Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Глава XIV
Так же, как трудно объяснить, для чего, куда спешат муравьи из раскиданной кочки, одни прочь из кочки, таща соринки, яйца и мертвые тела, другие назад в кочку — для чего они сталкиваются, догоняют друг друга, дерутся, — так же трудно было бы объяснить причины, заставлявшие русских людей после выхода французов толпиться в том месте, которое прежде называлось Москвою. Но так же, как, глядя на рассыпанных вокруг разоренной кочки муравьев, несмотря на полное уничтожение кочки, видно по цепкости, энергии, по бесчисленности копышущихся насекомых, что разорено все, кроме чего-то неразрушимого, невещественного, составляющего всю силу кочки, — так же и Москва, в октябре месяце, несмотря на то, что не было ни начальства, ни церквей, ни святынь, ни богатств, ни домов, была та же Москва, какою она была в августе. Все было разрушено, кроме чего-то невещественного, но могущественного и неразрушимого.
Побуждения людей, стремящихся со всех сторон в Москву после ее очищения от врага, были самые разнообразные, личные, и в первое время большей частью — дикие, животные. Одно только побуждение было общее всем — это стремление туда, в то место, которое прежде называлось Москвой, для приложения там своей деятельности.
Через неделю в Москве уже было пятнадцать тысяч жителей, через две было двадцать пять тысяч и т. д. Все возвышаясь и возвышаясь, число это к осени 1813 года дошло до цифры, превосходящей население 12-го года.
Первые русские люди, которые вступили в Москву, были казаки отряда Винцингероде, мужики из соседних деревень и бежавшие из Москвы и скрывавшиеся в ее окрестностях жители. Вступившие в разоренную Москву русские, застав ее разграбленною, стали тоже грабить. Они продолжали то, что делали французы. Обозы мужиков приезжали в Москву с тем, чтобы увозить по деревням все, что было брошено по разоренным московским домам и улицам. Казаки увозили, что могли, в свои ставки; хозяева домов забирали все то, что они находили и других домах, и переносили к себе под предлогом, что это была их собственность.
Но за первыми грабителями приезжали другие, третьи, и грабеж с каждым днем, по мере увеличения грабителей, становился труднее и труднее и принимал более определенные формы.
Французы застали Москву хотя и пустою, но со всеми формами органически правильно жившего города, с его различными отправлениями торговли, ремесел, роскоши, государственного управления, религии. Формы эти были безжизненны, но они еще существовали. Были ряды, лавки, магазины, лабазы, базары — большинство с товарами; были фабрики, ремесленные заведения; были дворцы, богатые дома, наполненные предметами роскоши; были больницы, остроги, присутственные места, церкви, соборы. Чем долее оставались французы, тем более уничтожались эти формы городской жизни, и под конец все слилось в одно нераздельное, безжизненное поле грабежа.
Грабеж французов, чем больше он продолжался, тем больше разрушал богатства Москвы и силы грабителей. Грабеж русских, с которого началось занятие русскими столицы, чем дольше он продолжался, чем больше было в нем участников, тем быстрее восстановлял он богатство Москвы и правильную жизнь города.
Кроме грабителей, народ самый разнообразный, влекомый — кто любопытством, кто долгом службы, кто расчетом, — домовладельцы, духовенство, высшие и низшие чиновники, торговцы, ремесленники, мужики — с разных сторон, как кровь к сердцу, — приливали к Москве.
Через неделю уже мужики, приезжавшие с пустыми подводами, для того чтоб увозить вещи, были останавливаемы начальством и принуждаемы к тому, чтобы вывозить мертвые тела из города. Другие мужики, прослышав про неудачу товарищей, приезжали в город с хлебом, овсом, сеном, сбивая цену друг другу до цены ниже прежней. Артели плотников, надеясь на дорогие заработки, каждый день входили в Москву, и со всех сторон рубились новые, чинились погорелые дома. Купцы в балаганах открывали торговлю. Харчевни, постоялые дворы устраивались в обгорелых домах. Духовенство возобновило службу во многих не погоревших церквах. Жертвователи приносили разграбленные церковные вещи. Чиновники прилаживали свои столы с сукном и шкафы с бумагами в маленьких комнатах. Высшее начальство и полиция распоряжались раздачею оставшегося после французов добра. Хозяева тех домов, в которых было много оставлено свезенных из других домов вещей, жаловались на несправедливость своза всех вещей в Грановитую палату; другие настаивали на том, что французы из разных домов свезли вещи в одно место, и оттого несправедливо отдавать хозяину дома те вещи, которые у него найдены. Бранили полицию; подкупали ее; писали вдесятеро сметы на погоревшие казенные вещи; требовали вспомоществований. Граф Растопчин писал свои прокламации.
