Виктор Суворов
Последната република (40)

1

Прието е да се смята, че легендата за неподготвеността на Сталин за войната е била измислена от Хрушчов.

Възразявам срещу това: легендата е била измислена преди Хрушчов.

Но за да открием автора й, трябва първо да установим за кого е изгодна тази измислица, кой и с каква цел я разпространява.

На много автори на книги и статии за „неподготвеността“ съм изпращал писма и съм се обаждал по телефона. Въпросът беше един и същи: а защо никой от тях не представя доказателства? И прочутите историци смутено ми отговаряха: засега не сме измислили доказателства.

Ама че работа! Комунистите 50 години разказваха за нашата неподготвеност за война, главната задача на най-мощния в света идеологически апарат на СССР беше да крещи на всеки кръстопът за тази неподготвеност, за съчиняването на доказателства бяха хвърлени академии и институти, хиляди кандидати и доктори на науките получиха звания, степени и премийно нито едно доказателство никой от тях не е могъл да измисли!

Сега е моментът да ме прекъснат с възгласа: ама като че ли имаше една книга, една книга, в която едно доказателство бе представено…

Братя и сестри, нека проявим бдителност: пробутаха ни скалъпени доказателства. Доказателства за неподготвеността на Сталин за война никой не е представял. Никога. А ни пробутваха хиляди, десетки и стотици хиляди доказателства за неподготвеността на Сталин за отбранителна война.

Но неподготвеността за война и неподготвеността за отбранителна война са различни неща. Обяснявам. Шефът на сицилианската мафия двайсет години се движел из улиците на големия град без оръжие и телохранители. От него толкова се страхували, че нито съперниците му, нито полицията, а още по-малко честните граждани не смеели да го пипнат с пръст. Тъкмо това му изяло главата — той бил арестуван без нито един изстрел. Оказало се, че нямал в себе си дори едно пищовче. Ако той изобщо бил забравил за своята самоотбрана, нима от това произтича, че и в областта на нападението нищо не е вършел? Тъкмо наопаки. Цяла Италия треперела и дори някои хора извън границите й. Всички негови помисли били насочени към грабежа и насилието и тази насоченост му гарантирала най-сигурна защита. Но пак тя му изиграла лош номер: толкова се плашели от неговата агресивност и той толкова добре знаел това, че престанал да се грижи за своята сигурност. Като Сталин.

Друг пример. Китайците строили Великата китайска стена в продължение на две хиляди години. А техните съседи монголците не строели нито стени, нито замъци, нито крепости. Чингис хан изобщо не се готвел за никаква отбранителна война. Нима от това произтича, че не се е готвел за война?

Комунистическата пропаганда ни препраща към 22 юни 1941 година: вижте, че не сме били готови! Дори така си озаглавяваха книгите: „1941, 22 юни“. Чудноват подход. Че кой преценява готовността за война според първия ден? Да преценяваш готовността за война според първия ден е все едно да преценяваш хокеен мач според първата вкарана шайба. Вкарали — вкарали. Случва се. Но нека го догледаме до края.

Пилците се броят наесен, готовността за война се определя според резултата. Готовността за война винаги се е преценявала според последния ден. Всяка от страните е имала плюсове и минуси в подготовката и едва последният ден от войната дава възможност да се направи равносметка на всички плюсове и минуси. Нека си спомним май 1945 година, нека си спомним изгорения труп на Хитлер, нека си спомним другаря Сталин, премерващ пред огледалото новия си мундир, и си зададем още веднъж въпроса: кой по-добре се е подготвил за войната?

Може безкрайно да се издирват нови факти и цифри, но резултатът от войната е по-важен от всички плюсове и минуси и на двата участника.

Ако греша, поправете ме, но ми се струва, че другарят Сталин през май 1945 година е изглеждал малко по-добре от трупа на изгорения Хитлер. В последна сметка Сталиновите плюсове се оказали повече, а минусите — по-малко от Хитлеровите.