Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори томВойна и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Глава V
На другой день после приема в ложу, Пьер сидел дома, читая книгу и стараясь вникнуть в значение квадрата, изображавшего одной своей стороною Бога, другою нравственное, третьею физическое и четвертою смешанное. Изредка он отрывался от книги и квадрата и в воображении своем составлял себе новый план жизни. Вчера в ложе ему сказали, что до сведения государя дошел слух о дуэли, и что Пьеру благоразумнее бы было удалиться из Петербурга. Пьер предполагал ехать в свои южные имения и заняться там своими крестьянами. Он радостно обдумывал эту новую жизнь, когда неожиданно в комнату вошел князь Василий.
— Мой друг, что ты наделал в Москве? За что ты поссорился с Лёлей, mon сher?[1] Ты в заблуждении, — сказал князь Василий, входя в комнату. — Я всё узнал, я могу тебе сказать верно, что Элен невинна перед тобой, как Христос перед жидами. — Пьер хотел отвечать, но он перебил его. — И зачем ты не обратился прямо и просто ко мне, как к другу? Я всё знаю, я всё понимаю, — сказал он, — ты вел себя, как прилично человеку, дорожащему своей честью; может быть слишком поспешно, но об этом мы не будем судить. Одно ты помни, в какое положение ты ставишь ее и меня в глазах всего общества и даже двора, — прибавил он, понизив голос. — Она живет в Москве, ты здесь. Помни, мой милый, — он потянул его вниз за руку, — здесь одно недоразуменье; ты сам, я думаю, чувствуешь. Напиши сейчас со мною письмо, и она приедет сюда, всё объяснится, а то я тебе скажу, ты очень легко можешь пострадать, мой милый.
Князь Василий внушительно взглянул на Пьера. — Мне из хороших источников известно, что вдовствующая императрица принимает живой интерес во всем этом деле. Ты знаешь, она очень милостива к Элен.
Несколько раз Пьер собирался говорить, но с одной стороны князь Василий не допускал его до этого, с другой стороны сам Пьер боялся начать говорить в том тоне решительного отказа и несогласия, в котором он твердо решился отвечать своему тестю. Кроме того слова масонского устава: «буди ласков и приветлив» вспоминались ему. Он морщился, краснел, вставал и опускался, работая над собою в самом трудном для него в жизни деле — сказать неприятное в глаза человеку, сказать не то, чего ожидал этот человек, кто бы он ни был. Он так привык повиноваться этому тону небрежной самоуверенности князя Василия, что и теперь он чувствовал, что не в силах будет противостоять ей; но он чувствовал, что от того, что он скажет сейчас, будет зависеть вся дальнейшая судьба его: пойдет ли он по старой, прежней дороге, или по той новой, которая так привлекательно была указана ему масонами, и на которой он твердо верил, что найдет возрождение к новой жизни.
— Ну, мой милый, — шутливо сказал князь Василий, — скажи же мне: «да», и я от себя напишу ей, и мы убьем жирного тельца. — Но князь Василий не успел договорить своей шутки, как Пьер с бешенством в лице, которое напоминало его отца, не глядя в глаза собеседнику, проговорил шопотом:
— Князь, я вас не звал к себе, идите, пожалуйста, идите! — Он вскочил и отворил ему дверь.
— Идите же, — повторил он, сам себе не веря и радуясь выражению смущенности и страха, показавшемуся на лице князя Василия.
— Что с тобой? Ты болен?
— Идите! — еще раз проговорил дрожащий голос. И князь Василий должен был уехать, не получив никакого объяснения.
Через неделю Пьер, простившись с новыми друзьями-масонами и оставив им большие суммы на милостыни, уехал в свои именья. Его новые братья дали ему письма в Киев и Одессу, к тамошним масонам, и обещали писать ему и руководить его в его новой деятельности.
