Виктор Суворов
Последната република (3)

3

В цялата световна научна литература съм открил само две обяснения.

По-точно казано, два несполучливи опита за обяснение.

Първото „обяснение“ е: Сталин не можел да язди.

Много убедително.

Но и Хитлер не се качвал на кон. Той обичал парадите, но не приемал паради на кон. За целта си има мерцедес. Самият Хитлер смятал, че ако се появи на кон пред войските, ще стане за смях (Хенри Пикер. „Разговори на трапезата на Хитлер“. Записки от 4 юли 1942 г.).

За да не изпадне в смешно положение, Хитлер отменил старата традиция и въвел нова. За двайсетия век характерното е тъкмо това, че през всичките предишни векове и хилядолетия хората воювали на коне, а през двайсетия се прехвърлили на моторни возила. Затова и парадите започнали да приемат не на бели жребци, а на леки коли.

И Чърчил не мога да си го представя на ездитен кон.

Изгледал съм хиляди метри кинохроника, но и Дьо Гол не съм го зървал на кон.

А Рузвелт бил парализиран. Затова Рузвелт минавал пред строените войски на армейски джип, Дьо Гол — също, а и Чърчил е имал нещо подобно.

У нас по онова време по традиция командващият парада яздел кон. За Парада на победата решили: командващият парада да язди вран жребец, приемащият — бял. Но поради специалния случай можело да пренебрегнат традицията, по-точно казано, да въведат нова традиция и да вложат в нея горделиво съдържание: влязохме във войната на коне, завършихме я на машини.

А имало туй-онуй за показване. Сталин можел да се появи на Червения площад не на бял жребец, а на танк ЙС-2, тоест на танк „Йосиф Сталин“, на танк, който нямал равен на себе си в света. На танк, който по време на излитания от дистанция хиляда и петстотин метра издънил с бронебоен снаряд челната броня на „Пантера“, след това снарядът, тъй като имал още енергия, продупчил трансмисията, бронираната стена на бойното отделение, двигателя, ала и след това енергията му била толкова огромна, че изкъртил задната бронева стена на корпуса по линията на заварките и я запокитил на няколко метра разстояние. А те с „Пантера“ са от една и съща категория (ЙС-2 тежи 46 тона, „Пантера“ — 45), само че снарядът на „Пантера“ от такава дистанция не можел да пробие бронята на танка ЙС-2. И снарядите на „Тигър“ (тегло 56 тона) и на „Тигър-Б“ (тегло 67 тона) от такава дистанция не можели да пробият ЙС-2, а ЙС-2 ги разпердушинвал от хиляда и петстотин метра. Защо пък Сталин да не се появи на Парада на победата на такъв танк? Каква символика: Йосиф Сталин на най-добрия в света танк „Йосиф Сталин“!

А освен ЙС-2 съветските войски вече имали на въоръжение красавеца ЙС-3. Той бил показан на съюзниците на парада в Берлин. ЙС-3 години наред не преставал да е образец за подражание в чужбина. Той бил не само най-мощният за времето си танк, но и естетически прекрасен. И петдесет години по-късно никой танк в цял свят не може да се мери с него по изящество на формите. На такова нещо да се появиш на Червения площад! А след това поетите и журналистите щели да измислят метафори и да възпеят…

А можело и с трофеен Мерцедес да излезе. Това в цял свят е прието открай време: отнемеш в битката кончето на врага и после се киприш на него. А в случая са докопали Хитлеровия Мерцедес. Защо да не се покиприш?

Вестникарските драскачи и в този случай щели да обяснят Сталиновата постъпка. А можело да се поръча лимузина и на съветските конструктори. За Потсдамската конференция например потрябвала необикновено голяма кръгла маса. За 24 часа най-добрите конструктори я конструирали, златните ръце на нашите дърводелци я измайсторили, шлайфали, грундирали, изсушили, полирали, боядисали, изсушили, още веднъж я полирали, разглобили я — и преди да изтече денонощието — масата отлита със самолет право Потсдам. И лимузината не е проблем. Щом се прави за другаря Сталин.

А можело на обикновена армейска газка да се появи. Просто и скромно като Сталиновия войнишки шинел. Скромността красяла Сталин.

И не само Сталин.

Ама не. Не се появил другарят Сталин нито танк, нито на джип, нито на лимузина. А се появил вместо него маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков, яхнал великолепния бял кон Кумир.