Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Глава IV
Записка, поданная Бенигсеном о необходимости наступления, и сведения казаков о незакрытом левом фланге французов были только последние признаки необходимости отдать приказание о наступлении, и наступление было назначено на 5-е октября.
4-го октября утром Кутузов подписал диспозицию. Толь прочел ее Ермолову, предлагая ему заняться дальнейшими распоряжениями.
— Хорошо, хорошо, мне теперь некогда, — сказал Ермолов и вышел из избы. Диспозиция, составленная Толем, была очень хорошая. Так же, как и в аустерлицкой диспозиции, было написано, хотя и не по-немецки:
«Die erste Colonne marschiert[1] туда-то и туда-то, die zweite Colonne marschiert[2] туда-то и туда-то» и т. д. И все эти колонны на бумаге приходили в назначенное время в свое место и уничтожали неприятеля. Все было, как и во всех диспозициях, прекрасно придумано, и, как и по всем диспозициям, ни одна колонна не пришла в свое время и на свое место.
Когда диспозиция была готова в должном количестве экземпляров, был призван офицер и послан к Ермолову, чтобы передать ему бумаги для исполнения. Молодой кавалергардский офицер, ординарец Кутузова, довольный важностью данного ему поручения, отправился на квартиру Ермолова.
— Уехали, — отвечал денщик Ермолова. Кавалергардский офицер пошел к генералу, у которого часто бывал Ермолов.
— Нет, и генерала нет.
Кавалергардский офицер, сев верхом, поехал к другому.
— Нет, уехали.
«Как бы мне не отвечать за промедление! Вот досада!» — думал офицер. Он объездил весь лагерь. Кто говорил, что видели, как Ермолов проехал с другими генералами куда-то, кто говорил, что он, верно, опять дома. Офицер, не обедая, искал до шести часов вечера. Нигде Ермолова не было и никто не знал, где он был. Офицер наскоро перекусил у товарища и поехал опять в авангард к Милорадовичу. Милорадовича не было тоже дома, но тут ему сказали, что Милорадович на балу у генерала Кикина, что, должно быть, и Ермолов там.
— Да где же это?
— А вон, в Ечкине, — сказал казачий офицер, указывая на далекий помещичий дом.
— Да как же там, за цепью?
— Выслали два полка наших в цепь, там нынче такой кутеж идет, беда! Две музыки, три хора песенников.
Офицер поехал за цепь к Ечкину. Издалека еще, подъезжая к дому, он услыхал дружные, веселые звуки плясовой солдатской песни.
«Во-олузя-а-ах… во-олузях!…» — с присвистом и с торбаном слышалось ему, изредка заглушаемое криком голосов. Офицеру и весело стало на душе от этих звуков, но вместе с тем и страшно за то, что он виноват, так долго не передав важного, порученного ему приказания. Был уже девятый час. Он слез с лошади и вошел на крыльцо и в переднюю большого, сохранившегося в целости помещичьего дома, находившегося между русских и французов. В буфетной и в передней суетились лакеи с винами и яствами. Под окнами стояли песенники. Офицера ввели в дверь, и он увидал вдруг всех вместе важнейших генералов армии, в том числе и большую, заметную фигуру Ермолова. Все генералы были в расстегнутых сюртуках, с красными, оживленными лицами и громко смеялись, стоя полукругом. В середине залы красивый невысокий генерал с красным лицом бойко и ловко выделывал трепака.
— Ха, ха, ха! Ай да Николай Иванович! ха, ха, ха!…
Офицер чувствовал, что, входя в эту минуту с важным приказанием, он делается вдвойне виноват, и он хотел подождать; но один из генералов увидал его и, узнав, зачем он, сказал Ермолову. Ермолов с нахмуренным лицом вышел к офицеру и, выслушав, взял от него бумагу, ничего не сказав ему.
— Ты думаешь, это нечаянно он уехал? — сказал в этот вечер штабный товарищ кавалергардскому офицеру про Ермолова. — Это штуки, это все нарочно. Коновницына подкатить. Посмотри, завтра каша какая будет!
