Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 82 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Часть вторая
Глава I
Для человеческого ума недоступна совокупность причин явлений. Но потребность отыскивать причины вложена в душу человека. И человеческий ум, не вникнувши в бесчисленность и сложность условий явлений, из которых каждое отдельно может представляться причиною, хватается за первое, самое понятное сближение и говорит: вот причина. В исторических событиях (где предметом наблюдения суть действия людей) самым первобытным сближением представляется воля богов, потом воля тех людей, которые стоят на самом видном историческом месте, — исторических героев. Но стоит только вникнуть в сущность каждого исторического события, то есть в деятельность всей массы людей, участвовавших в событии, чтобы убедиться, что воля исторического героя не только не руководит действиями масс, но сама постоянно руководима. Казалось бы, все равно понимать значение исторического события так или иначе. Но между человеком, который говорит, что народы Запада пошли на Восток, потому что Наполеон захотел этого, и человеком, который говорит, что это совершилось, потому что должно было совершиться, существует то же различие, которое существовало между людьми, утверждавшими, что земля стоит твердо и планеты движутся вокруг нее, и теми, которые говорили, что они не знают, на чем держится земля, но знают, что есть законы, управляющие движением и ее, и других планет. Причин исторического события — нет и не может быть, кроме единственной причины всех причин. Но есть законы, управляющие событиями, отчасти неизвестные, отчасти нащупываемые нами. Открытие этих законов возможно только тогда, когда мы вполне отрешимся от отыскиванья причин в воле одного человека, точно так же, как открытие законов движения планет стало возможно только тогда, когда люди отрешились от представления утвержденности земли.
После Бородинского сражения, занятия неприятелем Москвы и сожжения ее, важнейшим эпизодом войны 1812 года историки признают движение русской армии с Рязанской на Калужскую дорогу и к Тарутинскому лагерю — так называемый фланговый марш за Красной Пахрой. Историки приписывают славу этого гениального подвига различным лицам и спорят о том, кому, собственно, она принадлежит. Даже иностранные, даже французские историки признают гениальность русских полководцев, говоря об этом фланговом марше. Но почему военные писатели, а за ними и все, полагают, что этот фланговый марш есть весьма глубокомысленное изобретение какого-нибудь одного лица, спасшее Россию и погубившее Наполеона, — весьма трудно понять. Во-первых, трудно понять, в чем состоит глубокомыслие и гениальность этого движения; ибо для того, чтобы догадаться, что самое лучшее положение армии (когда ее не атакуют) находиться там, где больше продовольствия, — не нужно большого умственного напряжения. И каждый, даже глупый тринадцатилетний мальчик, без труда мог догадаться, что в 1812 году самое выгодное положение армии, после отступления от Москвы, было на Калужской дороге. Итак, нельзя понять, во-первых, какими умозаключениями доходят историки до того, чтобы видеть что-то глубокомысленное в этом маневре. Во-вторых, еще труднее понять, в чем именно историки видят спасительность этого маневра для русских и пагубность его для французов; ибо фланговый марш этот, при других, предшествующих, сопутствовавших и последовавших обстоятельствах, мог быть пагубным для русского и спасительным для французского войска. Если с того времени, как совершилось это движение, положение русского войска стало улучшаться, то из этого никак не следует, чтобы это движение было тому причиною.
Этот фланговый марш не только не мог бы принести какие-нибудь выгоды, но мог бы погубить русскую армию, ежели бы при том не было совпадения других условий. Что бы было, если бы не сгорела Москва? Если бы Мюрат не потерял из виду русских? Если бы Наполеон не находился в бездействии? Если бы под Красной Пахрой русская армия, по совету Бенигсена и Барклая, дала бы сражение? Что бы было, если бы французы атаковали русских, когда они шли за Пахрой? Что бы было, если бы впоследствии Наполеон, подойдя к Тарутину, атаковал бы русских хотя бы с одной десятой долей той энергии, с которой он атаковал в Смоленске? Что бы было, если бы французы пошли на Петербург?… При всех этих предположениях спасительность флангового марша могла перейти в пагубность.
