Виктор Суворов
Последната република (83)

4

Остава ни най-простото — да свържем в едно фактите. От една страна — най-добрата топографска служба на света, от друга — липса на карти. От една страна — блестяща кариера на главния съветски топограф, от друга — съветски генерал проси карта от съседите си, а по-горният генерал му отнема тази карта. Как да се подведе всичко това под общ знаменател?

Може би някой ще намери друго обяснение, но на мен ми се струва, че само едно е задоволително: Съветският съюз е подготвял агресия.

Подготовката била започнала още от двайсетте години. Готвели се за война и съветските военни топографи. Топографската служба била изработила карти в огромни количества. Но всички те били съсредоточени в крайграничните райони на СССР и там се наложило да бъдат унищожени при отстъплението, фактът, че са били съсипвани стотици и хиляди тонове топографски карти, е потвърден от мнозина германски историци.

И съветските извори говорят за същото: картите били закарани в крайграничните райони на страната и там загубени или преднамерено унищожени при принудителното оттегляне. Генерал-лейтенант А. И. Лосев е обяснил причините за недостига на топографски карти: „Складовете за топографски карти, неоправдано разположени досами границата, бяха или завзети от противника, или унищожени от противника при първите бомбардировки. В резултат от това войските се лишиха от 100 млн. карти“ (ВИЖ. 1992, кн. 10, с. 82).

И тъй, картите били произведени, но всичките били унищожени по границата през първите дни от войната.

В петте крайгранични окръга на Съветския съюз към 21 юни 1941 година се намирали петнайсет армии от Първи стратегически ешелон, пристигали и се стоварвали още седем армии от Втори стратегически ешелон, освен това се формирали три армии от Трети стратегически ешелон. Планирало се след внезапния съветски удар и обявяването на Деня „М“ броят на армиите в западните райони на СССР да бъде увеличен до петдесет. Та за всяка от съществуващите и дори заплануваните за разгръщане армии по границите вече били складирани по два милиона карти.

А им се наложило да воюват, имайки във всяка армия не по два милиона карти, а понякога по две карти, както в 10 а армия на генерал-лейтенант Голиков.

Разликата е един милион пъти.

Това обаче е съвременна занижена оценка. А доскоро загубите на топографски карти се оценяваха като по-големи. Лично главният военен топограф генерал-лейтенант Кудрявцев свидетелства, че през първите дни от войната само в Прибалтийския, Западния и Киевския окръг съветските войски са унищожили близо двеста вагона топографски карти. (ВИЖ 1970, кн. 12, с. 22). През 1941 година в Съветския съюз най-малките железопътни вагони били 20-тонни. Ако предположим, че са били използвани само малки вагони, и тогава ще получим четири хиляди тона унищожени карти.

Генерал-лейтенант Кудрявцев дава още един ключ за оценка на количеството на похабените карти: средно във всеки вагон е имало по 1 033 000 екземпляра. Двеста вагона — това прави двеста милиона карти.

Сега генерал-лейтенант Лосев съобщава: загубени са сто милиона карти във всички крайгранични окръзи. А преди много години генерал-лейтенант Кудрявцев, който пряко отговарял за тези карти, давал друга цифра: само в три окръга били загубени двеста милиона карти.

Но да не издребняваме. Хайде да не спорим кой е прав, ако приемем едното или другото становище — няма разлика, и в двата случая говорим за чудовищни, за астрономически количества, които човек не може да си представи. Никой никога не е губил толкова. Посочете ми друга страна, която да е загубила поне десет милиона карти. За три дена. Що се отнася до мен, друга аз такваз страна не зная. Който знае, да ми я посочи.

И след като Червената армия е губела карти в такива количества, след като самите началници на Военнотопографската служба са на различно мнение за размера на загубите, ако разликата в оценките им е сто милиона, та и повече, нека се съгласим: произвели са много. Произвели са толкова, колкото никой никога не е произвеждал. Нека се съгласим, че и у нас са готвели нещичко за война.