Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (1)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част първа
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 21
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-19-5
История
- — Добавяне
4
И това не са фантазии. Американският изследовател Антъни Сютън през 1973 година публикува книгата „Националното самоубийство“. Хубавото на тази книга е това, че авторът не натрапва своето гледище, а абсолютно безмилостно налага читателя по главата с наистина убийствени документи. На страници 80–81 той неопровержимо доказва съществуването на таен договор между Сталин и Рузвелт. Договорът бил подготвен през 1938 година. Сютън издирил документ на Държавния департамент с номер 800.51 W89 USSR/247. Документът представлява отчет на посланика Джоузиъф Е. Дейвис от 17 януари 1939 година за приключването на работата по подготовката на тайното споразумение.
В САЩ за съществуването на тайния договор знаели само четирима души. Като вземем под внимание нашето изкуство да пазим тайни, можем да предположим, че от съветска страна кръгът на посветените е бил дори още по-тесен.
Издиреният от Сютън документ никога не е бил опровергаван или дори подлаган на съмнение. А за да не възникват съмнения, Сютън изсипва върху читателя лавина от съпътстващи договори, като се почне от документа на Държавния департамент №711.00111 — споразумение, подписано през март 1939 година, за участието на САЩ в изработването на съветски подводници. По-нататък Сютън цитира безкрайни списъци на американски стратегически доставки за СССР. Този списък на предвоенните американски стратегически доставки може да бъде сравнен само с безкрайния списък на стратегическите доставки по време на войната. Когато четеш тези списъци, преставаш да разбираш по какво американските военни доставки са се различавали от предвоенните. И стигаш до извода: по нищо. Американският конвейер за подпомагане на Сталин бил включен в началото на трийсетте години. През януари 1939 година потокът на американските стратегически материали набрал главоломна скорост и съкрушителна мощ и не секнал чак до края на войната. Сталин можел да прави в Европа каквото му хрумне, но по-тежки наказания от „моралното ембарго“ не получавал. Това е Сталиновата готовност за войната: Сталин си бил осигурил американската подкрепа още преди германските танкове да потрошат полските гранични бариери.