Виктор Суворов
Последната република (8)

8

Съгласил се да ги приеме. Но носел ли ги е?

В „Советская военная энциклопедия“ има портрет на Сталин с всичките му ордени. Такъв обаче е общият ред: всеки офицер е длъжен да се снима с всичките си награди. Този портрет се пази в кадровите органи на Въоръжените сили. Когато му се даде ново воинско звание или нови награди, портретът се подновява Сталин не нарушавал правилата. Той дори бил положил военна клетва като обикновен червеноармеец и подписал съответния документ и този документ, както е редно, се пазел в кадровите органи. Така че снимката с всички награди била направена.

Но няма сведения Сталин да се е появявал на публично място с всичките си награди.

И на плакатите така го изобразяваха — с едната, с трудовата звездичка. Препоръчвам плакатите на главния придворен портретист В. Иванов „Ще стигнем де изобилие“ (1949), „Йосиф Висарионович Сталин“ (1952) и други.

Последната официална снимка на Сталин („Огонёк“, 1953, бр. 8): на цялата корица — другарят Сталин с една звездичка, с трудовата.

Та да направим кратка равносметка: „парада на победата“ не приема, свързаните с победата награди не желае и не носи, празник на победата не празнува, цупи се, гевези се, иска да излезе в оставка, ама не излиза…

* * *

А работата е там, че другарят Сталин нямало какво да празнува, че не съществувал повод за радост. Втората световна война била загубена. Сталин знаел това. И всичките му най-близки съратници го знаел разбирали.

И за всички комунисти нямало повод да танцуват и да се веселят.

За да проумеем това, трябва да се върнем към времената, когато се раждала комунистическата диктатура, към времената, когато се образувал Съюзът съветските социалистически републики. Трябва да си припомним момента, когато решили да направят Лениновата глава голяма.

Много голяма…