V
На другия ден след приемането му в ложата Пиер си седеше в къщи, като четеше една книга и се мъчеше да разбере значението на квадрата, който изобразяваше — с едната си страна Бог, с другата — нравствения свят, с третата — физическия и с четвъртата — смесения. От време на време той се откъсваше от книгата и квадрата и създаваше във въображението си нов план за живот. Вчера в ложата му казаха, че до знанието на царя са стигнали слухове за дуела и че ще е по-благоразумно за Пиер да се отдалечи от Петербург. Пиер смяташе да замине за южните си имения и да се занимае там със селяните си. Той радостно обмисляше тоя нов живот, когато в стаята неочаквано влезе Княз Василий.
— Приятелю, какво си забъркал в Москва? За какво си се скарал с Льоля, mon cher[1]? Ти се заблуждаваш — рече княз Василий, влизайки в стаята. — Аз научих всичко, мога сигурно да ти кажа, че Елен е невинна пред тебе, както Христос пред евреите.
Пиер искаше да отговори, но той го прекъсна.
— И защо ти чисто и просто не се обърна към мене като към приятел? Аз всичко зная, всичко разбирам — рече той, — ти си се държал, както подобава, на човек, който скъпи честта си; може би прекалено прибързано, но за това няма да говорим. Разбери само в какво положение поставяш нея и мене пред цялото общество и дори пред двореца — добави той, като сниши гласа си. — Тя живее в Москва, ти тук. Стига, мили мой — той подръпна ръката му надолу, — тук има само някакво недоразумение; ти сам, струва, ми се, чувствуваш това. Напиши, й веднага заедно с мене едно писмо и тя ще пристигне тук, — всичко ще се разясни и ще се сложи край на всички тези слухове, защото иначе, нека да ти кажа, ти много лесно можеш да пострадаш, мили мой.
Княз Василий погледна Пиер внушително:
— Знам от сигурно място, че вдовствуващата императрица се интересува живо от цялата тая работа. Нали знаеш, тя е много милостива към Елен.
На няколко пъти Пиер се канеше да заговори, но, от една страна, княз Василий не му даваше, като прекъсваше бързо разговора, а от друга — самият Пиер се страхуваше да заговори с оня тон на решителен отказ и несъгласие, с който твърдо бе решил да отговаря на тъста си. Освен това си спомни думите от масонския устав: „Бъди любезен и приветлив.“ Той се мръщеше, червеше се, ставаше и се тръшваше, правейки усилия над себе си в най-мъчното през живота му нещо — да каже в очите на човека неприятни работи, да каже не онова, което тоя човек, който и да е той, е очаквал. Той бе толкова свикнал да се подчинява на тоя небрежно самоуверен тон на княз Василий, та и сега чувствуваше, че не ще може да му се противи; но чувствуваше, че от онова, което каже сега, ще зависи напълно по-нататъшната му съдба: дали ще тръгне по стария, предишен път, или по оня нов път, толкова привлекателно посочен нему от масоните, и на който той твърдо вярваше, че ще се възроди за нов живот.
— Е, мили мой — каза шеговито княз Василий, кажи ми „да“ и аз сам ще й пиша, и ще заколим угоеното теле. — Ала княз Василий не успя да довърши шегата си, защото Пиер с яростно лице, което напомняше баща му, без да гледа събеседника си в очите; промълви шепнешком:
— Княже, аз не съм ви канил тук, вървете си, моля ви се, вървете си! — Той скочи и отвори вратата. — Хайде, вървете си — повтори той, не вярвайки сам на себе си и зарадван от изражението на смущение и страх по лицето на княз Василий.
— Какво ти е? Болен ли си?
— Вървете си! — произнесе още веднъж заплашителният глас. И княз Василий трябваше да замине, без да получи никакво обяснение.
След една седмица, като се сбогува с новите си приятели масоните и им остави големи суми за милостини, Пиер замина за именията си. Новите братя му дадоха писма до масоните в Киев и Одеса и обещаха, че ще му пишат и ще го ръководят в новата му дейност.