Виктор Суворов
Последната република (38)

7

Интересно е да погледнем как червената пропаганда описва идването на Хитлер на власт, „фашизмът — това е война… Нима Хитлер и Мусолини щяха да вземат властта и да тласнат Европа в пропастта на войната, ако всички антифашисти и преди всичко комунистите и социалистите в западноевропейските страни бяха действали в единен фронт? Разбира се, не.“

Това е уводна статия на „Военно-исторический журнал“ (1962, кн. 5, с. 5), тоест официално становище на Министерството на отбраната на СССР. Статията кипи от благородна ярост: ако бяхме се обединили, Хитлер и Мусолини нямаше да дойдат на власт!… Нямаше да има втора световна война!

Ръководителите на Министерството на отбраната кипят от гняв, но по някаква причина не посочват виновниците за идването на Мусолини и Хитлер на власт.

А ние ще ги посочим. Бенито Мусолини без чужда помощ не можел да дойде на власт. И пред него стоял същият проблем като пред Хитлер: не му достигали гласове. Социалистите и либералите имали повече. И тогава другарят Ленин забранил на италианските социалисти да влизат в коалиция с либералите. Резултатът — Мусолини дошъл на власт. Между другото, тъкмо тези Ленинови действия станали причина за разцепването на социалистическата партия. Онези, които се подчинили на Лениновата заповед, напуснали социалистическата партия и образували Италианската комунистическа партия. Благодарим ти, другарю Ленин.

Този урок много допаднал на другаря Сталин. През януари 1924 година на пленума на ЦК на РКП (б) Сталин заявил: „Не коалиция със социалдемокрацията, а битка на живот и смърт с нея.“

Социалдемократите многократно предлагали на комунистите съвместни действия срещу Хитлер, без да поставят никакви условия, но винаги получавали твърд и решителен отказ.

Сталин разчистил пътя на Хитлер към властта по същия начин, по който Ленин бил разчистил пътя към властта за Мусолини. А ето как това се описва сега от нашата официална пропаганда. През 1991 година АПН издаде книгата „Престъпник номер 1“. Нейни автори са Даниил Мелников, доктор на историческите науки, професор, и Людмила Чорная, публицистка и преводачка. Книгата е за Хитлер.

Авторите са извършили огромна изследователска работа, копали са много дълбоко, разказват за далечните предци на Хитлер, научаваме кои от тях са живели невенчани, кои са имали извънбрачни незаконородени деца. Научаваме сума интересни неща за детството и юношеството на Хитлер. Виждаме пред себе си картината на възникването и развитието на германския националсоциализъм, чийто водач бил Адолф Хитлер. Виждаме въздигането на националсоциализма, а после кризата от 1932 година: всичко е загубено, всичко рухва. Авторите цитират изказвания на германски политици от края на 1932 година: Хитлер е обречен, Хитлер е изхвърлен на бунището, Хитлер вече не съществува като политик, на Хитлер му е теглена чертата. Авторите изказват своето мнение: още малко и от партията на Хитлер щели да се разбягат всичките й привърженици, а самият Адолф Хитлер, ако не забегнел или не си теглел куршума, щял да влезе дранголника.

Веднага след това идва описанието на Хитлеровото идване на власт.

Скокът в повествуванието е необясним. Съвсем като във филм, когато са изрязани няколко метра лента: прекъсване — и изведнъж на екрана без никакъв преход падението се превръща във възход.

Книгата е за Хитлер, затова ключовият въпрос в нея трябва да е: как той се е докопал до властта? Всички останали въпроси са второстепенни. Без държавната власт Хитлер не струвал пукната пара. Всички престъпления станали възможни единствено поради това, че Хитлер получил властта — като частно лице концлагер не можеш да построиш. И как така този подлец, този мерзавец, този изрод се е оказал на власт?

Ето какво ни заявяват авторите: „В тази книга не е възможно, а не е и необходимо да изреждаме всички перипетии от борбата между големците за канцлерското кресло през 1932 — 1933 година…“ (с. 135).

Това е: не е възможно и не е необходимо. Хитлер докопал властта и не ви влиза в работата как я е докопал. Авторите са издирили Хитлеровите баби и прабаби, прехвърлили са камари кирливи ризи, съобщили са ни всички селски клюки отпреди сто години, а когато стигат до най-важното, се прави скок в повествуванието.

Хитлер, когато не му се искало да разказва за събитията от ноември 1923 година, прилагал похвата: „Няма да се разпростирам…“ Официалната комунистическа пропаганда използва същия Хитлеров похват: „не е възможно и необходимо“ да се разказва за най-важното и най-интересното.

А ние ще отговорим: другари комунисти, възможно е да се обсъжда идването на Хитлер на власт. И е необходимо.

Просто за да не се повтори това никога вече.