Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори томВойна и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Часть третья
Глава I
Бородинское сражение с последовавшими за ним занятием Москвы и бегством французов, без новых сражений, — есть одно из самых поучительных явлений истории.
Все историки согласны в том, что внешняя деятельность государств и народов, в их столкновениях между собой, выражается войнами; что непосредственно, вследствие больших или меньших успехов военных, увеличивается или уменьшается политическая сила государств и народов.
Как ни странны исторические описания того, как какой-нибудь король или император, поссорившись с другим императором или королем, собрал войско, сразился с войском врага, одержал победу, убил три, пять, десять тысяч человек и вследствие того покорил государство и целый народ в несколько миллионов; как ни непонятно, почему поражение одной армии, одной сотой всех сил народа, заставило покориться народ, — все факты истории (насколько она нам известна) подтверждают справедливость того, что большие или меньшие успехи войска одного народа против войска другого народа суть причины или, по крайней мере, существенные признаки увеличения или уменьшения силы народов. Войско одержало победу, и тотчас же увеличились права победившего народа в ущерб побежденному. Войско понесло поражение, и тотчас же по степени поражения народ лишается прав, а при совершенном поражении своего войска совершенно покоряется.
Так было (по истории) с древнейших времен и до настоящего времени. Все войны Наполеона служат подтверждением этого правила. По степени поражения австрийских войск — Австрия лишается своих прав, и увеличиваются права и силы Франции. Победа французов под Иеной и Ауерштетом уничтожает самостоятельное существование Пруссии.
Но вдруг в 1812-м году французами одержана победа под Москвой, Москва взята, и вслед за тем, без новых сражений, не Россия перестала существовать, а перестала существовать шестисоттысячная армия, потом наполеоновская Франция. Натянуть факты на правила истории, сказать, что поле сражения в Бородине осталось за русскими, что после Москвы были сражения, уничтожившие армию Наполеона, — невозможно.
После Бородинской победы французов не было ни одного не только генерального, но сколько-нибудь значительного сражения, и французская армия перестала существовать. Что это значит? Ежели бы это был пример из истории Китая, мы бы могли сказать, что это явление не историческое (лазейка историков, когда что не подходит под их мерку); ежели бы дело касалось столкновения непродолжительного, в котором участвовали бы малые количества войск, мы бы могли принять это явление за исключение; но событие это совершилось на глазах наших отцов, для которых решался вопрос жизни и смерти отечества, и война эта была величайшая из всех известных войн…
Период кампании 1812 года от Бородинского сражения до изгнания французов доказал, что выигранное сражение не только не есть причина завоевания, но даже и не постоянный признак завоевания; доказал, что сила, решающая участь народов, лежит не в завоевателях, даже на в армиях и сражениях, а в чем-то другом.
Французские историки, описывая положение французского войска перед выходом из Москвы, утверждают, что все в Великой армии было в порядке, исключая кавалерии, артиллерии и обозов, да не было фуража для корма лошадей и рогатого скота. Этому бедствию не могло помочь ничто, потому что окрестные мужики жгли свое сено и не давали французам.
Выигранное сражение не принесло обычных результатов, потому что мужики Карп и Влас, которые после выступления французов приехали в Москву с подводами грабить город и вообще не выказывали лично геройских чувств, и все бесчисленное количество таких мужиков не везли сена в Москву за хорошие деньги, которые им предлагали, а жгли его.
Представим себе двух людей, вышедших на поединок с шпагами по всем правилам фехтовального искусства: фехтование продолжалось довольно долгое время; вдруг один из противников, почувствовав себя раненым — поняв, что дело это не шутка, а касается его жизни, бросил свою шпагу и, взяв первую попавшуюся дубину, начал ворочать ею. Но представим себе, что противник, так разумно употребивший лучшее и простейшее средство для достижения цели, вместе с тем воодушевленный преданиями рыцарства, захотел бы скрыть сущность дела и настаивал бы на том, что он по всем правилам искусства победил на шпагах. Можно себе представить, какая путаница и неясность произошла бы от такого описания происшедшего поединка.
