Метаданни
Данни
- Година
- 1865–1869 (Обществено достояние)
- Език
- руски
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Война и мир
Първи и втори том
Война и мир
Трети и четвърти том - Оригинално заглавие
- Война и мир, 1865–1869 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Константин Константинов, 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011-2012)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012)
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Първи и втори том
Пето издание
Народна култура, София, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Издательство „Художественная литература“
Москва, 1968
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾
Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32
Издат. №41 (2616)
Поръчка на печатницата №1265
ЛГ IV
Цена 3,40 лв.
ДПК Димитър Благоев — София
Народна култура — София
Издание:
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Трети и четвърти том
Пето издание
Народна култура, 1970
Лев Николаевич Толстой
Война и мир
Тома третий и четвертый
Издателство „Художественная литература“
Москва, 1969
Тираж 300 000
Превел от руски: Константин Константинов
Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова
Редактор на френските текстове: Георги Куфов
Художник: Иван Кьосев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова
Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51
Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2
Издат. №42 (2617)
Поръчка на печатницата №1268
ЛГ IV
Цена 3,38 лв.
ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2
Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
История
- — Добавяне
Глава VI
Кутузов отступил к Вене, уничтожая за собой мосты на реках Инне (в Браунау) и Трауне (в Линце). 23-го октября русские войска переходили реку Энс. Русские обозы, артиллерия и колонны войск в середине дня тянулись через город Энс, по сю и по ту сторону моста.
День был теплый, осенний и дождливый. Пространная перспектива, раскрывавшаяся с возвышения, где стояли русские батареи, защищавшие мост, то вдруг затягивалась кисейным занавесом косого дождя, то вдруг расширялась, и при свете солнца далеко и ясно становились видны предметы, точно покрытые лаком. Виднелся городок под ногами с своими белыми домами и красными крышами, собором и мостом, по обеим сторонам которого, толпясь, лились массы русских войск. Виднелись на повороте Дуная суда, и остров, и замок с парком, окруженный водами впадения Энса в Дунай, виднелся левый скалистый и покрытый сосновым лесом берег Дуная с таинственною далью зеленых вершин и голубеющими ущельями. Виднелись башни монастыря, выдававшегося из-за соснового, казавшегося нетронутым, дикого леса, и далеко впереди на горе, по ту сторону Энса, виднелись разъезды неприятеля.
Между орудиями, на высоте, стояли впереди начальник ариергарда генерал с свитским офицером, рассматривая в трубу местность. Несколько позади сидел на хоботе орудия Несвицкий, посланный от главнокомандующего к ариергарду. Казак, сопутствовавший Несвицкому, подал сумочку и фляжку, и Несвицкий угощал офицеров пирожками и настоящим доппелькюмелем. Офицеры радостно окружали его, кто на коленах, кто сидя по-турецки на мокрой траве.
— Да, не дурак был этот австрийский князь, что тут замок выстроил. Славное место. Что же вы не едите, господа? — говорил Несвицкий.
— Покорно благодарю, князь, — отвечал один из офицеров, с удовольствием разговаривая с таким важным штабным чиновником. — Прекрасное место. Мы мимо самого парка проходили, двух оленей видели, и дом какой чудесный!
— Посмотрите, князь, — сказал другой, которому очень хотелось взять еще пирожок, но совестно было, и который поэтому притворялся, что он оглядывает местность, — посмотрите-ка, уж забрались туда наши пехотные. Вон там, на лужку, за деревней, трое тащат что-то. Они проберут этот дворец, — сказал он с видимым одобрением.
— И то, и то, — сказал Несвицкий. — Нет, а чего бы я желал, — прибавил он, прожевывая пирожок в своем красивом влажном рте, — так это вон туда забраться.
Он указывал на монастырь с башнями, видневшийся на горе. Он улыбнулся, глаза его сузились и засветились.
— А ведь хорошо бы, господа!
Офицеры засмеялись.