IV
Подадената от Бенигсен записка за необходимостта от настъпление и сведенията на казаците за открития ляв фланг на французите бяха само последните признаци за необходимостта да се даде заповед за настъпление и настъплението бе определено за 5 октомври.
На 4 октомври сутринта Кутузов подписа диспозицията. Тол я прочете на Ермолов и му каза да се заеме с по-нататъшните разпоредби.
— Добре, добре, сега нямам време — каза Ермолов и излезе от къщата. Диспозицията, съставена от Тол, беше много добра. Също както и в Аустерлицката диспозиция беше написано, макар и не на немски:
„Dei erste Colonne marschirt[1] там и там, и там и там, die zweite Colonne marschirt[2] там и там, и там и там“ и т.н. И всички тия колони пристигаха на книга в определеното време на мястото си и унищожаваха неприятеля. Всичко, както във всички диспозиции, беше прекрасно измислено и както по всички диспозиции ни една колона не пристигна в определеното си време и на определеното си място.
Когато диспозицията беше готова в необходимия брой екземпляри, повикаха един офицер и го изпратиха при Ермолов, за да му предаде книжата за изпълнение. Младият кавалергардски офицер, ординарец на Кутузов, доволен от важното поръчение, което му бяха дали, тръгна за квартирата на Ермолов.
— Замина — отговори вестовоят на Ермолов. Кавалергардският офицер отиде у генерала, дето Ермолов ходеше често.
— Няма го, и генерала го няма.
Кавалергардският офицер яхна коня и отиде при друг.
— Няма го, замина.
„Дано не отговарям аз за забавянето! Неприятна работа!“ — помисли офицерът. Той обиколи целия лагер. Някой каза, че видели Ермолов, като минал с други генерали нанякъде, друг каза, че той сигурно си е пак в къщи. До шест часа, без да обядва, офицерът го търси. Ермолов го нямаше никъде и никой не знаеше де е. Офицерът хапна набързо у един другар и тръгна отново при Милорадович, в авангарда. И Милорадович не беше в къщи, но там му казаха, че Милорадович е на бал у генерал Кикин и че навярно и Ермолов е там.
— Но де е това?
— Ами ей там, в Ечкино — каза един казашки офицер, като посочи една далечна помешчическа къща.
— Но как така там зад веригата?
— Изпратиха два наши полка във верига. Там сега е такава веселба, страшна работа! Две музики, три хора песнопойци.
Офицерът отиде отвъд веригата, в Ечкино. Отдалеч още, като приближаваше до къщата, той чу дружни, весели звуци от танцова войнишка песен.
— „Във ливади… във ливади!“ — с подсвиркване и с музикален съпровод чуваше той и от време на време всичко се заглушаваше от викове. От тия звуци на офицера му стана весело, но в същото време го достраша, че досега не е предал поръчаната му важна заповед. Беше вече към девет часа. Той слезе от коня и се качи на входната площадка на голям, напълно запазен помешчически дом, който се намираше между русите и французите. В бюфета и вестибюла се въртяха лакей с вина и ястия. Под прозорците бяха песнопойците. Въведоха офицера и той изведнъж видя заедно всички важни генерали, от армията и между тях едрата лична фигура на Ермолов. Всички генерали с разкопчани сюртуци, със зачервени, оживени лица бяха застанали в полукръг и се смееха високо. Насред залата един хубавец, нисък генерал с червено лице, пъргаво и изкусно играеше народен танц.
— Ха, ха, ха! Карай, Николай Иванович! Ха, ха, ха!…
Офицерът почувствува, че като влиза в тоя миг с важна заповед, той става дваж по-виновен, и рече да почака: но един от генералите го видя и като узна за какво е дошъл, каза на Ермолов. Ермолов отиде с намръщено лице при офицера, изслуша го и взе от него книжата, без да му каже нещо.
— Мислиш, че той случайно е заминал? — каза на кавалергардския офицер един негов щабен другар по повод на Ермолов. — Това са номера, всичко това е нарочно. За да подхлъзне Коновницин. Гледай утре каква каша ще бъде!