Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

3

А Институтът по военна история работел. Под ръководството на Главното политуправление на армията и на Идеологическия отдел на ЦК на КПСС. И военните историци у нас се водели към пропагандното ведомство. А те и без друго произхождали предимно от пропагандното ведомство, от УСП — управлението за спецпропаганда на Главното политуправление, възглавявано от някой си Волкогонов. Пропагандистите не изучавали военната история, а я моделирали. По зададени параметри.

И се родила в недрата на пропагандисткото ведомство формулата: „В Червената армия към 21 юни 1941 година имало 1861 от модерните танкове Т-34 и КВ, както и много остарели и леки танкове.“

Тъй да се каже, формула с допълнение. И на всички било заповядано да повтарят тази формула и допълнението й: „както и много леки и остарели“.

Тази формула е фалшива от край до край. Както и допълнението й.

Първо, Червената армия освен танковете Т-34 и КВ имала към 22 юни 1941 година най-модерните танкове Т-40 и Т-50. Нашите пропагандисти „забравили“ да включат тези танкове в статистиката.

Второ, 1861 Т-34 и КВ е занижена цифра. Двама мъжествени, тоест истински, историци — Н. П. Золотов и С. И. Исаев — извършили огромна работа по изучаването на танковия парк на СССР към момента на започването на войната. Те пишат: „До средата на 80-те години онези, които пишеха по този проблем, се придържаха към строго установените цифри, фигуриращи във фундаменталните издания. Според официалната версия в Червената армия в навечерието на войната на въоръжение е имало 1861 танка КВ и Т-34… Още тогава мнозина изследователи притежаваха поточни данни, но тяхното публикуване беше практически невъзможно“ (ВИЖ, 1993, кн. 11, с. 75). Цифрата 1861 е точна, но е валидна за 30 май 1941 година. Към 21 юни 1941 година в Червената армия имало 1363 Т-34 и 677 КВ, тоест 2040 най-модерни танка само от тези два типа, без да се броят Т-40 и Т-50.

Допълнението за „остарелите и леките“ също издава лукавство. Дори ако се съгласим, че всички останали танкове освен Т-34 и КВ са били наистина остарели и леки, все едно интересно е да се разбере каква е била бройката им. Но мълчаха генералите и маршалите, докторите и кандидатите.

И след като в продължение на 25-те следвоенни години ни втълпяваха неверните цифри, Академията на науките на СССР получи от ЦК на КПСС заповед измамата да се задълбочи и разшири. Академиците отговориха: „Слушам!“

Изворът е списание „Вопросы истории“ (1970, кн. 5, с. 25). Издател — Академия на науките на СССР. Четем: „В германската армия имало 3712 танка, в Червената армия — 1800 (тежки и средни).“

За „голямото количество леки и остарели“ — нито дума. Допълнението за „голямото количество“ отпадна, откъсна се като опашчицата на гущерче.

В случая количеството на германските танкове е неоправдано завишено, количеството на съветските средни и тежки танкове е посочено неправилно, а на всичко отгоре закръглено, при което и закръгляването е неправилно: дори ако приемем официалната цифра 1 861, тя е по-близо до 1 900, отколкото до 1 800. Щом ще закръгляват, редно е било да закръглят към по-голямата цифра. Но имало заповед мощта ни да се занижава, затова академиците закръглявали по посока към занижаването.