Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

Глава 12
Кой загубил войната във Финландия?

Това беше наша военна катастрофа, след която армията ни дълго не бе вземана насериозно дори от нашите бъдещи съюзници, което си признал самият Чърчил.

„Вечерняя Москва“

15 ноември 1994 г.

1

Още едно възражение: „Линията Манерхайм“ била пробита, но на каква цена?

Няма значение на каква!

Нима нас някога ни е интересувала цената? Ние сме имали велика ЦЕЛ.

В името на постигането на тази цел другарите Ленин и Троцки смятали за възможно да пожертват целия народ на Русия и всичките й богатства. И точно това правели. Другарят Сталин също не питал за цената.

Но на Сталин му стигнал умът след пробива на „Линията Манерхайм“, когато Финландия била лишена от отбранителната си бариера и станала беззащитна, да прекрати „освободителния поход“ и да не затъва в продължителна партизанска война.

От гледна точка на голямата политика боевете във Финландия представлявали поражение за Съветския съюз: целите на войната обаче били декларирани прекалено откровено и отчетливо, та впоследствие се наложило да обявим, че сме воювали не за включване на нова република в състава на СССР, а за „сигурността на града на Ленин“. Наложило се „правителството“ на Куусинен и „финландската народноосвободителна армия“ да бъдат разгонени тихомълком, сякаш никога такова „правителство“ и такава „армия“ не били съществували.

Но от чисто военна гледна точка това била блестяща победа, с която не може да се сравни нищо нито в предходната, нито в по-нататъшната история. Всяка армия по света би записала такава победа в историята си със златни букви.

Бойните действия във Финландия приключили на 13 март 1940 година, а още през лятото трите балтийски държави Естония, Литва и Латвия, се предали на Сталин без бой и се превърнали в „републики“ на Съветския съюз.

Правителствата и военното командване на тези страни внимателно наблюдавали бойните действия във Финландия и си направили от видяното страшен, но правилен извод: Червената армия е способна да изпълнява неизпълними заповеди, тя не се спира пред никакви жертви. Реши ли Сталин, Червената армия ще унищожи когото и да било, ще понесе всякакви жертви, но ще изпълни Сталиновата заповед. И трите държави се предали без нито един изстрел. Защото разбирали, че съпротивата е безполезна.

По същото време Сталин предявил ултиматум на Румъния: върнете ни Бесарабия. Понеже помнело съдбата на Финландия, правителството на Румъния изобщо не се опитало да води продължителни преговори: на ви Бесарабия, а заедно с нея и Буковина.

Изводът е: загубите на Червената армия във Финландия трябва да се разделят на пет страни едновременно: на Финландия, Естония, Литва, Латвия и Румъния. Във Финландия Червената армия демонстрирала такава мощ, че след това много страни се предавали без бой, защото разбирали как може да завърши съпротивата срещу Сталиновата воля.