— Хоть бы попугать этих монашенок. Итальянки, говорят, есть молоденькие. Право, пять лет жизни отдал бы!
— Им ведь и скучно, — смеясь, сказал офицер, который был посмелее.
Между тем свитский офицер, стоявший впереди, указывал что-то генералу; генерал смотрел в зрительную трубку.
— Ну, так и есть, так и есть, — сердито сказал генерал, опуская трубку от глаз и пожимая плечами, — так и есть, станут бить по переправе. И что они там мешкают?
На той стороне простым глазом виден был неприятель и его батарея, из которой показался молочно-белый дымок. Вслед за дымком раздался дальний выстрел, и видно было, как наши войска заспешили на переправе.
Несвицкий, отдуваясь, поднялся и, улыбаясь, подошел к генералу.
— Не угодно ли закусить вашему превосходительству? — сказал он.
— Нехорошо дело, — сказал генерал, не отвечая ему, — замешкались наши.
— Не съездить ли, ваше превосходительство? — сказал Несвицкий.
— Да, съездите, пожалуйста, — сказал генерал, повторяя то, что уже раз подробно было приказано, — и скажите гусарам, чтоб они последние перешли и зажгли мост, как я приказывал, да чтобы горючие материалы на мосту еще осмотреть.
— Очень хорошо, — отвечал Несвицкий.
Он кликнул казака с лошадью, велел убрать сумочку и фляжку и легко перекинул свое тяжелое тело на седло.
— Право, заеду к монашенкам, — сказал он офицерам, с улыбкою глядевшим на него, и поехал по вьющейся тропинке под гору.
— Ну-тка, куда донесет, капитан, хватите-ка! — сказал генерал, обращаясь к артиллеристу. — Позабавьтесь от скуки.
— Прислуга к орудиям! — скомандовал офицер, и через минуту весело выбежали от костров артиллеристы и зарядили.
— Первое! — послышалась команда.
Бойко отскочил 1‑й нумер. Металлически, оглушая, зазвенело орудие, и через головы всех наших под горой, свистя, перелетела граната и, далеко не долетев до неприятеля, дымком показала место своего падения и лопнула.
Лица солдат и офицеров повеселели при этом звуке; все поднялись и занялись наблюдениями над видными, как на ладони, движениями внизу наших войск и впереди — движениями приближавшегося неприятеля. Солнце в ту же минуту совсем вышло из-за туч, и этот красивый звук одинокого выстрела и блеск яркого солнца слились в одно бодрое и веселое впечатление.
VI
Кутузов отстъпи към Виена, като унищожаваше зад себе си мостовете на реките Ин (в Браунау) и Траун (в Линц). На 23 октомври руските войски минаха реката Енс. Руските обози, артилерията и войсковите колони се точеха по обяд през града Енс, отсам и отвъд моста.
Денят беше топъл, есенен и дъждовен. Просторната гледка, която се разкриваше от височината, дето бяха руските батареи, които бранеха моста, ту изведнъж се забулваше от полупрозрачната завеса на полегат дъжд, ту изведнъж се разширяваше и под слънчевата светлина предметите се виждаха надалеч и ясно, сякаш бяха покрити с лак. Виждаше се в подножието градчето с белите си къщи и червени покриви, с катедралата и моста, от двете страни на който, струпана, течеше масата на руската войска. Виждаха се в завоя на Дунав кораби, остров и замък с парк, обкръжен с водите от вливането на Енс в Дунав, виждаше се левият скалист и покрит с борова гора бряг на Дунав с тайнствената далечина на зелени върхове и синкави клисури. Виждаха се кулите на манастира, който се подаваше иззад боровата, като че непокътната дива гора, и далеко напреде, по височината отвъд Енс, се виждаха разездите на неприятеля.
