Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 82 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Глава VII
Года два тому назад, в 1808 году, вернувшись в Петербург из своей поездки по имениям, Пьер невольно стал во главе петербургского масонства. Он устроивал столовые и надгробные ложи, вербовал новых членов, заботился о соединении различных лож и о приобретении подлинных актов. Он давал свои деньги на устройство храмин и пополнял, на сколько мог, сборы милостыни, на которые большинство членов были скупы и неаккуратны. Он почти один на свои средства поддерживал дом бедных, устроенный орденом в Петербурге. Жизнь его между тем шла по прежнему, с теми же увлечениями и распущенностью. Он любил хорошо пообедать и выпить, и, хотя и считал это безнравственным и унизительным, не мог воздержаться от увеселений холостых обществ, в которых он участвовал.
В чаду своих занятий и увлечений Пьер однако, по прошествии года, начал чувствовать, как та почва масонства, на которой он стоял, тем более уходила из под его ног, чем тверже он старался стать на ней. Вместе с тем он чувствовал, что чем глубже уходила под его ногами почва, на которой он стоял, тем невольнее он был связан с ней. Когда он приступил к масонству, он испытывал чувство человека, доверчиво становящего ногу на ровную поверхность болота. Поставив ногу, он провалился. Чтобы вполне увериться в твердости почвы, на которой он стоял, он поставил другую ногу и провалился еще больше, завяз и уже невольно ходил по колено в болоте.
Иосифа Алексеевича не было в Петербурге. (Он в последнее время отстранился от дел петербургских лож и безвыездно жил в Москве.) Все братья, члены лож, были Пьеру знакомые в жизни люди и ему трудно было видеть в них только братьев по каменьщичеству, а не князя Б., не Ивана Васильевича Д., которых он знал в жизни большею частию как слабых и ничтожных людей. Из под масонских фартуков и знаков он видел на них мундиры и кресты, которых они добивались в жизни. Часто, собирая милостыню и сочтя 20 — 30 рублей, записанных на приход, и большею частию в долг с десяти членов, из которых половина были так же богаты, как и он, Пьер вспоминал масонскую клятву о том, что каждый брат обещает отдать всё свое имущество для ближнего; и в душе его поднимались сомнения, на которых он старался не останавливаться.
Всех братьев, которых он знал, он подразделял на четыре разряда. К первому разряду он причислял братьев, не принимающих деятельного участия ни в делах лож, ни в делах человеческих, но занятых исключительно таинствами науки ордена, занятых вопросами о тройственном наименовании Бога, или о трех началах вещей, сере, меркурии и соли, или о значении квадрата и всех фигур храма Соломонова. Пьер уважал этот разряд братьев масонов, к которому принадлежали преимущественно старые братья, и сам Иосиф Алексеевич, по мнению Пьера, но не разделял их интересов. Сердце его не лежало к мистической стороне масонства.
Ко второму разряду Пьер причислял себя и себе подобных братьев, ищущих, колеблющихся, не нашедших еще в масонстве прямого и понятного пути, но надеющихся найти его.
К третьему разряду он причислял братьев (их было самое большое число), не видящих в масонстве ничего, кроме внешней формы и обрядности и дорожащих строгим исполнением этой внешней формы, не заботясь о ее содержании и значении. Таковы были Виларский и даже великий мастер главной ложи.
К четвертому разряду, наконец, причислялось тоже большое количество братьев, в особенности в последнее время вступивших в братство. Это были люди, по наблюдениям Пьера, ни во что не верующие, ничего не желающие, и поступавшие в масонство только для сближения с молодыми богатыми и сильными по связям и знатности братьями, которых весьма много было в ложе.
Пьер начинал чувствовать себя неудовлетворенным своей деятельностью. Масонство, по крайней мере то масонство, которое он знал здесь, казалось ему иногда, основано было на одной внешности. Он и не думал сомневаться в самом масонстве, но подозревал, что русское масонство пошло по ложному пути и отклонилось от своего источника. И потому в конце года Пьер поехал за границу для посвящения себя в высшие тайны ордена.
Летом еще в 1809 году, Пьер вернулся в Петербург. По переписке наших масонов с заграничными было известно, что Безухов успел за границей получить доверие многих высокопоставленных лиц, проник многие тайны, был возведен в высшую степень и везет с собою многое для общего блага каменьщического дела в России. Петербургские масоны все приехали к нему, заискивая в нем, и всем показалось, что он что-то скрывает и готовит.
