Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори томВойна и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Глава XVI
Объехав всю линию войск от правого до левого фланга, князь Андрей поднялся на ту батарею, с которой, по словам штаб-офицера, все поле было видно. Здесь он слез с лошади и остановился у крайнего из четырех снятых с передков орудий. Впереди орудий ходил часовой артиллерист, вытянувшийся было перед офицером, но по сделанному ему знаку возобновивший свое равномерное, скучливое хождение. Сзади орудий стояли передки, еще сзади коновязь и костры артиллеристов. Налево, недалеко от крайнего орудия, был новый плетеный шалашик, из которого слышались оживленные офицерские голоса.
Действительно, с батареи открывался вид почти всего расположения русских войск и большей части неприятеля. Прямо против батареи, на горизонте противоположного бугра, виднелась деревня Шенграбен; левее и правее можно было различить в трех местах среди дыма их костров массы французских войск, которых, очевидно, большая часть находилась в самой деревне и за горою. Левее деревни, в дыму, казалось что-то похожее на батарею, но простым глазом нельзя было рассмотреть хорошенько. Правый фланг наш располагался на довольно крутом возвышении, которое господствовало над позицией французов. По нем расположена была наша пехота, и на самом краю видны были драгуны. В центре, где и находилась та батарея Тушина, с которой рассматривал позицию князь Андрей, был самый отлогий и прямой спуск и подъем к ручью, отделявшему нас от Шенграбена. Налево войска наши примыкали к лесу, где дымились костры нашей, рубившей дрова, пехоты. Линия французов была шире нашей, и ясно было, что французы легко могли обойти нас с обеих сторон. Сзади нашей позиции был крутой и глубокий овраг, по которому трудно было отступать артиллерии и коннице. Князь Андрей, облокотясь на пушку и достав бумажник, начертил для себя план расположения войск. В двух местах он карандашом поставил заметки, намереваясь сообщить их Багратиону. Он предполагал, во-первых, сосредоточить всю артиллерию в центре, во-вторых, кавалерию перевести назад, на ту сторону оврага. Князь Андрей, постоянно находясь при главнокомандующем, следя за движениями масс и общими распоряжениями и постоянно занимаясь историческими описаниями сражений, и в этом предстоящем деле невольно соображал будущий ход военных действий только в общих чертах. Ему представлялись лишь следующего рода крупные случайности: «Ежели неприятель поведет атаку на правый фланг, — говорил он сам себе, — Киевский гренадерский и Подольский егерский должны будут удерживать свою позицию до тех пор, пока резервы центра не подойдут к ним. В этом случае драгуны могут ударить во фланг и опрокинуть их. В случае же атаки на центр мы выставляем на этом возвышении центральную батарею и под ее прикрытием стягиваем левый фланг и отступаем до оврага эшелонами», — рассуждал он сам с собою…
Все время, что он был на батарее у орудия, он, как это часто бывает, не переставая слышал звуки голосов офицеров, говоривших в балагане, но не понимал ни одного слова из того, что они говорили. Вдруг звук голосов из балагана поразил его таким задушевным тоном, что он невольно стал прислушиваться.
— Нет, голубчик, — говорил приятный и как будто знакомый князю Андрею голос, — я говорю, что коли бы возможно было знать, что будет после смерти, тогда бы и смерти из нас никто не боялся. Так-то, голубчик!
Другой, более молодой голос перебил его:
— Да бойся, не бойся, все равно — не минуешь.
— А все боишься! Эх вы, ученые люди, — сказал третий, мужественный голос, перебивая обоих. — То-то вы, артиллеристы, и учены очень оттого, что все с собой свезти можно, и водочки и закусочки.
И владелец мужественного голоса, видимо, пехотный офицер, засмеялся.
— А все боишься, — продолжал первый знакомый голос. — Боишься неизвестности, вот чего. Как там ни говори, что душа на небо пойдет… ведь это мы знаем, что неба нет, а есть атмосфера одна.
Опять мужественный голос перебил артиллериста.
— Ну, угостите же травником-то вашим, Тушин, — сказал он.
«А, это тот самый капитан, который без сапог стоял у маркитанта», — подумал князь Андрей, с удовольствием признавая приятный философствовавший голос.
— Травничку можно, — сказал Тушин, — а все-таки будущую жизнь постигнуть… — Он не договорил.
В это время в воздухе послышался свист; ближе, ближе, быстрее и слышнее, слышнее и быстрее, и ядро, как будто не договорив всего, что нужно было, с нечеловеческою силой взрывая брызги, шлепнулось в землю недалеко от балагана. Земля как будто ахнула от страшного удара.
В то же мгновение из балагана выскочил прежде всех маленький Тушин с закушенною набок трубочкой; доброе, умное лицо его было несколько бледно. За ним вышел владетель мужественного голоса, молодцеватый пехотный офицер, и побежал к своей ротe, на бегу застегиваясь.
