Виктор Суворов
Последната република (114)

1

Годините си вървяха, появяваха се статии и книги. Аз вече бях проумял естеството на гвардейските чудеса. А после забягнах. Едва в Англия си набавих „Советская военная энциклопедия“. В нея има сума интересни неща, преди всичко — родословията на най-знатните ни дивизии.

И естеството на гвардейските чудеса се потвърди.

И тъй, Съветският съюз се е готвил за война. Само че за друга война.

За подготовката на войната били прахосани умопомрачаващо количество пари, време, ресурси, здравето и животът на мнозина младежи. Сталин подготвил гигантско количество парашутисти. Точно колко са били, не мога да кажа. Но безспорно — над един милион души. Милион ги писах в „Ледоразбивачът“. Комунистическите историци яростно отхвърлят тази цифра, но друга не посочват.

Същевременно за единия милион парашутисти, подготвени в СССР, е писал вестник „Правда“ на 18 август 1940 година. А не лъже ли „Правда“? Тя никога не се е отличавала с правдивост.

Може и да лъже, но само в посока към занижаването. Ето нещо по-определено: „От април 1934 година до февруари 1936 година в Украйна са подготвени 427 000 парашутисти.“ Това е официалната история на Киевския военен окръг („Киевский краснознаменный“. М., 1974, с. 122). Тези сведения се позовават на Партийния архив на Института по история на партията на ЦК на Украинската комунистическа партия (фонд 7, опис 1, папка 1330, лист 32).

427 000 парашутисти не са един милион, но и не само в Украйна са ги подготвяли! Украйна далеч не е главният център за подготовката им. Парашутисти подготвяли предимно в Москва и Московска област, в Ленинград, Иваново, Горки, Куйбишев, в Урал, в Сибир, в Северен Кавказ, в Крим, който по онова време не влизал в Украйна.

427 000 парашутисти Украйна подготвила за по-малко от две години, но подготовката им не е престанала след февруари 1936 година. Напротив, 1936 година е едва началото. Това е зараждането. А колко ли са били подготвени само от Украйна през 1937-а и 1938 година? През 1939-а, 1940-а и 1941-ва?

За да се икономисват средства, парашутистите били подготвяни уж като любители. Хем младият ентусиаст да бачка, хем да отделя от свободното си време за парашутното дело. Но се подготвяли и десантни подразделения, части и дори съединения: „До края на 1933 година Червената армия разполагаше с една въздушнодесантна бригада, с четири авиамотоотреда, с 29 самостоятелни батальона и с няколко роти и взводове с обща численост близо 10 хиляди души“ (ВИЖ. 1982, кн. 10, с. 75).

„През 1938 година на базата на вече съществуващите по онова време авиодесантни части и съединения се формират шест въздушнодесантни бригади — 201-ва, 202-ра, 204-та, 211-а, 212-а и 214-а“ (Заместник-командващ ВДВ генерал-лейтенант К. Курочкин. ВИЖ. 1980, кн. 8, с. 94). Общата численост на шестте бригади е 18 000 души (ВИЖ. 7975, кн. 9, с. 81).

Издръжката на повече бойни части и съединения е обременителна. Затова през тези части и съединения можели да минат само някои. Останалите нека бачкат по нивите и в заводите. Ако се наложи — не е трудно всеки момент да бъдат призовани под знамената. Всеки от тях е вече подготвен…