Читателски коментари (за „Война и мир “ от Лев Толстой)

Някак си непълна беше тази страхотна читалня без най-добрата книга (според редица анкети, изследвания) — сега това е поправено!

Най-добрата книга за всички времена, според мен. Толстой е невероятен гений! Начинът, по който описва детайлите е уникален.

Препоръчвам всички негови произведения.

Прекрасна книга!

Велика книга. Поклон.

Сега ще почна да я чета ,но според другите е страхотна .:-)

Великолепна книга!

Е, целият ли превод е осеян така със френски изречения, преведени под линия?? Ми то това няма четене, адски е досадно. Явно ще я търся да я чета другаде :(

Действително френските думи, изрази, пасажи и цели страници са доста и това е досадно, макар че това е било част от епохата. Това ме спря да чета романа през ученическите години и го прочетох след десетилетия. Ценното при Толстой е изкреността и директността на изразяване на нещата, които често са сложни и абстрактни, но в хода на книгите му се разбират лесно. Достоевски също постига това, но при Толстой красотата е повече отколкото трагизма, а и засяга много повече теми.

След Достоевски мислех,че руската класика няма какво повече да ми предложи бях предубедена към Война и мир от ученическите ми години.Реших обаче да се насиля да я прочета и с ръка на сърцето си признавам,че не бях чела нещо подобно наистина Поклон за великия Толстой

Сорри за грешките. Война и мир като МИР в заглавието не е състоянието на държава без воени действия. Мир-народ на староруски. И оттам- този роман-одна страна, в която можеш да влезнеш по всяко време. И да се потопиш в общуването с прекрасни живи хора. Четох този роман 5 пъти, и ще чета още. Това е като да се връщаш след долго пътуване при най-близките хора. Този, който не е чел този роман-пропуснал нещо изключително важно в своя живот. Сергей Михалков, известен детски писател отишел в едно училище на среща с учениците. Попитал ги „Челили ли сте Маугли?“, Децата се развикали -„НЕ“. Чели ли сте „Том Соер?“ Децата се развикали „Не“. Чели ли сте „Война и мир“. Децата още понависоко се развикали „НЕ-Е-Е“. И тогава Михалков произнес гениална Фраза. Той казал „Колко сте щастливи. Аз прочетох всички тези книги. И ви завиждам, че това огромно удоволствие на вас още ви предстои. Няма други книги, които могат да дадат подобно удоволствие. Аз вече получих това, но на вас ще ви предстои“

„Война и мир“ да се чете от децата наравно с „Маугли“ и „Том Сойер“? Чак толкова занимателна тя не е, а и като цяло не е писана за деца. Аз и като средношколец не можах да я издържа, чак след доста години, всъщност наскоро, я прочетох до край. Опита от казармата ми помогна да оценя реализма на Толстой, той е воювал в Кримската война и познава абсурдите на армейския живот и психика.

Масонските забежки на Пиер Безухов пък хич не са за деца, или пък развратния живот на доста народ от аристокрацията описан в романа. Единствено Наполеон е описан нереалистично, като абсурдния гений на злото, сякаш е толкова трудно да се разбере от анализа на всички други герои, че и той като тях е роб на страстите си. Вместо това Толстой говори отвисоко за обективните закони на историята, само че кой знае защо романа завършва съвсем неочаквано, на половин дума, преди разгрома на декабристите, явно не му се е говорило за последствията от законите на историята когато са приложени към Русия. Признавам че не е лесно да се завърши един голям роман, няма как естествено да се прекъсне потока на живота. Марк Твен в края на „Том Сойер“ обсъжда тази трудност и избира да спре с щастлив край, после обаче решава да продължи с „Хъкълбери Фин“, където най-после завършва с каламбур, в шегите той е майстор, а така историята завършва като виц.

Да, можеш да държиш книгата в ръка, написана е с мастило на хартия, но Война и мир е едно от нематериалните неща които оставят трайна следа в живота на човека.

Неотдавна, докато вървеше сериалът на ВВС, я четох за трети път и изпитах същото удоволствие и смирение пред таланта и размаха на гения.

дг, мисля, че Михалков не е сравнявал трите книги като предназначени за една и съща възрастова група, а по-скоро усещането, дълбоката емоция, които те носят, докато ги четем. (Чувала съм Любомир Николов да казва някога в интервю как завижда на всички, които ще прочетат за първи път „Властелинът на пръстените“. За щастие има книги, които ни разтърсват не само при първия прочит, а при всеки следващ, защото с натрупването на читателски, житейски и емоционален опит успяваме да надникнем все по-надълбоко в тях. И категорично съм на мнение, че „Война и мир“ е точно такава история.)

Няма как без френските диалози — руската аристокрация през онази епоха е говорела предимно на френски, както вече бе споменато тук („И тъй, тя пишеше на френски…“, нали помните писмото на Татяна до Онегин, което авторът любезно ни дава в превод:) ), и така предадените диалози, особено вечерта у Анет Шерер в началото на романа, внасят реалистичност и достоверност. Преводът съвсем уместно съхранява това и дава еквивалента под линия.

Дълбоки, невероятни характери, някои от които може и да не харесваме, но няма как да забравим. Както можем и да не сме съгласни с всички рефлексии на автора, но това не ги прави безстойностни. Не смея да напиша"задължителене роман" за всеки изкушен читател:), но пък и всяка книга стига до читателя си в нужното време, предполагам