Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори томВойна и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Глава X
Вскоре после своего приема в братство масонов, Пьер с полным написанным им для себя руководством о том, что он должен был делать в своих имениях, уехал в Киевскую губернию, где находилась большая часть его крестьян.
Приехав в Киев, Пьер вызвал в главную контору всех управляющих, и объяснил им свои намерения и желания. Он сказал им, что немедленно будут приняты меры для совершенного освобождения крестьян от крепостной зависимости, что до тех пор крестьяне не должны быть отягчаемы работой, что женщины с детьми не должны посылаться на работы, что крестьянам должна быть оказываема помощь, что наказания должны быть употребляемы увещательные, а не телесные, что в каждом имении должны быть учреждены больницы, приюты и школы. Некоторые управляющие (тут были и полуграмотные экономы) слушали испуганно, предполагая смысл речи в том, что молодой граф недоволен их управлением и утайкой денег; другие, после первого страха, находили забавным шепелявенье Пьера и новые, неслыханные ими слова; третьи находили просто удовольствие послушать, как говорит барин; четвертые, самые умные, в том числе и главноуправляющий, поняли из этой речи то, каким образом надо обходиться с барином для достижения своих целей.
Главноуправляющий выразил большое сочувствие намерениям Пьера; но заметил, что кроме этих преобразований необходимо было вообще заняться делами, которые были в дурном состоянии.
Несмотря на огромное богатство графа Безухого, с тех пор, как Пьер получил его и получал, как говорили, 500 тысяч годового дохода, он чувствовал себя гораздо менее богатым, чем когда он получал свои 10-ть тысяч от покойного графа. В общих чертах он смутно чувствовал следующий бюджет. В Совет платилось около 80-ти тысяч по всем имениям; около 30-ти тысяч стоило содержание подмосковной, московского дома и княжон; около 15-ти тысяч выходило на пенсии, столько же на богоугодные заведения; графине на прожитье посылалось 150 тысяч; процентов платилось за долги около 70-ти тысяч; постройка начатой церкви стоила эти два года около 10-ти тысяч; остальное около 100-та тысяч расходилось — он сам не знал как, и почти каждый год он принужден был занимать. Кроме того каждый год главноуправляющий писал то о пожарах, то о неурожаях, то о необходимости перестроек фабрик и заводов. И так, первое дело, представившееся Пьеру, было то, к которому он менее всего имел способности и склонности — занятие делами.
Пьер с главноуправляющим каждый день занимался. Но он чувствовал, что занятия его ни на шаг не подвигали дела. Он чувствовал, что его занятия происходят независимо от дела, что они не цепляют за дело и не заставляют его двигаться. С одной стороны главноуправляющий выставлял дела в самом дурном свете, показывая Пьеру необходимость уплачивать долги и предпринимать новые работы силами крепостных мужиков, на что Пьер не соглашался; с другой стороны, Пьер требовал приступления к делу освобождения, на что управляющий выставлял необходимость прежде уплатить долг Опекунского совета, и потому невозможность быстрого исполнения.
Управляющий не говорил, что это совершенно невозможно; он предлагал для достижения этой цели продажу лесов Костромской губернии, продажу земель низовых и крымского именья. Но все эти операции в речах управляющего связывались с такою сложностью процессов, снятия запрещений, истребований, разрешений и т. п., что Пьер терялся и только говорил ему:
— Да, да, так и сделайте.
Пьер не имел той практической цепкости, которая бы дала ему возможность непосредственно взяться за дело, и потому он не любил его и только старался притвориться перед управляющим, что он занят делом. Управляющий же старался притвориться перед графом, что он считает эти занятия весьма полезными для хозяина и для себя стеснительными.
В большом городе нашлись знакомые; незнакомые поспешили познакомиться и радушно приветствовали вновь приехавшего богача, самого большого владельца губернии. Искушения по отношению главной слабости Пьера, той, в которой он признался во время приема в ложу, тоже были так сильны, что Пьер не мог воздержаться от них. Опять целые дни, недели, месяцы жизни Пьера проходили так же озабоченно и занято между вечерами, обедами, завтраками, балами, не давая ему времени опомниться, как и в Петербурге. Вместо новой жизни, которую надеялся повести Пьер, он жил всё тою же прежней жизнью, только в другой обстановке.
Из трех назначений масонства Пьер сознавал, что он не исполнял того, которое предписывало каждому масону быть образцом нравственной жизни, и из семи добродетелей совершенно не имел в себе двух: добронравия и любви к смерти. Он утешал себя тем, что за то он исполнял другое назначение, — исправление рода человеческого и имел другие добродетели, любовь к ближнему и в особенности щедрость.