На хълма, между оръдията, бяха застанали отпред началникът на ариергарда — генерал, с един офицер от свитата и разглеждаха местността с далекоглед. Малко по-отзад бе седнал върху един лафет Несвицки, изпратен от главнокомандуващия при ариергарда. Казакът, който придружаваше Несвицки, му подаде торбичката и манерката и Несвицки почерпи офицерите с пирожки и истински доппелкюмел[1]. Офицерите го обкръжиха радостно, някои на колене, а други седнали по турски на мократа трева.
— Да, не е бил глупак тоя австрийски княз, който е построил тук замък. Великолепно място. Но защо не ядете, господа? — рече Несвицки.
— Покорно благодаря, княже — отговори един от офицерите, който с удоволствие заприказва с тоя важен щабен чиновник. — Прекрасно място. Ние минахме край самия парк и видяхме два елена, а каква чудесна е къщата!
— Вижте, княже — каза друг, на когото много му се искаше да вземе още една пирожка, но се срамуваше и затова се преструваше, че оглежда местността, — я погледнете, там вече са се промъкнали нашите пехотинци. Ей там, на поляната зад селото трима влачат нещо. Хе ще претършуват тоя дворец — рече той с явно одобрение.
— Вярно, вярно — рече Несвицки. — Но знаете ли какво бих желал — добави той, като дъвчеше пирожката в хубавата си влажна уста, — да мога да се промъкна ей там.
И посочи манастира с кулите, който се виждаше на възвишението. Той се усмихна, очите му се свиха и блеснаха.
— Хубаво би било, господа, нали!
Офицерите се засмяха.
— Поне да посплашим тия монахинки. Казват, че са италианки, имало младички. Наистина бих дал пет години от живота си.
— Нали и на тях им е отегчително — каза със смях един офицер, който беше по-смел.
През това време офицерът от свитата, застанал отпред, сочеше нещо на генерала; генералът гледаше с далекогледа.
— Е, нали си знаех, нали си знаех — каза ядосано генералът, като сне от очи далекогледа и сви рамене, така си знаех, ще почнат да обстрелват моста. Какво се бавят там.
На отвъдната страна с просто око се виждаше неприятелят и неговата батарея, от която се показа млечнобяло пушече. След пушечето се чу далечен изстрел и се видя, че нашите войски забързаха към моста.
Несвицки стана с пухтене и тръгна усмихнат към генерала.
— Ваше превъзходителство, не обичате ли да хапнете? — каза той.
— Лоша работа — рече генералът, без да му отговори, — нашите се забавиха.
— Да отида ли там, ваше превъзходителство? — каза Несвицки.
— Да, идете; моля ви се — рече генералът, като повтори онова, което беше вече подробно заповядано, — и кажете на хусарите да минат последни и да запалят моста, както им бях заповядал, и да прегледат още веднъж запалителните материали на моста.
— Много добре — отговори Несвицки.
Той повика казака с коня, заповяда му да прибере торбичката и манерката и леко преметна тежкото си тяло на седлото.
— Наистина ще се отбия при монахинките — каза той на офицерите, които го гледаха усмихнати, и подкара коня надолу до извитата пътека.
— Я, капитане, да видим де ще падне, ударете! — рече генералът, като се обърна към артилериста. — Позабавлявайте се малко.
— Прислугата при оръдията! — изкомандува офицерът и след една минута откъм огньовете весело изтичаха артилеристите и заредиха.
— Първо! — чу се команда.
Първи номер пъргаво отскочи. Оръдието иззвънтя металически и оглушително и над главите на всички наши, които бяха до височината, прелетя със свистене една граната, падна далеч отсам неприятеля, показа с пушече мястото на падането си и се пръсна.
При тоя звук лицата на войниците и офицерите станаха весели; всички се изправиха и почнаха да наблюдават видимите като на длан движения на нашите войски долу и по-надалеч — движението на приближаващия неприятел. В тоя миг слънцето съвсем излезе от облаците и красивият звук на самотния изстрел и блясъкът на яркото слънце се сляха в едно бодро и весело впечатление.