XIV
Както е мъчно да се обясни за какво и закъде бързат мравките от разровения мравуняк, едни — по-надалеч от мравуняка, като мъкнат сламчици, яйца и трупове, други — към мравуняка, за какво се сблъскват, настигат една друга и се бият, също тъй мъчно би могло да се обяснят причините, които караха русите, след напускането на французите, да се трупат в онова място, което по-рано се наричаше Москва. Но също тъй както човек гледа пръснатите около мравуняка мравки, въпреки пълното унищожение на мравуняка, и вижда по жилавостта, по енергията, по безбройните гъмжащи насекоми, че е разорено всичко освен нещо неразрушимо, невеществено, което е цялата сила на мравуняка, също тъй и Москва през месец октомври, макар че нямаше ни началства, нито църкви, нито светини, нито богатства, ни къщи — беше същата Москва, каквато беше през август. Всичко бе разрушено освен нещо невеществено, но могъщо и неразрушимо.
Подбудите на хората, които, след като врагът я бе напуснал, се стремяха от всички страни към Москва, бяха най-различни, лични и на първо време повечето — диви, животински. Една само подбуда беше обща за всички — стремежът насам, към това място, което по-рано се наричаше Москва, за да приложат тук своята дейност.
След една седмица в Москва имаше вече петнадесет хиляди жители, след две — двадесет и пет хиляди и т.н. Като растеше и растеше непрекъснато, тоя брой към есента на 1813 година стигна до една цифра, която превишаваше населението от 12-а година.
Първите руси, които влязоха в Москва, бяха казаците от отряда на Винцингероде, селяните от съседните села и жителите на Москва, които бяха избягали от града и се криеха в околностите. Влезли в разорената Москва, русите, намирайки я разграбена, почнаха и те да грабят. Те продължаваха онова, което бяха вършили французите. Селски кервани пристигаха в Москва, за да откарват по селата всичко, което беше изоставено в разсипаните московски къщя и улици. Казаците откарваха, каквото можеха, в лагерите си; стопаните на къщи вземаха всичко, което намираха в другите къщи, и го отнасяха у тях си под предлог, че е тяхно.
Но след първите грабители пристигаха втори, трети и ограбването с всеки нов ден, с увеличаването на грабителите, ставаше все по-мъчно и по-мъчно и вземаше по-определени форми.
Французите завариха Москва макар и празна, но с всички форми на органически правилно живеещ град, с неговите различни дейности на търговия, занаяти, разкош, държавно управление, религия. Тия форми бяха безжизнени, но съществуваха. Имаше търговски квартали, дюкяни, магазини, складове, пазари — и повечето със стоки; имаше дворци, богати домове, пълни с предмети на разкош; имаше болници, затвори, учреждения, църкви, катедрали. Колкото по-дълго стояха французите, толкова повече се унищожаваха тия форми на градски живот и накрая всичко се сля в едно неразделно, безжизнено място на грабеж.
Колкото повече продължаваше френският грабеж, толкова повече той разрушаваше богатствата на Москва и силите на грабителите. Руският грабеж, с който почна заемането от русите на столицата, колкото повече продължаваше и колкото повече хора участвуваха в него, толкова по-бързо възстановяваше богатството на Москва и правилния живот на града.
Освен грабители най-различни хора, привличани кой от любопитство, кой от служебен дълг, кой от сметка — домопритежатели, духовенство, висши и низши чиновници, търговци, занаятчии, селяни, — от различни страни, като кръв към сърце, приливаха към Москва.
Само след една седмица селяните, които пристигаха с празни каруци, за да откарват вещи, биваха спирани от началството и принуждавани да извозват труповете от града. Други селяни, чули за несполуката на другарите си, пристигаха в града с жито, овес, сено и се конкурираха, като намаляваха цените повече от предишните. Задругите на дърводелските работници, с надежда, за големи печалби, пристигаха всеки ден в Москва и отвред се строяха нови дървени и се поправяха старите изгорели къщи. Търговци продаваха в бараки. В изгорелите къщи се нагласяваха гостилници и странноприемници. Духовенството поднови службата в много неизгорели църкви. Пожертвуватели донасяха разграбени църковни вещи. Чиновниците редяха масите си със сукно и шкафовете с книжа в малки стаички. Висшето началство и полицията нареждаха да се раздават останалите след французите имущества. Стопаните на къщи, в които бяха оставени докараните от други къщи неща, се оплакваха, че е несправедливо всички неща да се закарват в Грановитата палата; други твърдяха, че французите са закарвали на едно място взетите от различни къщи неща и че затова не е справедливо да се дават на домопритежателя ония вещи, които са намерени в него. Ругаеха полицията; подкупваха я; вписваха в сметките десеторно по-високи цени за изгорелите държавни вещи; искаха подпомагане. Граф Растопчин пишеше своите прокламации.