Назначено было торжественное заседание ложи 2-го градуса, в которой Пьер обещал сообщить то, что он имеет передать петербургским братьям от высших руководителей ордена. Заседание было полно. После обыкновенных обрядов Пьер встал и начал свою речь.
— Любезные братья, — начал он, краснея и запинаясь и держа в руке написанную речь. — Недостаточно блюсти в тиши ложи наши таинства — нужно действовать… действовать. Мы находимся в усыплении, а нам нужно действовать. — Пьер взял свою тетрадь и начал читать.
«Для распространения чистой истины и доставления торжества добродетели, читал он, должны мы очистить людей от предрассудков, распространить правила, сообразные с духом времени, принять на себя воспитание юношества, соединиться неразрывными узами с умнейшими людьми, смело и вместе благоразумно преодолевать суеверие, неверие и глупость, образовать из преданных нам людей, связанных между собою единством цели и имеющих власть и силу.
«Для достижения сей цели должно доставить добродетели перевес над пороком, должно стараться, чтобы честный человек обретал еще в сем мире вечную награду за свои добродетели. Но в сих великих намерениях препятствуют нам весьма много — нынешние политические учреждения. Что же делать при таковом положении вещей? Благоприятствовать ли революциям, всё ниспровергнуть, изгнать силу силой?… Нет, мы весьма далеки от того. Всякая насильственная реформа достойна порицания, потому что ни мало не исправит зла, пока люди остаются таковы, каковы они есть, и потому что мудрость не имеет нужды в насилии.
«Весь план ордена должен быть основан на том, чтоб образовать людей твердых, добродетельных и связанных единством убеждения, убеждения, состоящего в том, чтобы везде и всеми силами преследовать порок и глупость и покровительствовать таланты и добродетель: извлекать из праха людей достойных, присоединяя их к нашему братству. Тогда только орден наш будет иметь власть — нечувствительно вязать руки покровителям беспорядка и управлять ими так, чтоб они того не примечали. Одним словом, надобно учредить всеобщий владычествующий образ правления, который распространялся бы над целым светом, не разрушая гражданских уз, и при коем все прочие правления могли бы продолжаться обыкновенным своим порядком и делать всё, кроме того только, что препятствует великой цели нашего ордена, то есть доставлению добродетели торжества над пороком. Сию цель предполагало само христианство. Оно учило людей быть мудрыми и добрыми, и для собственной своей выгоды следовать примеру и наставлениям лучших и мудрейших человеков.
«Тогда, когда всё погружено было во мраке, достаточно было, конечно, одного проповедания: новость истины придавала ей особенную силу, но ныне потребны для нас гораздо сильнейшие средства. Теперь нужно, чтобы человек, управляемый своими чувствами, находил в добродетели чувственные прелести. Нельзя искоренить страстей; должно только стараться направить их к благородной цели, и потому надобно, чтобы каждый мог удовлетворять своим страстям в пределах добродетели, и чтобы наш орден доставлял к тому средства.
«Как скоро будет у нас некоторое число достойных людей в каждом государстве, каждый из них образует опять двух других, и все они тесно между собой соединятся — тогда всё будет возможно для ордена, который втайне успел уже сделать многое ко благу человечества».
Речь эта произвела не только сильное впечатление, но и волнение в ложе. Большинство же братьев, видевшее в этой речи опасные замыслы иллюминатства, с удивившею Пьера холодностью приняло его речь. Великий мастер стал возражать Пьеру. Пьер с большим и большим жаром стал развивать свои мысли. Давно не было столь бурного заседания. Составились партии: одни обвиняли Пьера, осуждая его в иллюминатстве; другие поддерживали его. Пьера в первый раз поразило на этом собрании то бесконечное разнообразие умов человеческих, которое делает то, что никакая истина одинаково не представляется двум людям. Даже те из членов, которые казалось были на его стороне, понимали его по своему, с ограничениями, изменениями, на которые он не мог согласиться, так как главная потребность Пьера состояла именно в том, чтобы передать свою мысль другому точно так, как он сам понимал ее.
По окончании заседания великий мастер с недоброжелательством и иронией сделал Безухову замечание о его горячности и о том, что не одна любовь к добродетели, но и увлечение борьбы руководило им в споре. Пьер не отвечал ему и коротко спросил, будет ли принято его предложение. Ему сказали, что нет, и Пьер, не дожидаясь обычных формальностей, вышел из ложи и уехал домой.