Весной 1807 года Пьер решился ехать назад в Петербург. По дороге назад, он намеревался объехать все свои именья и лично удостовериться в том, что сделано из того, что им предписано и в каком положении находится теперь тот народ, который вверен ему Богом, и который он стремился облагодетельствовать.
Главноуправляющий, считавший все затеи молодого графа почти безумством, невыгодой для себя, для него, для крестьян — сделал уступки. Продолжая дело освобождения представлять невозможным, он распорядился постройкой во всех имениях больших зданий школ, больниц и приютов; для приезда барина везде приготовил встречи, не пышно-торжественные, которые, он знал, не понравятся Пьеру, но именно такие религиозно-благодарственные, с образами и хлебом-солью, именно такие, которые, как он понимал барина, должны были подействовать на графа и обмануть его.
Южная весна, покойное, быстрое путешествие в венской коляске и уединение дороги радостно действовали на Пьера. Именья, в которых он не бывал еще, были — одно живописнее другого; народ везде представлялся благоденствующим и трогательно-благодарным за сделанные ему благодеяния. Везде были встречи, которые, хотя и приводили в смущение Пьера, но в глубине души его вызывали радостное чувство. В одном месте мужики подносили ему хлеб-соль и образ Петра и Павла, и просили позволения в честь его ангела Петра и Павла, в знак любви и благодарности за сделанные им благодеяния, воздвигнуть на свой счет новый придел в церкви. В другом месте его встретили женщины с грудными детьми, благодаря его за избавление от тяжелых работ. В третьем именьи его встречал священник с крестом, окруженный детьми, которых он по милостям графа обучал грамоте и религии. Во всех имениях Пьер видел своими глазами по одному плану воздвигавшиеся и воздвигнутые уже каменные здания больниц, школ, богаделен, которые должны были быть, в скором времени, открыты. Везде Пьер видел отчеты управляющих о барщинских работах, уменьшенных против прежнего, и слышал за то трогательные благодарения депутаций крестьян в синих кафтанах.
Пьер только не знал того, что там, где ему подносили хлеб-соль и строили придел Петра и Павла, было торговое село и ярмарка в Петров день, что придел уже строился давно богачами-мужиками села, теми, которые явились к нему, а что девять десятых мужиков этого села были в величайшем разорении. Он не знал, что вследствие того, что перестали по его приказу посылать ребятниц-женщин с грудными детьми на барщину, эти самые ребятницы тем труднейшую работу несли на своей половине. Он не знал, что священник, встретивший его с крестом, отягощал мужиков своими поборами, и что собранные к нему ученики со слезами были отдаваемы ему, и за большие деньги были откупаемы родителями. Он не знал, что каменные, по плану, здания воздвигались своими рабочими и увеличили барщину крестьян, уменьшенную только на бумаге. Он не знал, что там, где управляющий указывал ему по книге на уменьшение по его воле оброка на одну треть, была наполовину прибавлена барщинная повинность. И потому Пьер был восхищен своим путешествием по именьям, и вполне возвратился к тому филантропическому настроению, в котором он выехал из Петербурга, и писал восторженные письма своему наставнику-брату, как он называл великого мастера.
«Как легко, как мало усилия нужно, чтобы сделать так много добра, думал Пьер, и как мало мы об этом заботимся!»
Он счастлив был выказываемой ему благодарностью, но стыдился, принимая ее. Эта благодарность напоминала ему, на сколько он еще больше бы был в состоянии сделать для этих простых, добрых людей.
Главноуправляющий, весьма глупый и хитрый человек, совершенно понимая умного и наивного графа, и играя им, как игрушкой, увидав действие, произведенное на Пьера приготовленными приемами, решительнее обратился к нему с доводами о невозможности и, главное, ненужности освобождения крестьян, которые и без того были совершенно счастливы.
Пьер втайне своей души соглашался с управляющим в том, что трудно было представить себе людей, более счастливых, и что Бог знает, что ожидало их на воле; но Пьер, хотя и неохотно, настаивал на том, что он считал справедливым. Управляющий обещал употребить все силы для исполнения воли графа, ясно понимая, что граф никогда не будет в состоянии поверить его не только в том, употреблены ли все меры для продажи лесов и имений, для выкупа из Совета, но и никогда вероятно не спросит и не узнает о том, как построенные здания стоят пустыми и крестьяне продолжают давать работой и деньгами всё то, что они дают у других, т. е. всё, что они могут давать.
X
Наскоро след приемането му в братството на масоните Пиер с едно пълно ръководство, което сам бе написал за себе си — за онова, което трябва да прави в именията си, замина за Киевската губерния, дето бяха голяма част от селяните му.
