Виктор Суворов
Последната република (115)

2

И ето че моментът настъпил. През пролетта на 1941 година в Червената армия се създават пет въздушнодесантни корпуса. Всеки корпус включвал в състава си управление, щаб, обслужващи подразделения, три въздушнодесантни бригади, артилерийски дивизион, самостоятелен танков батальон (50 танка) и други подразделения. Числеността на всеки от корпусите е 10 419 души.

Ето списъка на въздушнодесантните бригади (вдбр) в състава на въздушнодесантните корпуси (вдк) към края на май 1941 година:

1-ви вдк — генерал-майор М. А. Усенко — 1-ва, 204-та и 211-а вдбр. Киевски военен окръг.

2-ри вдк — генерал-майор Ф. М. Харитонов 2-ра, 3-та и 4-та вдбр. Харковски военен окръг.

3-ти вдк — генерал-майор В. А. Глазунов — 5-а, 6-а и 212-а вдбр, Одеса.

4-ти вдк — генерал-майор А. С. Жадов — 7-а, 8-а и 214-а вдбр, Пуховичи.

5-и вдк — генерал-майор Безугли — 9-а, 10-а и 201-ва вдбр, Даугавпилс.

Освен това 202-ра въздушнодесантна бригада оставала самостоятелна.

Не исках да тормозя читателите на „Ледоразбивачът“ с тези номера, мислех си, че никой няма да ги оспори. Но се намериха недоверчиви полковници и генерали. Усъмниха се.

А когато предявих номерата, пак не ми вярват: зад номерата нищо не е имало — надут балон; корпусите не били комплектувани.

Няма да споря. Официалната история на ВДВ да говори вместо мен: „Комплектуването на корпусите с личен състав бе привършено до 1 юни 1941 година“ („Советские воздушно-десантные“. М., Воениздат, 1986, с. 51).

А можем да четем не сухата история на ВДВ, а свидетелствата на участници в събитията. Свидетелства два пъти героят на Съветския съюз генерал-полковник Александър Илич Родимцев, който през май 1941-ва бил назначен за командир на 5-а въздушнодесантна бригада от 3-ти въздушнодесантен корпус. По онова време Родимцев бил полковник, имал боен опит, бил воювал в Испания, където получил първата си Златна звезда, а по онова време току-тъй златни звезди не раздавали. Родимцев пише: „Предстоеше ми да служа с отлично подготвени бойци, с цвета на нашата съветска младеж… В основния, офицерския, състав имаше опитни парашутисти, всеки от тях беше натрупал от петдесет до сто скока. Бригадата се състоеше от четири самостоятелни парашутнодесантни батальона, от самостоятелен артилерийски дивизион, самостоятелна разузнавателна рота, самостоятелна зенитнокартечна рота и самостоятелна свързочна рота. С въоръжение, с необходимата материална част и с парашути бригадата беше напълно подсигурена. Отличен офицерски колектив, дисциплиниран и задружен… По-късно се убедих: първото ми впечатление не е било погрешно: всеки от тях в битките за родината прояви висока самоотверженост и смелост… Бригадата планомерно и делово развиваше учебната дейност… Радваха ме трудолюбието на моите парашутисти, мъжеството им и волевото им напрежение, което лесно се долавяше при общуването с уверените в себе си младежи… Цялото ни време беше погълнато от подготовката за скокове, от самите скокове, от задачата да се десантират подразделенията…“

В съседство с бригадата на Родимцев се готви за боеве, „в условия, максимално приближени до бойните“, 212-ра въздушнодесантна бригада, току-що тайно прехвърлена от Далечния изток. Родимцев разказва и за нея: нейните бойци и командири имали по 100 и дори по 200 скока с парашут, а командирът им, полковник И. И. Затевахин, бил извършил най-малко 300 скока („Твои, Отечество, сыновья“, с. 16–21).

Още едно свидетелство. Полковник И. Г. Старчак, книгата е „С неба — в бой“ (М., Воениздат, 1965). Препоръчвам ви я.

А армейски генерал А. С. Жадов през 1941 година бил генерал-майор, в началото на юни бил назначен за командир на 4-ти въздушнодесантен корпус. Ето неговия разказ: „Всички бригади и корпусни подразделения бяха комплектувани с добре подготвен личен състав, с материална част и въоръжение“ („Четыре года войны“. М., 1978, с. 14).

Свидетелствата, че и петте корпуса се намирали в пълна готовност за десантиране, са неизброими.