Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

4

Комунистите са измислили смайващи трикове, за да докажат Сталиновата неподготвеност. Вестник „Правда“ (от 22 юни 1993 г.) стряска читателите си с декларацията: преди войната превъоръжаването на Червената армия бе започнато, но не успяхме да го довършим… Та затова не можехме да нападнем Хитлер: кой напада, преди да си е довършил превъоръжаването?

Ако възприемем тази логика, можем да кажем: Москва не може да е столица на държавата — строителството й е започнато, но още не е довършено… Виж, когато завърши строежът и на последната къща в Москва, тогава ще можем да я смятаме за столица.

Ще припомня на редакцията на вестник „Правда“: не се строи само мъртъв град. И превъоръжаването на всяка армия е постоянен процес. Не се превъоръжава само онази армия, която е престанала да съществува. Всички останали армии и във военно, и в мирно време непрекъснато се усъвършенстват. И този процес не случайно се нарича строителство на въоръжените сили. Този процес няма край също като пътя към хоризонта.

Съществува един психологически капан, в който са влезли не само някои историци, на и мощни разузнавателни организации.

Нека вземем за пример същите онези японски линейни кораби от 1941 година. Япония вярва в линейните кораби. Но нейните са близо два пъти по-малко от американските, освен това всичките са остарели — въведени са в състава на флота през периода от 1913 до 1921 година (Antony Preston. Navies of World War II. P. 151). Най-съвременният измежду тях е на доста почтена за кораб възраст — 20 годишен. А модерните се строят в момента. „Ямато“ — първият от трите модерни японски линейни кораба — трябва да влезе в състава на флота на 16 декември 1941 година.

И сега нека си представим, че се намираме в кабинета на някой началник на службата за информация на военноморското разузнаване на САЩ на 6 декември 1941 година. Нощ, Америка спи. Но ние не спим. Светлината на лампата е силна, бюрата са отрупани с книжа, по стените са окачени карти, графики, диаграми, снимки. В пепелника дими пура, две чашки с отдавна изстинало кафе.

Въпрос: може ли японският флот да нападне американския флот на 7 декември 1941 година? Преди първият от трите най-модерни линейни кораба да е влязъл в строя?

Ще си допуща хаванската пура и твърдо ще отговоря: не.

Първо трябва да приключи превъоръжаването на японския флот и чак тогава да се напада.

Но и след 16 декември, след влизането в строя на първия от трите най-модерни линейни кораба, според мен нападението на японския флот е не просто малко вероятно, а изключено. Можете да ме сложите на електрически стол и да пуснете през мен електрически заряд с каквато си искате сила, но аз твърдо ще кажа, че нападението се изключва. Преди всичко един нов кораб трябва да се „разработи“, на него има извънредно сложни прибори и машини, хиляди хора екипаж, нужно е корабът „да навърти километраж“, нужно е, както казват във флота, да се огледат отсеците. А той трябва и да стигне от Япония до Америка. Това за един ден не става.

И ако го приведат в пълна годност — все едно това е само един кораб. Аз бих изчакал да влезе в строя вторият. А вторият трябва да влезе в строя на 5 август 1942 година. Но и след това бих изчакал да влязат в състава на флота третият и четвъртият.

И на човек му става ясно, че тази линия край няма. Докато подготвят единия за предаване, вторият се боядисва, третият се спуска на вода, четвъртият се монтира в дока, петият се залага, шестият се проектира, седмият се замисля. А когато осмият влезе в строя, първият безнадеждно ще остарее.

Да чакаш кога ще ги построят всичките е все едно да чакаш кога ще бъде построена последната къща в Москва.

Казват, че Сталиновите танкови войски не били напълно превъоръжени с танкове Т-34 и КВ, следователно… Казват, че трябвало да се привърши превъоръжаването, та чак тогава…

Няма такова нещо!

Ако чакаме да приключи превъоръжаването, изобщо е невъзможно да започнем война — такъв момент никога няма да настъпи.

За да бъдат превъоръжени половината танкови войски с танкове Т-34, се искат няколко години. През това време ще бъде създаден още по-новият, по-съвършен Т-34-85. Ако започнем да превъоръжаваме армията с него, до края на превъоръжаването ще се появи Т-44, ще приемем него на въоръжение, ще започнем да се превъоръжаваме, а междувременно ще се появи Т-54 и т.н., и т.н.

Казват, че Сталин не можел да нападне — превъоръжаването едва било започнало. Но нека обърнем внимание на състоянието на германските танкови войски. Там превъоръжаването с машини от този клас още не било започнало. Германия не разполагала с нищо равно на Т-34 и КВ. И щом Сталин, който бил започнал превъоръжаването, не е можел да нападне, тогава Хитлер, който още не бил стигнал до такава степен на развитие, изобщо не е можел да си помисли да напада.

А в областта на артилерията Червената армия през 1941 година имала оръдия, приети на въоръжение през 1938–1939 година и произведени от заводите през 1940–1941 година. А германската армия се оправяла с оръдия и гаубици от 1918-а, та дори и от 1913 година. И само мечтаела за превъоръжаване.

Редно ли е от това да се прави изводът, че Хитлер не е можел да нападне?