Когато пристигна в Киев, Пиер извика в главната канцелария всички управители и им изложи намеренията и желанията си. Той им каза, че незабавно ще бъдат взети мерки за пълното освобождаване на селяните от крепостничеството, че дотогава селяните не трябва да бъдат натоварвани с повече работа, че жените и децата не трябва да се изпращат на работа, че селяните трябва да бъдат подпомагани, че наказанията трябва да бъдат наставителни, а не физически, че във всяко имение трябва да се създадат болници, приюти и училища. Някои от управителите (там имаше и полуграмотни икономи) слушаха уплашено, мислейки, че неговите думи изразяват недоволство от тяхното управление и от това, че присвояват пари; други, след първата уплаха, намираха забавно фъфленето на Пиер и новите, нечувани от тях думи; на трети просто им беше приятно да чуят как говори господарят; четвърти, най-умните, между които и главният управител, разбраха от тая реч как трябва да се отнасят с господаря за да постигнат целите си.
Главният управител изрази пълното си съгласие с намеренията на Пиер; но забеляза, че освен тия преобразования необходимо е да се занимаят изобщо с работите, които бяха в лошо състояние.
Въпреки грамадното богатство на Безухов, откак Пиер го наследи и както разправяха, получавал петстотин хиляди, годишен доход, той се усещаше много по-малко богат, отколкото когато получаваше десетте си хиляди от покойния граф. В общи черти той си представяше смътно следния бюджет. На Съвета се плащаха около осемдесет хиляди за всичките имения; около тридесет хиляди струваше издръжката на имението край Москва, на московския дом и на княжните; около петнадесет хиляди отиваха за пенсии, още толкова за благотворителните учреждения; за издръжка на графинята се изпращаха сто и петдесет хиляди; лихви за стари дългове се плащаха около седемдесет хиляди; строежът на започнатата църква струваше тия две години около десет хиляди; останалото, около сто хиляди, се изхарчваше — той сам не знаеше как, и почти всяка година той беше принуден да прави заеми. Освен туй всяка година главният управител пишеше ту за пожари, ту за лоша реколта, ту че е необходимо да се преустройват фабрики и заводи. Така че първото нещо, с което Пиер трябваше да се занимава, беше онова, за което той най-малко от всичко беше способен и склонен — да се занимава с делови работи.
Заедно с главния управител Пиер всеки ден се занимаваше. Но усещаше, че това занимаване не мръдва работите му нито крачка напред. Той усещаше, че занимаването му става независимо от работите, че то не се свързва с работите и не ги кара да се движат. От една страна, главният управител представяше нещата в най-лоша светлина, сочеше на Пиер, че е необходимо да се плащат дълговете и да се предприемат нови работи с труда на крепостните селяни, за което Пиер не се съгласяваше; от друга страна, Пиер настояваше да се пристъпи към освобождаването, срещу което управителят изтъкваше необходимостта най-напред да се плати дългът към Настойническия съвет[1] — а поради това пък — невъзможността за бързо изпълнение.
Управителят не казваше, че това е съвсем невъзможно; за постигането на тая цел той предлагаше да се продадат горите в Костромска губерния, да се продадат земите по долното течение на Днепър и в Крим. Но всички тия операции по думите на управителя се свързваха с такава сложност от процеси, с освобождаване от секвестър, изваждане на документи, разрешения и прочие, че Пиер се объркваше и само му казваше: „Да, да, тъй направете.“
Пиер нямаше оная практическа схватливост, която би му дала възможност да се заеме непосредствено с работите си, и затова не ги обичаше и само се мъчеше да се представи пред управителя, че се занимава с тях. А управителят се мъчеше да се преструва пред графа, че смята това занимаване много полезно за господаря си и стеснително за себе си.
В големия град се намериха познати; непознатите побързаха да се запознаят и поздравиха сърдечно новопристигналия богаташ — най-големия собственик в губернията. Изкушенията от главната слабост на Пиер, оная, която бе признал, когато го приемаха в ложата, също тъй бяха толкова силни, че Пиер не можеше да се въздържи от тях. Отново цели дни, седмици и месеци от живота на Пиер минаваха все тъй в грижи и заетост с вечери, обеди, закуски и балове, без да му дадат време да се опомни, както и в Петербург. Вместо новия живот, който се надяваше да започне, Пиер водеше все същия предишен живот, само че в друга обстановка.
От трите изисквания на масонството Пиер съзнаваше, че не изпълнява онова, което предписваше на всеки масон да бъде образец на нравствен живот, и от седемте добродетели две напълно му липсваха: благонравието и обичта към смъртта. Той се утешаваше, че затова пък изпълнява другото изискване — поправянето на човешкия род, и че има други добродетели — обич към ближния и особено щедрост.
