Виктор Суворов
Последната република (87)

2

И ето че след войната кремълските вождове събират доблестните съветски маршали, генерали, професори и академици и им възлагат бойна задача: да докажат, че 3-те хиляди хитлеристки танка са повече от 24-те хиляди сталински, да докажат, че Хитлер е бил готов за война, а Сталин не е бил.

Как са били подбирани учените другари за тази работа, не знам. Не знам какво са им обещавали. Може да са обещали на всеки по каца сладко и кошница бисквити, може да са им обещавали по десет милиона долара на калпак, може би апартамент на улица „Арбат“ с шестстотин и петдесет квадратни метра жилищна площ и вила в Крим, може би на един — гащи с лампази, а на друг маршалски звезди… Нека не се напъваме да познаем. Ясно е едно: за такава долна работа подбирали хора, готови да търгуват не само със съвестта си…

И те търгували.

И могли да докажат, че всички ние, жителите на бившия Съюз, сме пълни идиоти. Могли да докажат, че по умственото си развитие сме били далеч под германските стандарти, че мързелът и глупостта са главните характеристики на нашите народи.

Как са могли да докажат това полковниците Мерцалов и Анфилов, генералите Гареев, Жилин и Волкогонов, маршалите Куликов и Огарков?

Всичко е много просто: в научните си изследвания те просто премълчали за 24-те хиляди сталински танка. За 50 години в официални издания тази цифра не се е появявала. Тя изплува едва през деветдесетте години, макар че на Запад винаги е била известна.

Но ако разгърнем „Спомени и размисли“ на маршала на Съветския съюз Георгий Константинович Жуков, ако я прелистим от началото до края, няма да намерим най-важното. Георгий Константинович пише предимно за дреболии.

На Жуков не му позволили да си спомни за седемкратното превъзходство в танкове, заръчали му да не размишлява на тази тема. Тъкмо удобен повод за Георгий Константинович да затръшне вратата: няма да пиша, и толкоз!

Само че много му се искало да получи онези каци със сладко и кошници с бисквити…