Виктор Суворов
Последната република (70)

1

Още едно възражение: „Линията Манерхайм“ била пробита, но на каква цена?

Няма значение на каква!

Нима нас някога ни е интересувала цената? Ние сме имали велика ЦЕЛ.

В името на постигането на тази цел другарите Ленин и Троцки смятали за възможно да пожертват целия народ на Русия и всичките й богатства. И точно това правели. Другарят Сталин също не питал за цената.

Но на Сталин му стигнал умът след пробива на „Линията Манерхайм“, когато Финландия била лишена от отбранителната си бариера и станала беззащитна, да прекрати „освободителния поход“ и да не затъва в продължителна партизанска война.

От гледна точка на голямата политика боевете във Финландия представлявали поражение за Съветския съюз: целите на войната обаче били декларирани прекалено откровено и отчетливо, та впоследствие се наложило да обявим, че сме воювали не за включване на нова република в състава на СССР, а за „сигурността на града на Ленин“. Наложило се „правителството“ на Куусинен и „финландската народноосвободителна армия“ да бъдат разгонени тихомълком, сякаш никога такова „правителство“ и такава „армия“ не били съществували.

Но от чисто военна гледна точка това била блестяща победа, с която не може да се сравни нищо нито в предходната, нито в по-нататъшната история. Всяка армия по света би записала такава победа в историята си със златни букви.

Бойните действия във Финландия приключили на 13 март 1940 година, а още през лятото трите балтийски държави Естония, Литва и Латвия, се предали на Сталин без бой и се превърнали в „републики“ на Съветския съюз.

Правителствата и военното командване на тези страни внимателно наблюдавали бойните действия във Финландия и си направили от видяното страшен, но правилен извод: Червената армия е способна да изпълнява неизпълними заповеди, тя не се спира пред никакви жертви. Реши ли Сталин, Червената армия ще унищожи когото и да било, ще понесе всякакви жертви, но ще изпълни Сталиновата заповед. И трите държави се предали без нито един изстрел. Защото разбирали, че съпротивата е безполезна.

По същото време Сталин предявил ултиматум на Румъния: върнете ни Бесарабия. Понеже помнело съдбата на Финландия, правителството на Румъния изобщо не се опитало да води продължителни преговори: на ви Бесарабия, а заедно с нея и Буковина.

Изводът е: загубите на Червената армия във Финландия трябва да се разделят на пет страни едновременно: на Финландия, Естония, Литва, Латвия и Румъния. Във Финландия Червената армия демонстрирала такава мощ, че след това много страни се предавали без бой, защото разбирали как може да завърши съпротивата срещу Сталиновата воля.