Виктор Суворов
Последната република (2)

2

Войниците там, на площада, не можели да зададат въпроса: войника дисциплината го задължава да не задава излишни въпроси. Жителите на Москва също: другарят Сталин много добре бил втълпил на съветския народ, че за един излишен въпрос можеш да се озовеш вдън гори тилилейски. Съветският народ напълно разбирал своя вожд и затова не задавал неудобни въпроси. Но се минаха петдесет години и вече го няма другаря Сталин, и за излишни въпроси вече не интернират. Защо тогава нашите официални кремълски историци още не са отговорили на този въпрос? Защо дори не са го задали? Защо не са привлекли вниманието ни към проблема? Защо го заобикалят със свенливо мълчание?

Може би не е чак толкова лесно да се отговори на подобен въпрос. Но кой пречи той да бъде зададен?

Същинска загадка на историята: провежда се Парад на победата, а Върховният главнокомандващ маршалът на Съветския съюз Йосиф Сталин присъства на този парад като обикновен зрител и наблюдател. И вместо Върховния главнокомандващ парада прием неговият заместник маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков.

Какво е станало? Как да разбираме това?

Върховният главнокомандващ и Победата са понятия чисти, святи, неразделими. Това е като булка и младоженец. Това е като Император и Престол. Това е тъкмо ситуацията, когато заместникът е неприемлив.

Може ли някой от нас да каже, па макар и на най-добрия си приятел: ето ти моята годеница, иди се венчай с нея, а аз ще стоя отстрани и само ще присъствам? Може ли цар, крал, император да каже на главния си съветник: ето ти короната, скиптъра и златното кълбо с кръста, седни на трона, а аз ще кротувам наблизо?…

А Червеният площад на 24 юни 1945 година не прилича нито на сватба, нито на тройна зала. Провежда се Парад на победата в най-кръвопролитната война от историята на човечеството. Бляскава победа в най-страшната война. Такова нещо се случва веднъж в световната история. Да приеме Парада на победата е не само право на Върховния главнокомандващ, а негово пряко задължение.

Нека погледнем Хитлер. На грандиозните сборища на фашистите в Нюрнберг, пред безкрайните колони от щурмоваци и есесовци, се е появявал винаги фюрерът. Можем ли да си представим да се появи някой друг, а самият Хитлер да стои някъде отстрани? Такова нещо нито е можело да се случи, нито можем да си го представим. Но там, в Нюрнберг, нямало какво да празнуват, а тук — ПОБЕДАТА! И би било толкова логично: от всеки действащ фронт — по един полк. Десет фронта — десет полка. Начело на всеки полк — командващият фронта лично. Целият парад се командва от заместник върховния главнокомандващ маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков, а приема парада — ТОЙ, самият Сталин.

Един нюанс: в заключителния етап от войната Жуков бил не само заместник върховен главнокомандващ, пръв заместник-нарком на отбраната, а и командващ един от фронтовете — Първи Белоруски. Но тук няма проблеми: той трябвало да изпълнява функциите на по-високата си длъжност — заместник върховен главнокомандващ, а колоната на Първи Белоруски фронт да води заместникът му. Тук заместникът начело на полка е приемлив и разбираем. Изключение, което ни най-малко нямало да наруши обецата система.

Така трябвало да стане.

Но не станало така: Сталин не приемал парада, вместо Сталин парада приемал Жуков.

В такъв случай: а кого да сложат на мястото на Жуков да командва парада? Сталин решил: ще командва К. К. Рокосовски.

Кадърен маршал, дума няма. Само че той е просто един от командващите фронтове. На другите командващи им става криво. На Конев, да речем. И на Малиновски му докривява. И на Василевски. А ако назначиш Конев вместо Рокосовски, тогава на Рокосовски ще му стане криво.

С една дума, нарушили на парада цялата логика. И защо?