Фехтовальщик, требовавший борьбы по правилам искусства, были французы; его противник, бросивший шпагу и поднявший дубину, были русские; люди, старающиеся объяснить все по правилам фехтования, — историки, которые писали об этом событии.
Со времени пожара Смоленска началась война, не подходящая ни под какие прежние предания войн. Сожжение городов и деревень, отступление после сражений, удар Бородина и опять отступление, оставление и пожар Москвы, ловля мародеров, переимка транспортов, партизанская война — все это были отступления от правил.
Наполеон чувствовал это, и с самого того времени, когда он в правильной позе фехтовальщика остановился в Москве и вместо шпаги противника увидал поднятую над собой дубину, он не переставал жаловаться Кутузову и императору Александру на то, что война велась противно всем правилам (как будто существовали какие-то правила для того, чтобы убивать людей). Несмотря на жалобы французов о неисполнении правил, несмотря на то, что русским, высшим по положению людям казалось почему-то стыдным драться дубиной, а хотелось по всем правилам стать в позицию en quarte или en tierce,[1] сделать искусное выпадение в prime[2] и т. д., — дубина народной войны поднялась со всей своей грозной и величественной силой и, не спрашивая ничьих вкусов и правил, с глупой простотой, но с целесообразностью, не разбирая ничего, поднималась, опускалась и гвоздила французов до тех пор, пока не погибло все нашествие.
И благо тому народу, который не как французы в 1813 году, отсалютовав по всем правилам искусства и перевернув шпагу эфесом, грациозно и учтиво передает ее великодушному победителю, а благо тому народу, который в минуту испытания, не спрашивая о том, как по правилам поступали другие в подобных случаях, с простотою и легкостью поднимает первую попавшуюся дубину и гвоздит ею до тех пор, пока в душе его чувство оскорбления и мести не заменяется презрением и жалостью.
Част трета
I
Бородинското сражение с последвалото го завземане на Москва и бягството на французите без нови сражения е едно от най-поучителните явления в историята.
Всички историци са съгласни, че външната дейност на държавите и народите при стълкновенията помежду им се изразява във войни; че непосредствено, поради по-големите или по-малки военни успехи, се увеличава или намалява политическата сила на държавите и народите.
Колкото и да са странни историческите описания как някой крал или император, след като се скарал с друг император или крал, събрал войска, почнал бой с войската на врага си, спечелил победа, убил три, пет, десет хиляди души и поради това подчинил държавата и целия народ от няколко милиона; колкото и да не може да се разбере защо поражението на една армия, една стотна от всичките народни сили, е принудило народа да се подчини, всички факти на историята (доколкото я знаем) потвърждават верността на обстоятелството, че по-големите или по-малки успехи на войската на един народ срещу войската на друг народ са причини или най-малкото съществени признаци за увеличението или намалението на народните сили. Войската спечелва победа и тутакси правата на победилия народ се увеличават за сметка на победения. Войската е претърпяла поражение и тутакси, съответно на понесеното поражение, народът се лишава от известни права, а при пълно поражение на войската си — напълно се подчинява.
Тъй е било (според историята) от най-далечни времена — до сегашно време. Всичките войни на Наполеон са потвърждение на това правило. Съответно степента на поражението на австрийските войски — Австрия се лишава от свои права, а се увеличават правата и силите на Франция. Победата на французите при Йена и Ауершет унищожава самостоятелното съществуване на Прусия.
Но изведнъж, в 1812 година, французите спечелват победа при Москва. Москва е превзета и след това, без нови сражения, не Русия престана да съществува, но престана да съществува шестстотинхилядната армия, а сетне и Наполеоновата Франция. Невъзможно е да се пресилват фактите, за да се съгласуват с правилата на историята и да се каже, че полесражението при Бородино е останало в ръцете на русите и че след Москва е имало сражения, които са унищожили армията на Наполеон.
