Виктор Суворов
Последната република (104)

6

А сега нека анализираме въпроса: били ли са сталинските танкове с ресурс 40–150 часа опасни за Германия? Или, другояче казано, какъв минимален ресурс е трябвало да имат съветските танкове за нанасяне на съкрушаващ удар?

Хайде да смятаме заедно.

От съветската граница до нефтените полета на Плоещ има 180 километра. Това е гладка открита местност. Тук край самите граници били съсредоточени войските на Одеския военен окръг. В състава им има 1043 танка (А. Г. Хорьков. „Грозовой июнь“. М., Воениздат, 1991, с. 21). В най-близко време окръгът трябвало да получи допълнително още 220 танка. Освен това срещу Румъния бил разгърнат 16-и механизиран корпус (608 танка) от съседния окръг. Зад тези войски през първата половина на юни по железопътните гари се стоварвали съединения и части от 16-а армия, която под прикритието на съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година тайно се прехвърляла от Задбайкалието. В състава на тази армия имало 1370 танка. Пак насам тайно се прехвърляла и 19-а армия. В нейния състав имало 484 танка. На цялата тази маса съветски войски противостояли войските на Румъния (60 танка).

Одеският окръг и 16-и механизиран корпус от Киевския специален военен окръг имат общо 1651 танка. Това е 27 пъти повече танкове от румънските. Ако сложим в сметката допълнително отпуснатите на Одеския окръг танкове и танковете, които вече се стоварвали близо до румънските граници, съотношението ще стане 3725 съветски танка срещу 60 румънски, тоест повече от 60 съветски танка срещу всеки румънски. Ако и това не стигнело, срещу Румъния можели да бъдат насочени танковете на 9-и, 19-и и 24-ти механизиран корпус, без да говорим за въздушнодесантните корпуси, авиацията и останалото. Съветският „остарял“ танк БТ-7М дори официално имал скорост 86 км/час (в действителност още по-висока). Противостоящите му румънски танкове РТ-17 имали максимална скорост 9 км/час. Затова съветските танкове можели просто да не обръщат внимание на румънските танкове, да ги игнорират и отминават. Дори ако 1000 съветски танка бъдат хвърлени в продължителни боеве срещу 60-те румънски, то и тогава стотици и хиляди други ще могат безпрепятствено да се насочат към Плоещ, без да се отбиват и да маневрират. Ако се движим със скорост 25 км/час, ще са ни нужни 7–8 часа. Една нощ. Но ние имаме не обикновени танкове, а бързоходни, специално създадени за такива случаи. Местността пред нас е гладка, почвата твърда, пътищата добри. Танковете БТ като нищо могат да вървят със скорост 40–50 км/час, а ако си свалят веригите — със 70–80 км/час. До Плоещ има ТРИ часа чисто ходово време.

На 23 август 1939 година в Москва Сталин (с ръката на Молотов) подписал такъв пакт, според който Хитлер получил война на два фронта, според който британският флот блокирал Германия и не допущал подвоз на нефт по море. На Германия й оставал само един (заслужаващ споменаване) източник за снабдяване с нефт. Неговата загуба щяла да означава спиране на германската промишленост и парализа на армията, авиацията и флота. Без нефт не може да се воюва. Нефтът е не само гориво, а и суровина за химическата промишленост, без която не може да се мине. Стига само една съветска танкова рота от десет танка да се появи в района на Плоещ и всеки танкист да има в джоба си кутийка кибрит, за да завърши войната в Европа с крах на Третия райх.

Дори Сталин да е имал танкове с ресурс 1–2 до 5 часа, то и тогава те щели да представляват смъртна опасност за Германия и за цяла Европа: танковете с минимален ресурс водят бой от място, сковават противника, променяйки от време на време позициите си, за което отиват няколко минути ходово време, а в това време танковете с ресурс 4–5 часа извършват скок към нефтените полета.

Германия произвеждала значително количество синтетично гориво. В края на войната. През 1941-ва производството му още било недостатъчно. Освен това само със синтетично гориво не могат да се решат всички проблеми на армията. Превземането на Плоещ от съветските войски или просто един пожар на нефтените полета означавали парализа на Германия. Тъкмо това чакали хилядите други съветски танкове. От Брест и Лвов, от Белосток и Гродно пътят до Берлин е съвсем къс. Ако германската армия и авиация са парализирани, ако никой не им пречи, по добрите пътища танковите клинове могат да стигнат не само до Берлин и Мюнхен, но и до Париж, Марсилия и Брест. Ресурс от 40 ходови часа при скорост 25 км/час — това са 1000 километра. Но Западна Европа не е нито Смоленска област, нито Псковска. Тук танковите колони могат да вървят с два-три пъти по-висока скорост. Затова за 40 ходови часа могат да се изминат не хиляда километра, а две хиляди и повече. На хиляда километра от съветските граници се намират Букурещ, София, Атина, Белград, Будапеща, Виена, Берлин, Мюнхен, Хамбург, Копенхаген… Две хиляди километра — това са не само Париж и Рим, а и Тулуза, и Барселона.

А 150 ходови часа е огромен ресурс. Дори при скорост 25 км/час за 150 ходови часа един танк изминава без основен ремонт 3750 километра. При по-високи скорости по европейските пътища пробегът ще бъде по-голям. С ресурс от 150 часа може да се завладее не само Европа…

Нека припомня, че говорим само за онази известна част „остарели“ съветски танкове. На останалите моторесурсът бил над 150 часа.

Ударът в Румъния решавал и проблема за ремонта на танковете. След такъв удар хиляди изправни танкове можели да бъдат хвърлени в Европа, хиляди неизправни — спокойно да се ремонтират и да се вкарват в боя, когато бъдат готови.

Ще ми възразят, че по време на война танковете не вървят по права линия, а маневрират. Съгласен съм. Това се нарича коефициент на маньовъра. В настъпателни операции срещу слаб противник (а Румъния, колкото и да ни се ще, не можем да я отнесем към силните), особено във внезапни операции, коефициентът на маньовъра рядко се е качвал над 1,3. С други думи, фактическият пробег може да бъде с около 30% по-висок от дълбочината на бойната задача. В нашия случай при дълбочина на задачата 180 км реалният пробег е можел да възлезе на 230–240 километра. Този път танковете можели да изминат не за три, а за четири часа.

* * *

През 1945 година Червената армия нанесла внезапен удар по японските войски в Манджурия и Китай. 6-а гвардейска танкова армия осъществила безпримерен скок през пустинята, през планинската верига Голям Хинган и оризищата към океана. За 11 денонощия при липса на пътища танковата армия покрила разстояние по права линия от 810 километра, а челните й отряди — 1100 километра. В този скок взели участие и стотици танкове БТ-5, БТ-7 и Т-26, които се били запазили във войските в Далечния изток. Танковете с малък ресурс се използвали в крайграничните боеве, а танковете с ресурс 40 и повече часа стигнали до океана.

Изводът е: от август 1939 година, от момента на подписването на пакта Молотов-Рибентроп, цяла континентална Европа живеела под заплахата на съветската брадва. Ударът по нефтеното сърце на Европа можел да бъде смъртоносен. Всички съветски танкове, най-модерните и старите, току-що излезлите от заводите и вече износените, представлявали заплаха не само за Германия, а и за цяла Европа.

Легендите за „неподготвеността“ на Сталин за война лесно се разобличаван щом преминем от едностранчиво разглеждане на проблемите към сравненията. Истината се открива чрез сравняване. Жалко е, че някои уважаеми историци не искат да сравняват.