Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (1)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част първа
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 21
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-19-5
История
- — Добавяне
5
С една дума, компютърът не прие минус 41. Не го храносмля. Не го изяде. Не го излапа. Не го изкльопа.
— Добре — казвам, — да допуснем, че изобщо не е имало никаква температура. Случва се понякога да няма температура.
Електронните мъдреци взеха да се усмихват: така може, така е по-близо до реалния живот. А аз не можех да лъжа, не исках да въвеждам в електронния мозък минус 25, след като в действителност е било минус 40 и по-долу. Затова направих компромис — няма температура. Няма и толкоз.
Въвеждаме втория параметър: дълбочината на снежната покривка — един и половина.
— Един и половина ли? Какво един и половина? Сантиметра, дюйма, фута?
— Метра — отговарям им аз. — Метра, момчета.
И компютърът пак изпищя на умряло.
Читателю, това на никого не го казвайте, ще ви разкрия една военна тайна: при тях на Запад изобщо всички военни компютри са слабонервни.
И колкото по-умни са, толкова са по-зле с нервите. Съществува такава закономерност. Обратна пропорция. На мен беше ми се паднал един от най-умните и най-мощните, затова нервната му система беше разклатена свръх допустимите граници. Той веднага кипна: така не може да се воюва!
Невъзможно е.
Уточнявам, че под снега има блата, които не замръзват — снегът ги пази от студа. Обяснявам, че под снега има езера. Ледът над езерата е тънък. По същата причина: дебелият сняг е изолатор. Където няма сняг, водата замръзва до дъното, а там, където върху леда има дебел сняг, там ледът е съвсем тъничък, там танк ще потъне. Финландия е страната на хилядата езера, ама познай, ако можеш, къде е езеро и къде — поляна. Всичко наоколо е бяло, пухкаво и искрящо. А под снега — гранитни морени. Наглед полето е гладко, покрито със сняг, а щом танковете тръгнат, трошат си ролките, късат си веригите. Още преди да са стигнали до минното поле. Самата местност е, така да се каже, противотанкова. Или покрито с морени поле, или езеро, или горски гъсталак. Нагъчкани с милиони мини.
Но всички тези подробности компютърът не ще и да ги чуе, дори и да нямаше блата и езера, дори и да нямаше рязко пресечена местност, дори и да нямаше огромни гранитни канари, все едно при такава снежна покривка не може да се воюва.
И излиза, че другарят Сталин е поставил пред Червената армия двойно неизпълнима задача.