В-третьих, и самое непонятное, состоит в том, что люди, изучающие историю, умышленно не хотят видеть того, что фланговый марш нельзя приписывать никакому одному человеку, что никто никогда его не предвидел, что маневр этот, точно так же как и отступление в Филях, в настоящем никогда никому не представлялся в его цельности, а шаг за шагом, событие за событием, мгновение за мгновением вытекал из бесчисленного количества самых разнообразных условий, и только тогда представился во всей своей цельности, когда он совершился и стал прошедшим.
На совете в Филях у русского начальства преобладающею мыслью было само собой разумевшееся отступление по прямому направлению назад, то есть по Нижегородской дороге. Доказательствами тому служит то, что большинство голосов на совете было подано в этом смысле, и, главное, известный разговор после совета главнокомандующего с Ланским, заведовавшим провиантскою частью. Ланской донес главнокомандующему, что продовольствие для армии собрано преимущественно по Оке, в Тульской и Калужской губерниях и что в случае отступления на Нижний запасы провианта будут отделены от армии большою рекою Окой, через которую перевоз в первозимье бывает невозможен. Это был первый признак необходимости уклонения от прежде представлявшегося самым естественным прямого направления на Нижний. Армия подержалась южнее, по Рязанской дороге, и ближе к запасам. Впоследствии бездействие французов, потерявших даже из виду русскую армию, заботы о защите Тульского завода и, главное, выгоды приближения к своим запасам заставили армию отклониться еще южнее, на Тульскую дорогу. Перейдя отчаянным движением за Пахрой на Тульскую дорогу, военачальники русской армии думали оставаться у Подольска, и не было мысли о Тарутинской позиции; но бесчисленное количество обстоятельств и появление опять французских войск, прежде потерявших из виду русских, и проекты сражения, и, главное, обилие провианта в Калуге заставили нашу армию еще более отклониться к югу и перейти в середину путей своего продовольствия, с Тульской на Калужскую дорогу, к Тарутину. Точно так же, как нельзя отвечать на тот вопрос, когда оставлена была Москва, нельзя отвечать и на то, когда именно и кем решено было перейти к Тарутину. Только тогда, когда войска пришли уже к Тарутину вследствие бесчисленных дифференциальных сил, тогда только стали люди уверять себя, что они этого хотели и давно предвидели.
Част втора
I
Човешкият ум не може да разбере причините на явленията в тяхната съвкупност. Но потребността да се търсят причините е вложена в душата на човека. И като не вниква в безбройността и сложността на условията на явленията, всяко от които може поотделно да изглежда като причина, човешкият ум се залавя за първото най-близко до ума му обстоятелство и казва: ето причината. В историческите събития (дето предмет за наблюдение са действията на хората) най-първобитното обстоятелство изглежда волята на боговете, след това — волята на хората, които стоят на най-видно историческо място — историческите герои. Но достатъчно е само да се вникне в същността на всяко историческо събитие, тоест в дейността на цялата маса хора, участвували в събитието, за да се убеди човек, че волята на историческия герой не само не ръководи действията на масите, но самата тя е ръководена. Би казал човек, че е все едно как да се разбира значението на историческото събитие — дали тъй, или иначе. Но между човека, който казва, че народите на Запада тръгнали към Изток, защото Наполеон поискал това, и оня, който казва, че това е станало, защото е трябвало да стане, има същата разлика, каквато е имало между хората, които са твърдели, че земята стояла неподвижно и планетите се движели около нея, и ония, които са казвали, че не знаят на какво стои земята, но знаят, че има закони, които управляват движението — и нейното, и на другите планети. Няма и не може да има причини на историческо събитие освен единствената причина на всички причини. Но има закони, които управляват събитията, отчасти неизвестни, отчасти напипвани от нас. Откриването на тия закони е възможно само тогава, когато напълно се откажем от търсене причините във волята на един човек, също тъй както откриването на законите за движението на планетите е станало възможно само когато хората са се отказали от представата си за неподвижността на земята.
