Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

4

И това не са фантазии. Американският изследовател Антъни Сютън през 1973 година публикува книгата „Националното самоубийство“. Хубавото на тази книга е това, че авторът не натрапва своето гледище, а абсолютно безмилостно налага читателя по главата с наистина убийствени документи. На страници 80–81 той неопровержимо доказва съществуването на таен договор между Сталин и Рузвелт. Договорът бил подготвен през 1938 година. Сютън издирил документ на Държавния департамент с номер 800.51 W89 USSR/247. Документът представлява отчет на посланика Джоузиъф Е. Дейвис от 17 януари 1939 година за приключването на работата по подготовката на тайното споразумение.

В САЩ за съществуването на тайния договор знаели само четирима души. Като вземем под внимание нашето изкуство да пазим тайни, можем да предположим, че от съветска страна кръгът на посветените е бил дори още по-тесен.

Издиреният от Сютън документ никога не е бил опровергаван или дори подлаган на съмнение. А за да не възникват съмнения, Сютън изсипва върху читателя лавина от съпътстващи договори, като се почне от документа на Държавния департамент №711.00111 — споразумение, подписано през март 1939 година, за участието на САЩ в изработването на съветски подводници. По-нататък Сютън цитира безкрайни списъци на американски стратегически доставки за СССР. Този списък на предвоенните американски стратегически доставки може да бъде сравнен само с безкрайния списък на стратегическите доставки по време на войната. Когато четеш тези списъци, преставаш да разбираш по какво американските военни доставки са се различавали от предвоенните. И стигаш до извода: по нищо. Американският конвейер за подпомагане на Сталин бил включен в началото на трийсетте години. През януари 1939 година потокът на американските стратегически материали набрал главоломна скорост и съкрушителна мощ и не секнал чак до края на войната. Сталин можел да прави в Европа каквото му хрумне, но по-тежки наказания от „моралното ембарго“ не получавал. Това е Сталиновата готовност за войната: Сталин си бил осигурил американската подкрепа още преди германските танкове да потрошат полските гранични бариери.