VII
Преди две години, в 1808 година, когато се върна в Петербург от обиколката на именията си, Пиер, без да иска, застана начело на петербургските масони. Той уреждаше трапезни и погребални ложи, записваше нови членове, грижеше се за сливането на различните ложи и за придобиване на оригинални актове. Той даваше свои пари за устройство на помещения и колкото можеше, попълваше събраните милостини, за които повечето членове бяха скъперници и неточни в плащанията. Той почти сам издържаше на свои средства дома за бедните, уреден в Петербург от ордена.
Животът му през това време си течеше както преди, със същите увлечения и разпуснатост. Той обичаше хубаво да си хапне и пийне и макар че смяташе това за безнравствено и унизително, не можеше да се въздържи от увеселенията на ергенските компании, в които участвуваше.
Ала в унеса на заниманията и увлеченията си Пиер след изтичане на една година почна да усеща как тая почва на масонство, на която стоеше, толкова по-силно се изплъзваше под краката му, колкото по-здраво се мъчеше той да застане на нея. Едновременно с това усещаше, че колкото по-надълбоко се изплъзваше под краката му почвата, върху която бе застанал, толкова по-заробващо той бе свързан с нея. Когато стана масон, той изпитваше чувството на човек, който доверчиво стъпва върху равната повърхност на блато. Като стъпи, той потъна. За да се увери напълно в твърдостта на почвата, върху която стоеше, той стъпи и с другия крак и пропадна още повече, затъна и вече, без да ще, ходеше до коляно в блатото.
Йосиф Алексеевич не беше в Петербург. (Напоследък той се бе откъснал от работите на петербургските ложи и живееше неотлъчно в Москва.) Всичките братя, членове на ложите, бяха хора, познати на Пиер от живота, и той мъчно можеше да види в тях само братя по зидарството, а не княз Б. или Иван Василевич Д., които познаваше в живота в повечето случаи като слаби и нищожни хора. Под масонските престилки и знаци той виждаше по тях мундири и кръстове, за които те се домогваха в живота. Често, когато събираше: подаянията и пресметнеше двадесет-тридесет рубли, записани на приход и повечето пъти на кредит от десетина членове, половината от които бяха толкова богати, колкото и самият той, Пиер си спомняше масонската клетва — че всеки брат ще даде целия си имот за ближния; и в душата му се подигаха съмнения, на които не искаше да се спира.
Той разделяше всички братя, които познаваше, на четири разреда. Към първия разред причисляваше братята, които не вземаха дейно участие нито в работите на ложите, нито в човешките работи, но бяха заети изключително с тайнствата на науката на ордена, заети с въпросите за тройното наименование на Бога или за трите начала на нещата — сяра, живак и сол, или за значението на квадрата и на всичките фигури в Соломоновия храм. Пиер уважаваше тоя разред на братята масони, към които принадлежаха предимно стари братя и според Пиер и самият Йосиф Алексеевич, но не споделяше техните интереси. Сърцето му не го влечеше към мистичната страна на масонството.
Във втория разред Пиер туряше себе си и подобните на себе си братя, търсещи, колебаещи се, които не бяха намерили още в масонството прав и ясен път, но се надяваха, че ще го намерят.
В третия разред той слагаше братята (те бяха най-много на брой), които виждаха в масонството само външна форма и обредност и скъпяха строгото изпълнение на тая външна форма, без да се интересуват за нейното съдържание и значение. Такива бяха Виларски и дори великият майстор на главната ложа.
Най-сетне в четвъртия разред влизаха също голям брой братя, особено постъпилите напоследък в братството. Според наблюденията на Пиер те бяха хора, невярващи в нищо, нежелаещи нищо и станали масони само за да се сближат с младите, богати и силни с връзки и знатност братя, които бяха твърде много в ложата.
Пиер почваше да се чувствува неудовлетворен от дейността си. Струваше му се понякога, че масонството, поне това масонство, което той бе опознал тук, се основава само на външността. Не му минаваше през ум да се съмнява в самото масонство, но подозираше, че руското масонство е тръгнало по лъжлив път и се е отклонило от извора си. И затуй в края на годината Пиер замина за чужбина, за да се посвети във висшите тайни на ордена.
Още през лятото на 1809 година Пиер се върна в Петербург. От кореспонденцията на нашите масони с масоните в чужбина се знаеше, че в чужбина Безухов е успял да спечели доверието на много високопоставени лица, че е проникнал в много тайни, че бил повишен в по-горна степен и че носи със себе си много нещо за общото добро на зидарското дело в Русия. Всички петербургски масони отидоха да го видят, като угодничеха пред него, и на всички им се стори, че той крие и готви нещо.