През пролетта на 1807 година Пиер реши да се върне в Петербург. По пътя той смяташе да обиколи всичките си имения и да се увери лично какво е направено от всичко, което бе поръчал, и в какво положение се намира сега тоя народ, който му е поверен от Бога и който той се стремеше да облагодетелствува.
Главният управител, който смяташе всичките планове на младия граф почти за безумие, неизгодни за себе си, за него и за селяните — направи някои отстъпки. Продължавайки да представя като невъзможно, освобождението, той нареди да се построят във всички имения големи здания за училища, болници и приюти; за пристигането на господаря приготви навсякъде посрещания, не бляскаво-тържествени, каквито знаеше, че няма да се харесат на Пиер, но тъкмо такива религиозно-благодарствени, с икони, с хляб и сол, тъкмо каквито, както той разбираше господаря си, щяха да подействуват на графа и да го измамят.
Южната пролет, спокойното, бързо пътуване във виенска каляска и уединението из пътя действуваха радостно на Пиер. Именията, в които той не бе ходил досега, бяха едно от друго по-живописни; народът навсякъде му се видя благоденствуващ и трогателно благодарен за направените му благодеяния. Навсякъде имаше посрещания, които, макар че караха Пиер да се смущава, в глъбината на душата му предизвикваха радостно чувство. На едно място селяните му поднесоха хляб и сол и иконата на Петър и Павел и го молеха да им позволи в чест на неговите светии Петър и Павел, в знак на обич и благодарност за сторените им благодеяния да съградят за своя сметка още един олтар на църквата. На друго място го посрещнаха жени с кърмачета и му благодариха, че ги е отървал от тежкия труд. В трето имение го посрещна свещеник с кръст, обиколен от деца, които той, по милостта на графа, учеше на четмо, писмо и на религия. Във всички имения Пиер със собствените си очи виждаше строящи се и вече построени по еднакъв план каменни здания на болници, училища и приюти, които трябваше да бъдат открити наскоро. Навсякъде Пиер виждаше отчетите на управителите за ангарията в по-малък размер от предишния и чуваше трогателни благодарности за това от депутации на селяни в сини кафтани.
Пиер не знаеше само, че там, дето му поднасяха хляб и сол и строяха олтар на Петър и Павел, селото беше търговско и имаше панаир на Петровден, че олтарът се строеше още отдавна от тамошните богаташи-селяни и че пред него се бяха явили те, а девет десети от селяните бяха в най-голяма немотия. Той не знаеше, че тъй като по негова заповед бяха престанали да изпращат жените с кърмачета да работят ангария имотите на господаря, същите тия жени вършеха най-тежка работа из своите ниви. Той не знаеше, че свещеникът, който го беше посрещнал с кръст, обременяваше селяните, като ги ограбваше, и че събраните от него ученици му бяха давани със сълзи на очи и бяха откупувани от родителите си срещу големи суми. Той не знаеше, че каменните според плана здания се градяха от неговите работници и увеличаваха ангарията, намалена само на книга. Той не знаеше, че там, дето управителят му посочваше в книгата намаления по негово желание с една трета оброк[2] на селяните, бе прибавена още половина ангария. И затуй Пиер беше възхитен от пътуването си из именията и изцяло си възвърна филантропичното настроение, в което бе тръгнал от Петербург, и писа възторжени писма на своя наставник-брат, както наричаше великия майстор.
„Колко лесно, колко малко усилия са потребни, за да извършиш толкова много добро — мислеше Пиер, — и колко малко се грижим ние за това!“
Той беше щастлив от изказваната му благодарност, но се срамуваше, когато я приемаше. Тая благодарност му напомняше колко_ повече_ би могъл да направи за тия прости, добри хора.
Главният управител, твърде глупав и хитър човек, който напълно разбираше умния й наивен граф и си играеше с него като с играчка, виждайки въздействието върху Пиер от приготвените посрещания, още по-решително се обърна към него с доводи, че е невъзможно, а най-главно, ненужно да се освобождават селяните, които и без това са напълно щастливи.
В глъбините на душата си Пиер бе съгласен с управителя, че човек мъчно може да си представи по-щастливи хора и че бог знае какво ги очаква, когато бъдат свободни; но макар и неохотно, Пиер настояваше за онова, което той смяташе справедливо. Управителят обещаваше да вложи всичките си сили в изпълнение волята на графа, като знаеше много добре, че графът никога не ще може да го провери не само дали е взел всички мерки за продажбата на горите и именията, за изплащане дълга към Съвета, но и никога навярно не ще попита и няма да узнае, че построените здания стоят празни и селяните продължават да дават в работа и пари всичко, каквото дават на другите собственици, тоест всичко, каквото могат да дадат.