След Бородинската победа на французите нямаше нито едно не само генерално, но и що-годе значително сражение и френската армия престана да съществува. Какво значи това? Ако беше пример от историята на Китай, бихме казали, че това явление не е историческо (отворена вратичка за историците, когато нещо не подхожда на тяхната мярка); ако се отнасяше до кратко сблъскване, в което са участвували малък брой войски, бихме могли да приемем това явление за изключение; но това събитие е станало пред очите на бащите ни, за които се е решавал въпросът за живота и смъртта на отечеството, и тая война беше най-голямата от всички известни войни…
Периодът на кампанията през 1812 година от Бородинското сражение до изгонването на французите доказа, че едно спечелено сражение не само не е причина за завоюване, но дори и не е постоянен белег за завоюване; той доказа, че силата, която решава участта на народите, се крие не в завоевателите, дори не в армиите и сраженията, а в нещо друго.
Когато описват положението на френската армия преди напускането на Москва, френските историци твърдят, че всичко във Великата армия било в ред освен кавалерията, артилерията и обоза, а не е имало фураж за изхранването на конете и на рогатия добитък. Нищо не могло да помогне на това бедствие, тъй като околните селяни изгаряли сеното си и не го давали на французите.
Спечеленото сражение не донесе обикновените резултати, защото селяните Карп и Влас, които след излизането на французите пристигнаха в Москва с каруци, за да ограбват града и изобщо не проявяваха лични героически чувства, както и всичкото това безбройно множество селяни, не докарваха сено в Москва, макар и да им предлагаха хубави пари, а го горяха.
Нека си представим двама души, излезли с шпаги да се бият на дуел по всичките правила на фехтовъчното изкуство, и че фехтуването е продължило доста дълго; изведнъж един от противниците, усетил, че е ранен, и разбрал, че работата не е шега, а засяга живота му, хвърля шпагата и като грабва първата попаднала му суровица, почва да я върти. Но нека си представим, че тоя човек, който тъй разумно е употребил най-доброто и най-простото средство за постигане на целта си, едновременно с това, въодушевен от легендите за рицарството би поискал да скрие същината на работата и би упорствувал да твърди, че е победил по всичките правила на изкуството — с шпага. Можем да си представим каква бъркотия и неяснота би излязло от подобно описание на станалия дуел!
Фехтовчикът, който искаше борбата да се води по правилата на изкуството, бяха французите; противникът, който хвърли шпагата и дигна суровицата — бяха русите; хората, които се мъчат да обяснят всичко според правилата на фехтовката, са историците, които писаха за това събитие.
От опожаряването на Смоленск почва война, която не прилича на никакви предишни легенди за войната. Опожаряването на градове и села, отстъпление след сражения, ударът при Бородино и ново отстъпление, изоставянето и изгарянето на Москва, ловенето на мародери, залавянето на обози, партизанската война — всичко това са отстъпления от правилата.
Наполеон чувствуваше това и от времето, когато бе спрял в Москва в правилната поза на фехтовач и вместо шпагата на противника си видя дигнатата над себе си суровица, той непрекъснато се оплакваше на Кутузов и на император Александър, че войната се води противно на всякакви правила (като че има някакви правила, по които да се убиват хората). Въпреки оплакванията на французите за неизпълняване на правилата, въпреки че на висшите по положение руси, кой знае защо, им се струваше срамно да се бият със суровица, а им се искаше да застанат по всички правила в позиция en quatre или en tierce, или да направят изкусен удар в prime[1] и т.н., суровицата на народната война се дигна с всичката си страшна и величествена сила и, без да пита ничии вкусове и правила, с глупава простота, но с целесъобразност, без да гледа нищо, се дигаше, падаше и бухаше французите, докато всички нашественици загинаха.
И блазе на оня народ, който не както французите през 1813 година, като поздрави тържествено по всички правила на изкуството и обърна шпагата с дръжката напред, грациозно и учтиво я предава на великодушния победител; а блазе на оня народ, който в мига на изпитание, без да пита как другите са постъпвали според правилата, чисто и просто дига първата попаднала му суровица и буха с нея дотогава, докато чувството на оскърбление и мъст в душата му не се замести с презрение и жалост.