Виктор Суворов
Последната република (67)

7

Ще си призная, че не ми позволиха дълго да си играя с машината. Още на другия ден електронните инженери отишли да се оплачат на големия началник: трябва ни реалист, а не фантаст.

И вместо мен им изпратиха реалист.

Но аз не паднах духом. И след като вече нямах достъп до толкова мощен компютър, започнах да провеждам научни експерименти. Не във Финландия, а в съседна Норвегия, което по принцип е горе-долу същото. Приказни кътчета има там: снегът скърца, наоколо ели. По-красиво от Швейцария. За експеримента в Берлин край Бранденбургската врата си купих войнишки ботуши, шинел и „островърх сукнен шлем“, наричан от пропагандата „будьоновка“; народът на тоя шлем му викал „богатирка“. Край Бранденбургската врата такава стока колкото щеш. Пристигнах в Норвегия, покарах една седмица ски, като всяка вечер сам си обещавах да започна научно-историческия експеримент, но все го отлагах. После се престраших. Нахлузих ботушите, издокарах се с шинела и със сукнената шапка-богатирка-будьоновка с червена звезда (хората във фоайето се стъписаха, като ме видяха), взех бутилка „Столичная“, една месна консерва и самун хляб. И излязох на студа. Бях решил да преспя една нощ в снега. Върху елови клонки. Теоретично е възможно: снайперисти не ми досаждат. И не рискувам да настъпя някаква избухлива гадост: проверено е — мини няма. Отряди скиори автоматчици не ме стряскат с внезапни удари. От мен се иска само да преспя една нощ. Подскачам на студа час. Подскачам втори. Трети. Започнах експеримента при температура минус 34. Ама сън не ме хваща. Водката в бутилката загуби прозрачността си, побеля като мляко. Самунът хляб започна да звънти като боров дънер. На месната консерва също нещо й стана. А и не до всяко войниче стигали месните консерви. Подскачам още един час. Температурата бързо се смъква все по-надолу и по-надолу. Стигна до минус 39… Пръстите на краката ми загубват чувствителността си. Вече не мога да дишам — целия ме изгаря отвътре…

Накъсо казано, до изгрева, а тук той е късен, не устисках. Кая се. Но отрицателният резултат от експеримента за науката също е резултат. На всички, които разказват увлекателни истории, че не сме били готови да воюваме, на всички, които разпространяват легендите за ниските бойни качества на Червената армия, настойчиво препоръчвам да повторят моя експеримент. Приятно е да си седиш в кабинета и да пишеш научни статии; когато тоалетната ти е на две крачки, забравяш, че нашите войници са воювали във Финландия без тоалетни.

Затова само историк, който прекара през декември по шинел и ботуши една нощ край Сормула или Виборг, може да осмива неготовността на Червената армия за война. На мен също ми се ще да разказвам вицове за ниските бойни качества на Червената армия, но смятам, че нямам такова право.