След Бородинското сражение, завземането на Москва от неприятеля и опожаряването й историците смятат за най-важен епизод от войната в 1812 година движението на руската армия от Рязанския на Калужкия път и към Гарутинския лагер — тъй наречения флангови марш отвъд Червена Пахра. Историците приписват славата на тоя гениален подвиг на различни лица и спорят на кого всъщност принадлежи тя. Дори чуждите, дори френските историци признават гениалността на руските пълководци, когато говорят за тоя флангови марш. Но защо военните писатели, а подир тях и всички, смятат, че тоя флангови марш е твърде дълбокомислено изобретение на някое отделно лице, което е спасило Русия и погубило Наполеон — това твърде мъчно може да се разбере. На първо място мъчно е да се разбере в какво е дълбокомислието и гениалността на това движение; защото да се досетиш, че най-доброто положение за армията (когато не я атакуват) е да бъде там, дето има повече продоволствие — не е потребно голямо умствено напрежение. И всеки, дори едно глупаво тринадесетгодишно момче, без усилие ще се досети, че в 1812 година, след отстъпването на Москва, най-изгодното положение за армията бе на Калужкия път. И така, на първо място, не може да се разбере по какви умозаключения историците стигат дотам — да виждат в тоя маньовър нещо дълбокомислено. На второ място, още по-мъчно може да се разбере в кое именно историците виждат спасителността на тоя маньовър за русите и гибелността му за французите, защото тоя флангови марш при другите предшествуващи, придружаващи и последвали обстоятелства можеше да бъде гибелен за руската и спасителен за френската войска. А пък, ако след като се бе извършило това движение, положението на руската войска започна да се подобрява, от това съвсем не следва, че движението е било причина за това.
Тоя флангови марш не само не би могъл да донесе някакви изгоди, но можеше да погуби руската армия, ако не бяха съвпаднали други условия. Какво щеше да бъде, ако Москва не бе изгоряла? Ако Мюра не бе изгубил от очи русите? Ако Наполеон не беше останал в бездействие? Ако при Червена Пахра руската армия, по съвета на Бенигсен и Барклай, би дала сражение? Какво би било, ако французите бяха атакували русите, когато русите се движеха отвъд Пахра? Какво би било, ако Наполеон, стигнал до Тарутино, би атакувал по-късно русите, макар и с една десета от енергията, с която бе атакувал в Смоленск? Какво би било, ако французите бяха тръгнали към Петербург?… При всички тия предположения спасителното действие на фланговия марш можеше да се превърне в гибел.
На трето място, и най-неразбираемото, е, че хората, които изучават историята, умишлено не искат да видят, че фланговият марш не може да се припише на някой отделен човек, че никой никога не го е предвиждал, че тоя маньовър, както и отстъплението във Фили, всъщност никой не си го е представял изцяло, а той крачка по крачка, събитие след събитие, миг след миг е произлязъл от безброй най-различни условия и само когато се изпълнил и станал минало, е изпъкнал в целостта си.
На съвета във Фили преобладаващата в руското началство мисъл е била — разбираното от само себе си отстъпление назад по права посока, тоест по Нижегородското шосе. За доказателство на това е мнозинството гласове на съвета в тоя смисъл и най-главно известният разговор след съвета — на главнокомандуващия с Ланской, завеждащия продоволствения отдел. Ланской доложи на главнокомандуващия, че продоволствието за армията е събрано предимно по Ока, в Тулска и Калужка губерния, и че в случай на отстъпление към Нижни Новгород продоволствените запаси ще бъдат отделени от армията чрез голямата река Ока, през която превозът в началото на зимата е невъзможен. Това беше първият признак за необходимостта от отклонение от правата посока към Нижни, която по-рано изглеждаше най-естествена. Армията се придвижи по на юг, по Рязанското шосе, и по-близо до запасите. По-късно бездействието на французите, които дори изгубиха от очи руската армия, грижата за защитата на Тулския завод и най-главно изгодите от приближаването към запасите си принудиха армията да се отклони още по̀ на юг, на Тулското шосе. Като минаха с отчаяно усилие отвъд Пахра на Тулското шосе, военачалниците на руската армия мислеха да останат в Подолск — и през ум не им минаваше за Тарутинската позиция; но безброй обстоятелства и ново появяване на френските войски, които бяха изгубили от очи русите, и проектите за сражение, и най-главно изобилното продоволствие в Калуга принудиха нашата армия да се отклони още повече на юг и да се прехвърли в средището на пътищата за продоволствието си, от Тулското на Калужкото шосе, към Тарутино. Също както не може да се отговори на въпроса кога бе изоставена Москва, не може да се отговори и кога точно и от кого бе решено да се тръгне към Тарутино. Само когато поради безбройните диференциални сили войските стигнаха вече до Тарутино, само тогава хората почнаха да се уверяват, че са искали и че отдавна са предвидили това.