Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 82 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Глава IX
На гауптвахте, куда был отведен Пьер, офицер и солдаты, взявшие его, обращались с ним враждебно, но вместе с тем и уважительно. Еще чувствовалось в их отношении к нему и сомнение о том, кто он такой (не очень ли важный человек), и враждебность вследствие еще свежей их личной борьбы с ним.
Но когда, в утро другого дня, пришла смена, то Пьер почувствовал, что для нового караула — для офицеров и солдат — он уже не имел того смысла, который имел для тех, которые его взяли. И действительно, в этом большом, толстом человеке в мужицком кафтане караульные другого дня уже не видели того живого человека, который так отчаянно дрался с мародером и с конвойными солдатами и сказал торжественную фразу о спасении ребенка, а видели только семнадцатого из содержащихся зачем-то, по приказанию высшего начальства, взятых русских. Ежели и было что-нибудь особенное в Пьере, то только его неробкий, сосредоточенно-задумчивый вид и французский язык, на котором он, удивительно для французов, хорошо изъяснялся. Несмотря на то, в тот же день Пьера соединили с другими взятыми подозрительными, так как отдельная комната, которую он занимал, понадобилась офицеру.
Все русские, содержавшиеся с Пьером, были люди самого низкого звания. И все они, узнав в Пьере барина, чуждались его, тем более что он говорил по-французски. Пьер с грустью слышал над собою насмешки.
На другой день вечером Пьер узнал, что все эти содержащиеся (и, вероятно, он в том же числе) должны были быть судимы за поджигательство. На третий день Пьера водили с другими в какой-то дом, где сидели французский генерал с белыми усами, два полковника и другие французы с шарфами на руках. Пьеру, наравне с другими, делали с той, мнимо превышающею человеческие слабости, точностью и определительностью, с которой обыкновенно обращаются с подсудимыми, вопросы о том, кто он? где он был? с какою целью? и т. п.
Вопросы эти, оставляя в стороне сущность жизненного дела и исключая возможность раскрытия этой сущности, как и все вопросы, делаемые на судах, имели целью только подставление того желобка, по которому судящие желали, чтобы потекли ответы подсудимого и привели его к желаемой цели, то есть к обвинению. Как только он начинал говорить что-нибудь такое, что не удовлетворяло цели обвинения, так принимали желобок, и вода могла течь куда ей угодно. Кроме того, Пьер испытал то же, что во всех судах испытывает подсудимый: недоумение, для чего делали ему все эти вопросы. Ему чувствовалось, что только из снисходительности или как бы из учтивости употреблялась эта уловка подставляемого желобка. Он знал, что находился во власти этих людей, что только власть привела его сюда, что только власть давала им право требовать ответы на вопросы, что единственная цель этого собрания состояла в том, чтоб обвинить его. И поэтому, так как была власть и было желание обвинить, то не нужно было и уловки вопросов и суда. Очевидно было, что все ответы должны были привести к виновности. На вопрос, что он делал, когда его взяли, Пьер отвечал с некоторою трагичностью, что он нес к родителям ребенка, qu’il avait sauvé des flammes.[1] — Для чего он дрался с мародером? Пьер отвечал, что он защищал женщину, что защита оскорбляемой женщины есть обязанность каждого человека, что… Его остановили: это не шло к делу. Для чего он был на дворе загоревшегося дома, на котором его видели свидетели? Он отвечал, что шел посмотреть, что делалось в Москве. Его опять остановили: у него не спрашивали, куда он шел, а для чего он находился подле пожара? Кто он? повторили ему первый вопрос, на который он сказал, что не хочет отвечать. Опять он отвечал, что не может сказать этого.
— Запишите, это нехорошо. Очень нехорошо, — строго сказал ему генерал с белыми усами и красным, румяным лицом.
На четвертый день пожары начались на Зубовском валу.
Пьера с тринадцатью другими отвели на Крымский Брод, в каретный сарай купеческого дома. Проходя по улицам, Пьер задыхался от дыма, который, казалось, стоял над всем городом. С разных сторон виднелись пожары. Пьер тогда еще не понимал значения сожженной Москвы и с ужасом смотрел на эти пожары.
В каретном сарае одного дома у Крымского Брода Пьер пробыл еще четыре дня и во время этих дней из разговора французских солдат узнал, что все содержащиеся здесь ожидали с каждым днем решения маршала. Какого маршала, Пьер не мог узнать от солдат. Для солдата, очевидно, маршал представлялся высшим и несколько таинственным звеном власти.
Эти первые дни, до 8-го сентября, — дня, в который пленных повели на вторичный допрос, были самые тяжелые для Пьера.
