Виктор Суворов
Последната република (116)

3

От нормалната бойна подготовка въздушнодесантните корпуси скоро преминали към твърде конкретна подготовка. След 13 юни 1941 година били дадени съответните нареждания и извършени най-най-последните приготовления за изпълняване на бойните задачи, например в районите на летищата за товарене били складирани десетки хиляди парашути.

Но Хитлер нанесъл изпреварващ удар, освобождението се провалило и стоварването на въздушни десанти в тила на противника станало излишно. За всички десантни корпуси се създала такава ситуация: в отбранителната война те са излишни. Началник-щабът на Югозападния фронт генерал-лейтенант М. А. Пуркаев популярно обяснил на полковник А. И. Родимцев: „А бе, другарю Родимцев, сега обстановката е такава, че и без да скачаш с парашут, като нищо можеш да се озовеш в тила на противника. Някои наши части и дори съединения вече се намират в обкръжение. А вие се каните да скачате с парашути…“ („Твои, Отечество, сыновья“, с. 29).

Да, в отбранителна война не се иска да скачаш с парашут. Трябва да се спират противниковите танкове. Това трябвало да вършат и петте корпуса. Но за десантирането (вече ненужно) всичко било подготвено. И парашутите са вече в районите на летищата за товарене. И ето че командирът на 4-ти вдк генерал-майор Жадов виква при себе си помощник-началника на оперативния отдел на щаба на корпуса капитан А. Я. Горячов:

— Знаете ли, другарю капитан, какво е злато?

Той бил смаян от неочаквания въпрос, но все пак отговорил:

— Представям си, макар че никога не съм имал злато.

— Не е вярно — му казвам аз, — на всеки червеноармеец и командир е зачислен парашут. Това е нашето държавно злато. А къде се намират сега няколко хиляди парашута? В гората, на един километър от река Березина. Организирайте извозването на това имущество в тила („Четыре года войны“, с. 16).

Преди 22 юни парашутите били докарани в гората, а сега трябвало да бъдат спасявани. Армейски генерал Жадов съобщава, че капитан Горячов изпълнил задачата — намерил отнякъде камиони и под картечния огън на настъпващия противник превозил парашутите на безопасно място, за което бил награден с орден.