Беше насрочено тържествено заседание на ложата от 2-ри градус; Пиер бе обещал, че ще съобщи в тая ложа онова, което има да предаде на петербургските братя от висшите ръководители на ордена. На заседанието присъствуваха всички членове. След обикновените обреди Пиер стана и почна речта си.
— Любезни братя — почна той, като се червеше и запъваше, държейки в ръка написаната реч. — Не е достатъчно да вършим в тишината на ложата нашите тайнства — трябва да се действува… да се действува. Ние сме заспали, а трябва да действуваме. — Пиер взе тетрадката си и почна да чете: — „За разпространяване на чистата истина и за постигане тържеството на добродетелта — четеше той — ние трябва да очистим хората от предразсъдъци, да разпространим правила, съобразни с духа на времето, да поемем върху си възпитанието на младежта, да се съединим с неразривни връзки с най-умните хора, смело и в същото време благоразумно да преодоляваме суеверието, безверието и глупостта, да създадем организация от предани нам хора, свързани помежду си чрез единството на целта и притежаващи власт и сила.
За постигането на тая цел трябва да дадем на добродетелта надмощие над порока, трябва да се стараем честният човек да получи още в тоя свят вечна награда за добродетелите си. Но за тия велики намерения твърде много ни пречат днешните политически учреждения. Какво трябва да се прави при такова положение на нещата? Да съдействуваме ли на революциите, да съборим всичко, да прогоним силата чрез сила?… Не, ние сме много далеч от това. Всяка насилствена реформа е достойна за порицание, защото, докато хората остават такива, каквито са, тя ни най-малко няма да поправи злото и защото мъдростта няма нужда от насилие.
Целият план на ордена трябва да бъде основан на това — да се създадат хора твърди, добродетелни и свързани с единството на убеждението, убеждението, което се състои в това — да се преследват навсякъде и с всички сили порокът и глупостта и да се покровителствуват талантите и добродетелта: да се измъкват от праха достойните хора, като ги присъединяваме към нашето братство. Едва тогава нашият орден ще има властта — да върже, без да те усетят, ръцете на покровителите на безредието и да ги управлява така, че да не забелязват това. С една дума, трябва да се установи всеобщ господствуващ начин на управление, който би се разпространил над целия свят, без да разрушава гражданските връзки, и при който всички други управления биха могли да продължават по обикновения си ред и да правят всичко освен само онова, което пречи на великата цел на нашия орден, тоест — да се даде на добродетелта да възтържествува над порока. Тази беше целта и на християнството. То учеше хората да бъдат мъдри и добри и за собствената си изгода да следват примера и наставленията на най-добрите и най-мъдри човеци.
Когато всичко е било потънало в мрак, тогава, разбира се, достатъчно е било само проповядване. Това, че истината е била нова, й е придавало особена сила, но сега за нас са потребни значително по-силни средства. Сега е необходимо човекът, управляван от чувствата си, да намира в добродетелта чувствена прелест. Не може да се изкоренят страстите, трябва само да ги насочим към благородна цел. И затуй всеки трябва да удовлетвори страстите си в пределите на добродетелта и нашият орден да даде средства за това.
Щом имаме известен брой достойни хора във всяка държава и всеки от тях организира други двама, и всички те се обединят тясно един с друг — тогава всичко ще бъде възможно за ордена, който и тайно успя да създаде досега много неща за доброто на човечеството.“
Тая реч произведе не само силно впечатление, но и вълнение в ложата. Но повечето от братята, които виждаха в тая реч опасните замисли на илюминатството[1], посрещнаха речта му с учудваща Пиер студенина. Великият майстор почна да възразява на Пиер. Пиер с все по-голяма и по-голяма жар почна да разяснява мислите си. Отдавна не бе имало толкова бурно заседание. Образуваха се партии: едни обвиняваха Пиер, като го осъждаха, че е илюминат; други го подкрепяха. За първи път в това събрание Пиер бе смаян от безкрайното разнообразие на човешките умове, поради което никоя истина не се вижда еднакво от двама души. Дори ония членове, които като че бяха на негова страна, го разбираха посвоему, с ограничения и изменения, за които той не можеше да се съгласи, тъй като главната потребност на Пиер беше тъкмо това — да предаде другиму мисълта си точно тъй, както той сам я разбираше.
В края на заседанието великият майстор с недоброжелателство и ирония направи бележка на Безухов за неговата разпаленост и за това, че в спора го бяха ръководили не само обич към добродетелта, но и увлечението на борбата. Пиер не му отговори и попита накратко ще бъде ли прието предложението му. Казаха му, че не — и без да чака обикновените формалности, Пиер излезе от ложата и си отиде в къщи.