IX
В ареста, дето заведоха Пиер, офицерът и войниците, които го бяха арестували, се отнесоха с него враждебно, но в същото време и с уважение. В отношението им към него се чувствуваше още и съмнение кой е той (дали не е някой много важен човек), и враждебност поради съвсем скорошната им лична борба с него.
Но на следната сутрин, когато дойде смяната, Пиер почувствува, че за новия караул — за офицерите и войниците — той вече нямаше онова значение, което имаше за тия, които го бяха арестували. И наистина в тоя едър дебел човек в селски кафтан караулните от следния ден не виждаха оня жив човек, който тъй отчаяно се биеше с мародерите и с конвойните войници и който каза тържествената фраза за спасяването на детето, а виждаха само седемнадесетия от пазените неизвестно за какво руси, арестувани по заповед на висшето началство. И ако имаше нещо особено в Пиер, то беше само неговият не плах, съсредоточено-замислен вид и френският език, на който той, за учудване на французите, добре говореше. Въпреки това същия ден Пиер бе прехвърлен към другите арестувани подозрителни лица, тъй като отделната стая, в която беше той, потрябва на офицера.
Всичките задържани заедно с Пиер бяха от най-долните слоеве. И когато разбраха, че Пиер е господар, те всички се отстраниха от него, още повече, че той говореше френски. Пиер с тъга слушаше как те му се подиграваха.
На другия ден вечерта Пиер узна, че всички затворени (и навярно и той заедно с тях) щяха да бъдат съдени като подпалвачи. На третия ден Пиер заедно с другите бе заведен в някаква къща, дето бяха един френски генерал с бели мустаци, двама полковници и други французи с шарфове по ръцете. На Пиер, също както и на другите, задаваха въпроси с оная уж надвишаваща човешките слабости точност и определеност, с каквато обикновено се обръщат към подсъдимите — кой е той, де е бил, с каква цел и т.н.
Тия въпроси, които оставяха настрана същината на житейската истина и изключваха възможността за разкриване на тая същина, както всички въпроси, задавани в съдилищата, имаха за цел само да подложат жлеба, по който съдиите искаха да потекат отговорите на подсъдимия и да го заведат до желаната цел — тоест до обвинението. Щом той почнеше да говори нещо, което не задоволяваше целта на обвинението, дръпваха жлеба и водата можеше да тече, дето си искаше. Освен това Пиер изпита същото, което изпитва подсъдимият във всички съдилища: недоумение защо му задават всички тия въпроси. Струваше му се, че само от снизхождение или сякаш от учтивост употребяваха тая хитрина с подлагания жлеб. Той знаеше, че се намира във властта на тия хора, че само властта го бе довела тук, че само властта им даваше право да искат отговори на въпросите си, че единствената цел на това събрание беше — да го обвинят. И затуй, тъй като имаше власт и имаше желание да го обвинят, не бяха потребни и хитрините с въпросите и със съда. Беше очевидно, че всички отговори трябваше да доведат до виновност. На въпроса какво е правел, когато го арестували, Пиер с известна трагичност отговори, че е носел едно дете на родителите му, qu’il avait sauve des flammes[1]. За какво се е бил с мародера? Пиер отговори, че е защитил една жена, че защитата на оскърбена жена е дълг на всеки човек, че… Спряха го да говори: това не се отнасяло до делото. Защо бил в двора на запалилата се къща, дето го видели свидетелите? Той отговори, че бил тръгнал да гледа какво става в Москва. Пак го спряха: не го питат де е отивал, а за какво е бил до пожара. Повториха му първия въпрос: „Кой е той?“, на който той бе казал, че не иска да отговаря. Той отново отговори, че не иска да каже.
— Отбележете, това не е хубаво. Съвсем не е хубаво — каза му строго генералът с белите мустаци и с червеното румено лице.
На четвъртия ден пожарите почнаха по Зубовския насип.
Заедно с тринадесет други задържани Пиер бе отведен на Кримски брод, в бараката за карети в къщата на някакъв търговец. Когато минаваха из улиците, Пиер се задушаваше от дима, който сякаш бе повиснал над целия град. На разни страни се виждаха пожари. Тогава Пиер още не разбираше значението на опожарената Москва и гледаше тия пожари с ужас.
В бараката на Кримски брод Пиер престоя още четири дни и през тия дни узна от разговорите на френските войници, че за всички задържани тук се очакваше решението на маршала. Но кой маршал — това Пиер не можа да научи от войниците. За войниците очевидно маршалът изглеждаше висше и донякъде тайнствено звено на властта.
Тия първи дни, до 8 септември — деня, когато заведоха пленниците на втори разпит, бяха най-тежките за Пиер.