиди такава степен на предателство и политически кретенизъм; тук съм длъжен да се застъпя за Ленин и Троцки: те правеха предположения, изхождайки от това, че си имат работа с нормални и здравомислещи противници“. Това е написано от забягналия във Франция Борис Бажанов („Воспоминания бывшего секретаря Сталина“, с. 165).