Виктор Суворов
Последната република (19)

5

За ноемврийските демонстрации от 1923 година били вдигнати на крак всички леви сили в Германия.

По това време Германската работническа партия вече имала ново наименование — Националсоциалистическа германска работническа партия, и нов фюрер — Адолф Хитлер.

И излиза, че Хитлер също е решил да взема властта тъкмо в момента, който бил определен в Москва. Давани ли са му инструкции от Москва? Представа нямам.

Но не бива да забравяме: Хитлер е социалист. А махнем от корицата името на автора и на партията под икономическата програма на Хитлеровата партия с гордост биха могли да се подпишат Маркс, Енгелс Ленин, Сталин, Мао, Фидел, Хрушчов, Брежнев и още мнозина.

Ще ми възразят, че Хитлер не е бил пролетарий. Така е. Но и Владимир Илич също, меко казано, не бил стругар, а Маркс — въглекопач.

Разправят, че Хитлеровата партия била партия на бакалите и дребната буржоазия. Нека разправят. На ако искаме да сме коректни, редно е да обърнем внимание и на Лениновата партия. Пролетариите в нея ги записвали за статистика, а я командвали Сталин, Молотов, Маленков, Радек, Зиновиев, Каменев, същият този Троцки, а после — Суслов, Хрушчов, Брежнев… Кой от тях, да прощавате, е пролетарий?

По социален произход партията на Ленин и партията на Хитлер са близначки.

И тъй, на 8 ноември 1923 година в Мюнхен Хитлер с група въоръжени привърженици арестувал правителството на Бавария и обявил, че революцията започнала, че баварското и общоимперското правителства са свалени…

Незабавно било сформирано ново правителство. През нощта на 8 срещу 9 ноември група начело с Ернст Рьом завзела щаба на военния окръг. Опитите за завземане на други обекти били отблъснати от армията полицията. На 9 ноември Хитлер възглавил манифестацията на своите привърженици. Станал сблъсък на манифестантите с въоръжената полиция. Били убити 16 привърженици на Хитлер и 3-ма полицаи.

Опитът за вземане на властта бил потушен със сила. Хитлер и най-близките му сътрудници забягнали, скоро били заловени, изправени пред съда, след това — затворничеството в крепостта Ландсберг, където именно Хитлер написал „Майн кампф“.

След време, когато дошъл на власт, Хитлер провъзгласил загиналите си съратници за национални герои, а дните на въстанието 8–9 ноември — за главен празник на Германия.

Но интересното е, че книгата „Майн кампф“ е посветена на паметта на шестнайсетимата съратници на Хитлер, убити на 9 ноември 1923 година, а в нея — огромна по обем (само първият том съдържа близо 600 страници, набрани със ситен шрифт) — той нищо не пише за събитията от 8–9 ноември. Уж пише книгата в затвора, а не споменава защо се е озовал зад решетките. И кой знае защо премълчава всичко, което е предхождало тези събития. А на последната страница съобщава съвсем лаконично: „Няма да описвам тук надълго и нашироко събитията, които доведоха до 8 ноември 1923 година.“ И толкова.

А това звучи странно. Книгата е озаглавена „Моята борба“, авторът разказва за себе си, за своята партия и за борбата си за влияние върху масите и за власт. Събитията от 8–9 ноември 1923 година са кулминационният момент в тази борба, след което партията на Хитлер била забранена, а самия него го тикнали в затвора. Към момента, когато се пишела книгата, нищо по-важно в живота на Хитлер и на неговата партия не се било случвало. Но най-важните събития той не описва.

А е имало какво да крие.