XVI
След като обиколи цялата линия на войските от десния до левия фланг, княз Андрей се изкачи до оная батарея, от която, според думите на щабофицера, се виждало цялото поле. Тук той слезе от коня и спря до крайното от четирите откачени от предниците оръдия. Пред оръдията се разхождаше часовой-артилерист, който понечи да застане мирно пред офицера, но след направения му знак продължи своето отмерено, отегчително ходене.
Зад оръдията бяха предниците, още по-отзад — коневръзите и огньовете на артилеристите. Вляво, недалеч от крайното оръдие, имаше нова, плетена от пръти колибка, отдето се чуваха оживени офицерски гласове.
Наистина от батареята се виждаше почти цялото разположение на руските войски и на по-голямата част от неприятелските. Право срещу батареята, на хоризонта на противоположния хълм, се виждаше селото Шьонграбен; вляво и вдясно, сред дима на огньовете им, на три места можеха да се съзрат масите на френските войски, по-голямата част от които се намираха очевидно в самото село и зад височината. Вляво от селото сред дима личеше нещо, прилично на батарея, но не можеше да се види добре с просто око. Нашият десен фланг бе разположен на доста стръмно възвишение, господствуващо над позицията на французите. По него бе разположена нашата пехота и съвсем накрая се виждаха драгуни. В центъра тъкмо дето беше батареята на Тушин, от която княз Андрей разглеждаше позицията, бе най-малко стръмното и пряко надолнище и нагорнище към потока, който отделяше нашите от Шьонграбен. Вляво нашите войски стигаха до гората, дето димяха огньовете на нашата пехота, която сечеше дърва. Линията на французите бе по-широка от нашата и беше ясно, че французите лесно можеха да ни обходят от двете страни. Зад нашата позиция имаше стръмен и дълбок дол, през който артилерията и конницата мъчно можеха да отстъпят. Облакътен на едно оръдие, княз Андрей извади бележника и си начерта плана на разположението на войските. На две места направи бележки с молив с намерение да ги съобщи на Багратион. Той смяташе, че трябва: първо, да се съсредоточи цялата артилерия в центъра и, второ, да се прехвърли кавалерията назад, на отвъдната страна на дола. Тъй като се намираше постоянно при главнокомандуващия, следеше движенията на масите и общите разпоредби и се занимаваше постоянно с исторически описания на сраженията, и в предстоящото сражение княз Андрей съобразяваше неволно бъдещия ход на военните действия само в общи черти. Той си представяше само такива големи случайности: „Ако неприятелят започне атака срещу десния фланг — казваше си той, — Киевският гренадирски и Подолският егерски ще трябва да задържат позициите си, докато резервите на центъра се приближат към тях. В такъв случай драгуните могат да ударят във фланг и да ги отблъснат. А в случай на атака срещу центъра ние ще изкараме на това възвишение централната батарея, ще притеглим под нейно прикритие левия фланг и ще отстъпваме по ешелони до дола…“ — разсъждаваше той.
През всичкото време, докато беше на батареята при оръдието, той, както често се случва, непрестанно чуваше гласовете на офицерите, които разговаряха в колибата, но не разбираше ни една дума от онова, което говореха. Изведнъж един глас от колибата го порази със своя толкова сърдечен тон, че без да ще, той се вслуша.
— Не, миличък — думаше приятният и като че познат на княз Андрей глас, — казвам, че ако беше възможно да знаем какво ще бъде след смъртта, тогава никой от нас не би се страхувал от смъртта. Тъй, миличък.
Друг, по-младежки глас го прекъсна:
— И да се страхуваш, и да не се страхуваш — няма да я избегнеш.
— И все пак се страхуваш! Ех вие, учени хора — обади се трети, мъжествен глас, който прекъсна и двамата. — Вие артилеристите затова сте много учени, защото можете да карате със себе си всичко — и ракийка, и мезенце.
И притежателят на мъжествения глас, очевидно пехотен офицер, се засмя.
— И все пак се страхуваш — продължи първият познат глас. — Страхуваш се от неизвестността, това е то. Каквото и да казват, че душата ще отиде на небето… ние нали знаем, че небе няма, а има само атмосфера.
Мъжественият глас отново прекъсна артилериста.
— Хайде, Тушин, почерпете ни с вашата билкова ракия — каза той.
„А, това е оня капитан, който беше без ботуши в палатката на маркитанта“ — помисли княз Андрей, познавайки с удоволствие приятния философствуващ глас.
— От билковата може — рече Тушин, — но все пак да узнае бъдещия живот… — Той не довърши.
В това време във въздуха се чу свистене: по-близо и по-близо, по-бързо и по-ясно, по-ясно и по-бързо, и гюллето, сякаш без да издума всичко, което трябваше, дигайки с нечовешка сила пръски във въздуха, се пльосна в пръстта близо до колибата. От страшния удар земята сякаш изохка.
В същия миг от колибата изскочи преди всички други дребничкият Тушин, захапал на една страна луничката си; неговото добро, умно лице беше малко бледо. След него излезе човекът с мъжествения глас, един пехотен офицер, юначага на вид, и се затича към своята рота, като се закопчаваше тичешком.